Определение № 466 от 11.09.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Ловеч, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600419 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази :

Производство по реда на чл.345, ал.1, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

С протоколно определение № 262/15.08.2025 г., постановено по НОХД № 169/2025 г., Троянският районен съд, в производство по реда на чл.248 от НПК (разпоредително заседание) е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура – Велико Търново за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в обстоятелствената част на определението, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Срещу така постановения съдебен акт, в предвидения от закона срок е постъпил частен протест от Виктория Георгиева - прокурор в РП – Велико Търново, която счита, че определението на РС – Троян е неправилно.

Твърди, че няма спор в теорията и практиката по приложение на чл.26 от НК какво представлява по естеството си продължаваното престъпление, а именно единно престъпление от две и повече еднородни прояви, осъществяващо състава на едно и също престъпление, обединени в едно цяло, поради наличието на обективна и субективна връзка между тях като продължаваното престъплението се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат. Предвид изложеното сочи, че конструкцията на обвинението по 1 настоящото наказателно производство представлява извадени пред скоба /т. нар. шапка/ общите елементи на всяко от деянията на продължаваното престъпление, за да не се повтарят за всяко от деянията и в тирета са посочени конкретните особености на всяко от тях, поради което не е написано място на извършване при индивидуализация на деянията, защото е едно и също за всички и посочено в „шапката“, както и елементите на състава на престъплението кражба, които не се различават за деянията. Посочени са пет деяния в обвинението, повдигнато с обвинителния акт - както в неговия диспозитив, така и в мотивната част - и във фактическите обстоятелства, и в правните изводи на OA. Твърди, че фактът, че 4 от деянията са описани общо в случая не може да наруши правото на защита на подсъдимия. Сочи, че при запознаване с материалите по делото се установява, че безспорно е установен периода на извършване на тези четири деяния, техният брой, преките извършители на отнемането, използваните МПС и тяхната собственост, общо предметът на престъпление /чрез показанията на извършителите, свидетелите и констатациите при извършения оглед на местопроизшествието/. Твърди, че въпреки положените усилия, не могат да се установят точните дати на отделните деяния, като от това не следва, нито че не са извършени, нито че липсват доказателства да са извършени. Изтъква, че според съдебната практиката, може да бъде посочено, че едно деяние е извършено в определен времеви период, когато е невъзможно да се установи точния момент на извършването, като процесният случаи е именно такъв. Счита, че с така описаното обвинение, не са нарушени правата на обвиняемия.

Твърди, че този въпрос по същество на делото относно доказаността на деянията следва да бъде разглеждан в краен съдебен акт, а не касае въпросите, подлежащи на обсъждане в разпоредително заседания. Счита, че съвсем отделен въпрос е, че при изчерпване на доказателствените източници, връщането на делото на прокурора не би могло да снабди делото с доказателства за всяка конкретна дата на тези деяния, което означава, че дори и съдът да приема, че има нарушение, то същото би било неотстранимо.

Твърди, че според съдебния състав, на страница 5 от обвинителния акт /л.8 от делото/, в последния абзац прокурорът сочи, че ,,...обв. М. В. А. в периода от 01.06.2022 г. до 13.10.2022 г. в с. Д., общ. Севлиево, ул. „***“ № 8, с пет деяния е прекъснал фактическата власт на досегашния владелец собственик на имота и е установил собствена фактическа власт с отдалечаване 2 от местопрестъплението и разпореждане с предмета на престъпление.

Първото деяние е извършил лично в периода 01.06.2022 г. до 25.07.2022 година...,", като на стр,5 от обвинителния акт твърди, че „,.. Следващите четири деяния са извършени от А. посредствено, чрез лицата З.Р.А. от гр, Г., Р.Р.Д., Н.Р.Д. и Т.Р.Д. - тримата от с. С., общ. Севлиево в периода 25.07.2022 г. до 13,10.2022 година.".

На страница 6 от обвинителния акт , последен абзац /л.9 от делото/ прокурорът твърди, че „...Петте деяния са извършени през непродължителен период от време - всичките за няколко месеца, при една и съща обстановка вещи от един и същ имот и при еднородност на вината - пряк умисъл, поради което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради което е прието, че съставляват едно продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК.

Макар и непосочено изрично и конкретно /всъщност избраните цитати само доказват, че във всички части на обвинителния акт са посочени пет деяния/ . Счита, че според ТРС обвинението е неясно, тъй като прокуратурата не е посочила точни дати на всички 5 деяния и това е прието като отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

Счита, че този извод на съда не е правилен, тъй като обвинението повдигнато на М. А. е за това че : в периода от 01.06.2022 г. до 13.10.2022 г. в с.

Д., общ. Севлиево, ул. „***“ № 8, при условията на продължавано престъпление - с пет деяния, лично и посредствено - чрез З.Р.А. от гр. Г., Р.Р.Д., Н.Р.Д. и Т.Р.Д. - тримата от с. С., общ. Севлиево, действащи без умисъл за извършване на престъпление, и чрез използване на техническо средство оригинален ключ, и моторни превозни средства - товарен автомобил „***“ с peг. № *** и товарен автомобил „*** с peг. № *** - двата собственост на З.Р.А., отнел от владението на собственика Ц. Д. Ц. от с. Д. /с наследници П.

