Решение № 873 от 08.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Пазарджик, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220104857 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от В. Н. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“С.“№26, ет.4, ап.11 срещу С. Н. Е. с ЕГН ********** от град П., ул.“Х. К.“№15, в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са живяли на семейни начала през периода 15.12.2022 год. до 08.03.2025 год. По време на съвместното им съжителство решили да закупят лек автомобил, който дапридобият на името на двама в режим на съсобственост. Автомобилът бил избран от ответника, като той е водел разговорите с продавача на автомобила относно неговата доставка.

Твърди се, че ответникът е казал на ищцата, че за да бъде доставен автомобилът е необходимо да се преведе определена сума пари като капаро за закупуването на автомобила и тя трябвало да ги плати от собствените си спестявания. Така е направила като на 27.11.2024 год.е превела указаната й сума в размер на 5000 лв. по сметка на продавача на автомобила, в полза на С. Н. Е. като капаро за кола. Твърди, че след известно време ответникът й заявил, че следва от личните си спестявания да преведе на продавача на автомобила още пари, като част от продажната цена на автомобила, което и сторил като на 14.02.2025г.превела по банков път на продавача на лекия автомобил „Еуратек Ауто“ ООД сумата от 7501 лв. Междувременно, ответникът водил разговори с банка за отпускане на кредит за закупуването на автомобил. Такъв кредит му е бил отпуснат и с кредита ответникът е доплатил продажната цена на автомобила и е придобил същия изцяло на свое име като индивидуална собственост. Твърди, че този факт е предизвикал у нея негативна реакция и ищцата е поискала от ответника да й върне парите, които е платила за цената на придобития в индивидуална собственост от него автомобил марка Шкода Скала с рег. № *****, на което той категорична отказал. Това е довело до влошаване на техните отношения и до раздялата им. Впоследствие водила и други разговори с ответника да й възстанови средствата, на е получила отказ.

Моли се съдът да постанови решение ,с което да осъди ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 5000 лв. или 2556.53 евро, представляваща заплатено 1 капаро и част от продажната цена на придобития в индивидуална собственост от ответника лек автомобил марка Шкода Скала е per. № *****, ведно със сумата от 639.88 лв. или 327.17 евро, представляваща законната лихва върху посочената сума, считано от датата на извършеното плащане 27.11.2024 год. до завеждане на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, сумата от 7501 лв. или 3835.31 евро, представляваща част от продажната цена на придобития в индивидуална собственост от ответника лек автомобил марка Шкода Скала, с рег. № *****, ведно със сумата от 741.84 лв. или 379.31 евро, представляваща законната лихва върху посочената главница, считано от датата на извършеното плащане 14.02. 2025 год. до завеждане на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху посочената сума, от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата .Претендират се разноски.В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който същият признава, че е получил сумата от 12 501лв. сбор от двете претендирани главници. Знаел, че ще дължи връщане на поисканите суми, когато бъдат поискани , но не е получил покана за това от ищцата до предявяване на исковата молба. Твърди се, че ответникът е възстаноли процесните суми от 5000лв. и 7501лв. или общо 12 501 лв. на 20.02.2026г.. Оспорва се претенцията за лихва за забава върху горните главници за периодите съответно върху главницата от 5000лв. от 27.11.2024г до 27.11.2025г и върху главницата от 7501 лв. за периода от 14.02.2025г до 27.11.2025г. Твърди се, че върху процесните главници лихви не се дължат, тъй като такива не са били уговорени между страните.Лихви се дължат от деня на поканата, който съвпада с получаване на исковата молба, а именно 29.01.2026г до датата на плащане на дължимата сума 20.02.2026г., когато е станало погасяването на задължението.

Твърди се, че ответникът не дължи заплащане на разноски по делото, тъй като не е станал причина за завеждането му./ В тази насока се цитира съдебна практика/.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.

П. районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.

Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са били във фактическо съжителство през периода от 15.12.2022г до 08.03.2025г. Не е спорно, че двамата решили да придобият в режим на обикновена съсобственост лек автомобил. Не е спорно, че автомобилът бил избран от ответника. Не е спорно, а и от представените писмени доказателства ,се установява, че ищцата е превела определена сума пари като капаро за закупуване на автомобила на два транша съответно на 27.11.2024г е превела като капаро сумата от 5000лв. и на 14.02.2025г е превела сумата от 7501 лв.

Видно от данните по делото- два броя платежни нареждания от 20.02.2026г в хода на висящото съдебно производство ответникът е платил на ищцата общо сумата от 6 392 евро с левова равностойност 12 501 лв. Платена е и сумата от 41.45 евро лихва върху главницата от 12501 лв. за периода от 29.01.2026г до 20.02.2026г.

Видно от данните по делото препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника на 30.01.2026г.

2

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове – главен иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.2 от ЗЗД и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание , е длъжен да го върне. Или в сочената разпоредба са предвидени три фактически състава. Първият състав изисква предаване и получаване на нещо при начална липса на основание, тоест още когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго . При втория фактически състав престацията се извършва с оглед очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. При третия фактически състав основанието съществува при получаване на престацията , но след това е отпаднало с обратна сила.

