Решение № 302 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330203273 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-003126/14.05.2024г. на Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на А. В. Б., ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си и допълнително становище, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата и становището, като претендира и разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна - Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 06.04.2024г. около 14:58 ч. в гр. Пловдив на ул. „Богомил“ срещу номер 80, докато изпълнявал служебните си задължения по следене за пътни нарушения Б. Л. Д. – ** към 04 РУ при ОДМВР - Пловдив, забелязал приближаващ се лек автомобил „Мерцедес ГЛС 580”, с рег. № **, собственост на „Pi El Si Brokers 10“ EOOД, с булстат BG200304126 управляван от водача А. В. Б.. На полицейския служител му направило впечатление, че последният управлявал описаното МПС, използвайки мобилен телефон без устройство позволяващо свободното ползване на ръцете, като водачът управлявал автомобила и без да използва колан. При това положение, контролните органи спрели процесното МПС и констатирали нарушенията.

Констатациите били определени като нарушения по чл. 104а от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 1214359/06.04.2024г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя Б., който се запознала със съдържанието му и го подписал, като посочил, че има възражения. Получил и препис от акта и депозирал писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН, които били приети от административнонаказващия орган /АНО/ за неоснователни.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – оригинал на АУАН и Наказателно постановление с разписка за връчването му, докладна записка, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, фотокопия от медицински протоколи и два броя амбулаторни листове.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Относно нарушението по чл.104а от ЗДвП:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, мястото и по начинът, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.104а 2 от ЗДвП. Налице е точно описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП е бил употребен изразът "използване на телефона без участие на ръцете му", като цитирането на самата норма е напълно достатъчно, тъй като от съдържанието й е пределно ясно, че водачът се санкционира тъй като е ползвал телефон, а не устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Следва да се отбележи, че е налице произнасяне и на Административен съд гр. Пловдив по сходен случай за извършено нарушение по чл. 104А ЗДвП, където отново в обстоятелствената му част на АУАН и НП е употребен изразът "без участие на ръцете му", а именно Решение № 2117 от 10.11.2021 г. на АдмС – Пловдив по к. а. н. д. № 2343/2021 г.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради липса на посочване в АУАН и НП, дали процесният автмобил е разполагал с техническа характеристика позволяваща употребата на телефон без ръце.

В тази връзка следва да се съобрази практиката на административен съд Пловдив, според която е изцяло "ирелевантно дали мобилният телефон е бил използван за говорене, за писане на смс или за използване на приложение.

Наказващият орган няма нормативно задължение нито да констатира такива обстоятелства, нито пък тези обстоятелства са от значение за възникването на административнонаказателната отговорност. Изпълнителното деяние на административното нарушение се свежда до използването на мобилен телефон по време на движение на МПС. Ето и защо невключването на обстоятелствата относно начина на ползване на мобилен телефон нито ограничава правото на защита на жалбоподателя, нито прави неясно обвинението, нито пък компрометира правилното приложение на закона:

Решение по КНАХД № 2854/2023 г. на Административен съд – Пловдив, Решение по КАНД № 20247180701575/2024 г. на Административен съдПловдив, Решение № 1433/25.07.2023 год. на Административен съд – Пловдив по КАНД № 1067 по описа за 2023 г.

Не е вярно и твърдението, че не всяко ползване на мобилен телефон по време на управление съставлява нарушение. Следва да се отчете в тази връзка посоченото в Решение № 390/27.2.2023 г. на Административен съд - Пловдив, ХХ състав, КАНД № 2925 по описа за 2022 г.: "под понятието "използва" мобилен телефон" се има предвид не само говорене по телефона, а всякакво ползване на телефона според функциите му. Идеята на забраната за ползване на телефона по време на управление на МПС е именно да не се пречи на управлението на МПС и да не се отклонява вниманието на водача. Забраната за ползване на мобилен телефон по време на движение, отчита обстоятелството, че в такива случаи водачът няма да бъде максимално концентриран и не може да ползва и двете си ръце за управление на 3 автомобила. Всяко използване на приложенията на телефона, води до отклоняване вниманието на водача. Тази забрана има пряка връзка с опазване живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали участници в движението. "

Още повече, че актосъставителят изрично е потвърдил в докладанта записка, че лично е възприел как жалбоподателят не само е държал телефона в една ръка и е управлявал автомобила само с другата ръка, но дори и след като са го спряли за проверка Б. е продължил да говори по телефона.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност факта на извършено нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон, като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното, а следва да се отбележи, че на никой етап от развитието на административното производство, вкл. и в съдебната фаза пред настоящата инстанция, не се ангажираха каквито и да било доказателства насочени към опровергаване на обстоятелствата на нарушението, изложени в атакуваното наказателно постановление,

Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание, съдът прие, че същият съответства на закона, тъй като е определен в твърд размер, който наказаващият орган няма възможност за индивидуализира.

Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие (поставяне на колан, с който автомобилът е оборудван по време на движение) обективният състав на нарушението е осъществен.

Съдът не споделя възражението на жалбподателя, че спрямо него е имало медицинска препоръка да не използва колан, докато управлява МПС. В 4 тази връзка представения медицински протокол ЛКК № 646 от дата 10.06.2024г., не се отнася до процесното време, тъй като е съставен повече от два месеца след извършване на нарушението. В същият не е отразено и от кога са твърдените травми на жалбоподателя от предходен момент. Посочената в него медицинска препоръка е с действие от датата на издаване на протокола, като от тогава би имала и действие, но е с два месеца по-късно след извършване на процесното нарушение. Що се отнася до наличните по преписката амбулаторен лист от 28.06.2023г. и такъв от 06.08.2018г., в които са описани налични травми на жалбоподателя, настоящият състав намира, че в документацията отсъства медицинска препоръка да не се управлява МПС с предпазен колан.

В този смисъл съдът не констатира някое от изключенията по чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП, при които конкретно посочени в закона групи лица могат да не използват обезопасителен колан при управление на МПС, каквато линия на защита следва жалбоподателя.

При това положение, безспорно се установи от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя нарушение, при което правилно по реда на чл.183, ал.4, т.7, предложение 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба във фиксирания от закона размер от 50 лв., който не подлежи на ревезиране от страна на съда.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП.

За по-голяма прецизност съдът не може да приложи чл.28 от ЗАНН, поради запрета на ЗДвП в чл.189з, а и справката за нарушител/водач е категорична индиция, че жалбоподателят многократно е извършвал нарушения по ЗДвП.

По разноските:

Съобразно изхода по делото, разноски се следват единствено на въззиваемата страна. Такива обаче, не са претендирани, предвид което съдът не дължи по-нататъшно обсъждане на този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030003126/14.05.2024г. на Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на А. В. Б., ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е 5 наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6