Ц. Д. и Д. Ц. Д. - двамата от гр. Севлиево/, без неговото съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 17,10 куб. м. *** и 20 кв. м. *** - вещите на обща стойност *** лв. като кражбата представлява опасен рецидив, както следва:

- в периода от 01.06.2022 г. до 25.07.2022 г., лично, чрез използване на техническо средство - оригинален ключ - 20 кв. м. *** на стойност *** лева;

- в периода от 25.07.2022 г. до 13.10.2022 г. - на четири пъти, 3 посредствено - чрез З.Р.А. от гр. Г., Р.Р.Д., Н.Р.Д. и Т.Р.Д. - тримата от с. С., общ. Севлиево, действащи без умисъл за извършване на престъпление и използване на техническо средство - оригинален ключ, и моторни превозни средства - товарен автомобил „***" с per. № *** и товарен автомобил „*** с per. № *** - двата собственост на З.Р.А. - 17.10 куб. м. *** на стойност *** лева - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Счита, че обвинението ясно посочва броя на деянията, времето на извършване и обстоятелствата. Твърди, че първо не е съществено соченото от съда процесуално нарушение, нарушаващо правата на обвиняемия, пречещо му да разбере в каква е обвинен, второ посочени са времето /като времеви периоди на извършване на деянията и точен брой/, трето- не е възможно установяването на точна дата-ден на всяко едно от деянията със способите на доказване.

Счита, че определението в тази част е неправилно - постановено в нарушение на процесуалните правила и в нарушение на правилата на формалната логика, поради което следва да се отмени.

Твърди, че в същото определение съдебният състав е посочил, че в обвинителния акт прокурорът е изложил, че собственикът на имота наследодателят на Д. Д. и П. Д. не разрешавал продажбата му, нито на материалите от него, поради което братята /неговите синове/ отказвали да продават *** от постройките в имота, въпреки отправените запитвания. Малко по-нататък сочел, че „през пролетта на 2022 г. Д. Д. установил, че плевнята в имота на баща им, която е с каменни зидове с височина 5 м. и покрита с ***, ще падне, поради което плочите следвало да се свалят. Уговорили се с обв. А., последният да свали каменните плочи от плевнята и да ги вземе, както и дървените части от покрива и гредореда между обора на първия етаж и сеновала, не се уговаряли за възнаграждение, а обвиняемият да вземе свалените материали и да ги продаде за своя сметка. За изпълнение на тези уговорки, Д. Д. предоставил на А. ключа за катинара на пътната врата на имота...“. Прокурорът твърди, че подсъдимият „..Взел и стар лек автомобил, за който се уговорил да заплати на братята *** лева...“, като не може да се установи с кого се е „уговарял“ - с двамата братя Д.и или само с Д. Д.. Във връзка с тези „уговорки“ / обвиняемият да вземе свалените материали и да ги продаде за своя сметка и да заплати на братята *** лева за лекия автомобил/ 4 не става ясно подсъдимият владеел ли е вещите, предмет на престъплението, ако да - на какво правно основание са му били предоставени и липсвало ли е съгласие на пострадалите да се разпорежда с тях в свой личен или чужд интерес.

Твърди, че отново са посочени цитати от обвинителния акт без конкретно да се изследва какво е нарушението и какво произтича от него.

Сочи, че старият лек автомобил изобщо не е предмет на делото. Счита, че по делото липсва спор относно това, че именно Д. Д. е предоставил на подсъдимия оригиналния ключ за катинара.

Твърди, че съдът е приел, че не ставало ясно от OA подсъдимият владеел ли е вещите, предмет на престъплението, ако да - на какво правно основание са му били предоставени и липсвало ли е съгласие на пострадалите да се разпорежда с тях в свой личен или чужд интерес. Счита, че всъщност този въпрос е въпрос по същество на делото, доколкото касае квалификацията на деянието и следва да се разглежда в съдебно заседание. Изтъква, че за пълнота следва да се отбележи, предвид, че съдът е посочил в определението си горните цитати от OA, че вероятно счита, че квалификацията на деянието следва да е друга / по чл. 206 от НК/, поради което изисква правни изводи в този смисъл. Твърди, че това би могло да се обсъжда в съдебен акт по същество на делото, поради факта, че прокуратурата не е твърдяла такава квалификация, не са изложени и правни изводи в тази насока. Излага, че ВТРП е приела квалификация кражба, тъй като, за да е съставомерно деяние по чл.206 от НК се изисква предметът на престъпление да се намира у дееца на валидно правно основание, каквото в случая липсва у М. А.. От една страна предоставянето на ключа, за да бъде извършена определена работа и взети определени вещи, не дава каквото и да е правно основание за разпореждане с други движими и недвижими вещи, до които така е осигурен достъп. Счита, че в този смисъл няма как да е валидно това основание. Твърди, че ако бъдат отнети от наемателя вещи на наемодателя, вън от тези, предмет на наемното отношение, не би имало съмнение, че е извършена кражба, независимо че наемателят има ключ за имота. Както и ако бъде предоставен ключ на трето лице от вратата на входа и то отнеме вещите пред вратите на останалите съсобственици. Доколкото това повишава обществената опасност на кражбата, твърди, че използването на ключа от А. е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство.

5

Твърди, че последно в мотивите си за връщане на делото, съдът отделно е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът сочи, че „..последното деяние е спряло във фазата на опита...“, но в диспозитива това не било отразено. Счита, че това не е нарушение, предвид конструкцията на обвинението при продължавано престъпление. Твърди, че безспорно е установено, че последното деяние е спряло във фазата на опита, доколкото не са постигнати предвидените в закона и искани от дееца правни последици - когато преките извършители са установени в имота с натовареното с *** МПС. Твърди, че в OA изрично са изложени мотиви по каква причина не е възприета квалификация за опит с аргумент на чл. 26, ал. 5 от НК, а съгласно чл. 26, ал. 2 НК деецът се наказва с оглед включените в него деяния и с причинения от тях общ престъпен резултат. Счита, че наличието на деянието, спряло във фазата на опита следва да се отчете при индивидуализация на наказанието и доколкото OA е единство на мотиви и диспозитив, то няма как да бъде нарушено правото на защита на подсъдимия.