Решение № 6595 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6595 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20251100102602 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от П. Л. К. срещу Прокуратура на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З ОД О В и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че след запознаване с докладна записка, изготвена във връзка извършена проверка по подадена на 27.06.2008 г. жалба в СДВР, с постановление от 26.08.2008 г. е образувано досъдебно производство, пр. пр.

№ 29804/2008 г. (№ З-603/2008 г.) по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за това, че на 19.05.2008 г. отнел чужди движими вещи от владението на друго лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. В периода 29.09.2008 до м.12.2008 г. по досъдебното производство били използвани специални разузнавателни средства. Ищецът твърди, че по образуваното досъдебно производство са извършени няколко претърсвания, като впоследствие съставените протоколи са одобрени от съда, както и че са проведени разпити на свидетели.

На 20.11.2008 г. като обвиняеми били привлечени Б.И.В. и В.Д. за 1 извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.6 във вр. чл. 194, ал.1 НК.

На 18.12.2008 г. ищецът П. Л. К., бил привлечен в качеството на обвиняем, в присъствието на адвокат, за това, че за времето от 01.11.2008 г. до около 16.00 ч. на 05.11.2008 г., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи, за които знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление – престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. С постановление от 27.03.2009 г. досъдебното производство е било спряно на основание чл. 242, ал. 1, вр. чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК.

На 26.09.2009 г. с постановление по досъдебното производство ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл.

215, ал. 1 НК, в присъствието на защитник, като на същата дата бил разпитан.

На 05.07.2010 г. в Софийски районен съд бил внесен обвинителен акт срещу тримата обвиняеми, сред които е и ищецът, и било образувано НОХД № 167/2010 г. Същото било прекратено и върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на нарушенията. Съдебният акт бил потвърден от въззивния съд.

На 18.03.2011 г. бил внесен нов обвинителен акт и било образувано НОХД № 4772/2011 по описа на СРС. С присъда от 04.11.2015 г. обвиняемите били признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Присъдата била обжалвана и било образувано ВНОХД №23/2016 г. по описа на СГС, по което постановената присъда била 04.11.2015 г. отменена, поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебна и съдебна фаза на процеса.

След постъпване на делото в Софийска районна прокуратура, с Постановление от 30.01.2017 г. били дадени указания на разследващия полицай от наблюдаващия прокурор за изпълнение на решението на СГС.

Извършени били действия по делегация за разпит на свидетел. С Постановление от 11.01.2018 г. наблюдаващият прокурор частично е прекратил досъдебното производство спрямо П. К..

На 29.01.2018 г. с постановление по досъдебното производство ищецът отново бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК и бил разпитан. На 29.03.2018 г. в Софийски районен съд бил внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 5448/2018 г.

Производството било прекратено на 11.12.2019 г. и делото било върнато на 2

Софийска районна прокуратура за отстраняване на процесуалните нарушения.

След протест от страната на прокуратурата определението за прекратяване било потвърдено от въззивния съд.

С постановление от 30.09.2020 г. наблюдаващият прокурор дал указания на разследващия полицай. На 21.12.2020 г. бил внесен обвинителен акт срещу обвиняемите, включително и срещу ищеца, и било образувано НОХД № 16869/2020 г. по описа на СРС. Същото било прекратено в проведенето на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК поради изтичане на 15 годишен срок, изтекъл на 05.11.2023 г. Прекратителното определение било влязло в сила на 15.02.2024 г.

Ищецът сочи, че е привлечен като обвиняем за първи път на 18.02.2018 г. и имал това качество до 15.02.2024 г., когато е прекратено наказателното преследване, респективно продължителността на производството спрямо него била 15 години, 1 месец и 27 дни.

Излага твърдения, че за периода от привличането му като обвиняем до влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство, е претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и оценката в обществото, уронване на чест и достойнство, безпокойство, стрес, отчаяние, ограничаване на социалните контакти и на възможността за спокойно полагане на труд, поради честата необходимост от явяване за предявяване на материали и повдигане на обвинение, както и за явяване в съдебни заседания, разстройство на отношенията с близки. Сочи, че при повдигане на обвинението бил на 35 години и производство продължило до навършването му на 50 години. Това се явявал най-активният период в живота му, а той бил принуден да живее в постоянен стрес и безпокойство, че ще бъде осъден.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 40 000.00 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България оспорва претенциите. Навежда доводи за неоснователност на предявения иск, поради факта, че наказателно 3 производство е прекратено, поради изтичане на абсолютния давностен срок чл. 81, ал. 3 от НПК, а не поради постановена оправдателна присъда, каквато е хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Излага доводи, че ако съдът приеме, че е сезиран с иск по чл. 2 б ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че се претендират и вреди от неразумна продължителност на наказателното производство, прави възражение за процесуална недопустимост на претенцията тъй като е проведена административна процедура по реда на глава Шеста от ЗСВ, по която е постигнато споразумение и определената сума от 10 000 лева е изплатена на ищеца.