Съдът счита, че предявеният иск , черпи правна опора в разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД. При този състав на неоснователно обогатяване в тежест на ищцата е да установи, че е престирала с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от нея разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало, а в тежест на получилият облагата – ответникът, е да докаже, че има основание да я получи , респективно да задържи полученото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

От събраните по делото доказателства съдът прави категоричния извод, че даденото от ищцата действително е за осъществяване на едно бъдещо правно основаниепридобиване в режим на обикновена съсобственост между страните на лек автомобил чрез покупко – продажба. Във връзка с това ищцата е дала капаро в общ размер на 12501лв. / дадено на два транша/ сумата от 5000лв. преведена по банков път на 27.11.2024 и сумата от 7501 лв. преведена по банков път на 14.02.2025г./за закупуване на автомобила. Установи се по делото/ факт, който не бе спорен/, че очакваното основание не се е сбъднало – договор за покупко- продажба на автомобил марка Шкода Скала с рег. № ***** на името на двамата/ ищцата и ответника/ като купувачи не е сключен. В случая ищцата претендира връщането на дадената от нея сума поради неизпълнение от страна на ответника на постигнатата между тях уговорка за придобиване в режим на съсобственост лек автомобил.. При даването на парите част от фактическия състав на правното основание е съществувал. Това са били водените преддоговорни разговори между страните и обещанието от ответника за съвместно придобиване на лек автомобил- релевантни факти, които не са били спорни между тях.Останалата част от фактическия състав на правното основание обаче не се е осъществила в бъдеще- липсват както доказателства , така и противопоставени от ответника възражения в тази насока. Очакваното правно основание не се е сбъднало, поради което следва да се приеме като цяло , че не е осъществен фактическия състав на правното основание. Ето защо дадената парична сума е получена при неосъществено основание и подлежи на връщане.

Страните не спорят, а и този релевантен факт бе доказателствено обезпечен от ответника, че след депозиране на исковата молба ответникът е върнал паричната сума, получена при неосъществено основание като на 20.02.2026г е превел по банковата сметка на ищцата сумата от 6 392 евро с левова равностойност 12501 лв. Налице е факт с правно значение за изхода на спора, който е настъпил в хода на процеса и на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен от съда, при което предявените искове за двете главници 3 подлежи на отхвърляне.

Основателно е искането на ищцата за заплащане на законна лихва върху главницата от 5000лв. и главницата от 7501 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 28.11.2025г до 19.02.2026г/ датата предхождаща плащането на главницата , извършено на 20.02. 2026г/ , която изчислена от съда по реда на 162 от ГПК чрез електронен калкулатор www.calculator.bg възлиза на сумата от 138.95 лв. за главницата върху 5000лв. и на сумата от 208.45 лв. върху главницата от 7501 лв. Като основателно това искане следва да бъде уважено.

По искането за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът намира следното:

В практиката на ВКС, обективирана в решение №706/30.12.2010г по гр.д.

№1769/2009г на първо г.о на ВКС , решение №47/31.03.2011г по т.д.№706/2010г на второ т.о на ВКС е прието, че за задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД няма определен срок за изпълнение и че за да изпадне длъжникът в забава следва да бъде поканен.В решение №706/30.12.2010г по гр.д.№1769/2009г на първо г.о на ВКС изрично е посочено, че даденото в него тълкуване се отнася за всички фактически състави по чл.55, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл са и решение №1442/04.11.2003г по гр.д.№336/2003г на ВКС, решение №1528/31.07.2003г по гр.д.№1285/2002г на ВКС и решение №417/20.03.2000г по гр.д.

№1488/1999г. на ВКС. Съгласно разясненията , дадени в ТР №5/21.11.2019г по тълк.д.

№5/2017г на ОСГТК на ВКС при неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото , че е неохбодима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл.84, ал.3 от ЗЗД – само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът изпада в забава и без покана.Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание в хипотезата на чл.55, ал.1пр.1 от ЗЗД е безсрочно и длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

В заключение, почерпено изцяло от трайно установената съдебна практика, съдът намира, че по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът на парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно- длъжникът изпада в забава след изтичане на срока. Когато няма определен ден за изпълнение , каквито са хипотезите на неоснователно обогатяване, регламентирани в нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД , длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора / чл.84, ал.2 от ЗЗД/ . Значение на покана има и исковата молба , препис от която се връчва на длъжника. Доколкото по настоящото дело не се събраха доказателства ищцата да е отправяла покана до ответника за плащане , то в случая длъжникът- ответник е изпаднал в забава едва с получаване на препис от исковата молба като за периодите преди подаване на исковата молба / съответно от 27.11.2024г до завеждане на исковата молба и от 14.02.2025г до завеждане на исковата молба/ претенциите по чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. При направените изводи съдът счита, че обезщетение за забавено плащане се дължи от ответника за периода от подаване на исковата молба 28.11.2025г до датата на плащането 20.02.2026г. в каквато насока се и произнесе по-горе в мотивите на съдебния акт.

Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4cf9995-eed7-42b0-b896-0331617389ce