Оспорва предявения иск и като недоказан, предвид липсата на доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените настъпили за ищеца неимуществени вреди. Излага, че твърденията на ищеца за настъпили неблагоприятни последици в професионален, здравословен и психоемоционален аспект не са подкрепени с относими доказателства.

В условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост - чл. 52 от ЗЗД.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че във връзка извършена проверка по подадена на 27.06.2008 г. жалба в СДВР, с постановление от 26.08.2008 г. е образувано досъдебно производство, пр. пр.

№ 29804/2008 г. (№ З-603/2008 г.) по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за това, че на 19.05.2008 г. отнел чужди движими вещи от владението на друго лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

На 20.11.2008 г. като обвиняеми са привлечени Б.И.В. и В.Д. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.6 във вр. чл. 194, ал.1 НК.

На 18.12.2008 г. ищецът П. Л. К., е привлечен в качеството на обвиняем, за това, че за времето от 01.11.2008 г. до около 16.00 ч. на 05.11.2008 г., с цел 4 да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи, за които знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление – престъпление по чл.

215, ал. 1 НК. С постановление от 27.03.2009 г. досъдебното производство е било спряно на основание чл. 242, ал. 1, вр. чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК.

На 26.09.2009 г. с постановление по досъдебното производство ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 НК.

На 05.07.2010 г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт срещу тримата обвиняеми, сред които е и ищецът, и е образувано НОХД № 167/2010 г. Същото е прекратено и върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на нарушенията.

На 18.03.2011 г. е внесен нов обвинителен акт и е образувано НОХД № 4772/2011 по описа на СРС. С присъда от 04.11.2015 г. обвиняемите са признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Присъдата е обжалвана и е образувано ВНОХД №23/2016 г. по описа на СГС, по което постановената присъда от 04.11.2015 г. е отменена, поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебна и съдебна фаза на процеса.

На 29.01.2018 г. с постановление по досъдебното производство ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК и бил разпитан. На 29.03.2018 г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 5448/2018 г.

Производството по делото е прекратено на 11.12.2019 г. и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на процесуалните нарушения.

На 21.12.2020 г. е внесен обвинителен акт срещу обвиняемите, включително и срещу ищеца, и е образувано НОХД № 16869/2020 г. по описа на СРС. Същото е прекратено в проведенето на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, след като съдът е констатирал, че по отношение на подсъдимия П. Л. К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 215 НК, наказуемо с „лишаване от свобода” от 1 до 6 години, извършено за времето от 01.11.2008 г. до 05.11.2008 г., като на основание чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.3 НК с изтичането на 15-годишен срок, който е изтекъл на 06.11.2023 г., наказанието за преследването е изключено по давност.

Горепосоченото определение е влязло в законна сила на Прекратителното определение било влязло в сила на 15.02.2024 г.

5

Продължителността на разглеждането на горепосоченото наказателно производство е 15 години, 1 месец и 27 дни, която обхваща движението на делото във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от две съдебни инстанции. В хода на производството са извършени множество действия по разследването и са събрани многобройни писмени доказателства.

В хода на цялото наказателство производство, пред всички инстанции, ищецът и неговия процесуален представител са участвали и не са допринесли за продължителността на производството.

От показанията на свидетеля Г.В. (процесуален представител на ищеца в горепосоченото наказателно производство), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства и кредитира с доверие, се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, изпитвал срам от този факт и се чувствал неудобно. Фактът, че имал качеството обвиняем в продължителен период от време се отразявало изключително негативно върху ищеца. Свидетелства, че ищецът изпитвал силно неудобство от родителите и съпругата си, които постоянно се интересували дали не е извършил престъпление и го упреквали. Същите притеснения ищецът изпитвал и пред своите служители. В резултат на образуваното наказателно производство отношенията на ищеца със съпругата му се влошили и бракът им бил прекратен с развод. Сочи, че във всяко от 35-те съдебни заседания, в които участвал, ищецът изпитвал притеснения от неблагоприятния изход на производството.