Решение № 1635 от 18.04.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1635 гр. Варна, 18.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10134 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С., чрез пълномощника ѝ юрисконсулт К.Г.В. – М. срещу К.Н.М., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 1499/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3089/2017г. по описа на ВРС:

Сумата от 790.63 (седемстотин и деветдесет лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща дължима главница по договор за кредит „Бяла карта“ № *** г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и К.Н.М., Сумата от 64.84 (шестдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.07.2016 г. до 06.10.2016 г., Сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща такса разходи за дейност на служител,

Сумата от 97.29 (деветдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.01.2017 г. до 01.03.2018 г., което вземане е прехвърлено по силата на Приложение № 01/13.07.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2014 г. в полза н.

„А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ********* (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД - понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че на ***г. между „Аксес Файненс“ ООД, като кредитор и К.Н.М. като кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № **** при спазване на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

Съгласно договора, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателя се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Според уговореното между страните, ако кредитополучателя извърши транзакции, които надвишават разполагаемият остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит.

С подписването на договора кредитора предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с № ***, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатен плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, с което изпълнил задължението си да предостави заемната сума, тъй като кредитополучателя можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните подписали и Приложение №2 към договора за кредит – Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта.

Съгласно договореното от страните, кредитополучателя получавал от кредитора месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което било достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на кредитополучателя на интернет страница www.bialakarta.bg, който кредитополучателя се задължил да създаде в срок от два дни от подписването на договора за кредит. Страните се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществяване на личния акаунт на кредитополучателя, който се задължавал да архивира получените документи на дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията.

Кредитополучателят усвоил заемните суми по дати, както следва: 200 лева, на 21.08.2015г., 50 лева на 29.08.2015г., 50 лева на 04.09.2015г., 41.11 лева на 05.09.2015г., 190 лева на 11.09.2015г., 200 лева на 17.09.2015г., 50 лева на 19.09.2015г., 10.30 лева на 21.09.2015г., 29.99 лева на 22.09.2015г., 653.88 лева на 17.10.2015г., 250 лева на 05.11.2015г., 192.40 лева на 18.11.2015г., 50 лева на 23.11.2015г., 300 лева на 25.11.2015г., 200 лева на 05.12.2015г., 50 лева на 12.12.2015г., 200 лева на 30.12.2015г., 40 лева на 03.01.2016г., 50 лева на 14.01.2016г., 120 лева на 12.03.2016г. и 180 лева на 14.04.2016г. или сума в общ размер на 3107.68 лева

Съгласно чл.9 от сключения договор, върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал договорна лихва в размер посочен в договора, която се изчислявала ежедневно върху усвоения размер на кредита. На посоченото основание на ответника била начислена договорна лихва в размер на 340.47 лева за периода от 22.08.2015г. до 06.10.2016г.

В случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на договора, страните договорили задължение на кредитополучателя да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа на задължението обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало за всеки случай на забава на плащане, като неустойката за неизпълнение на това задължение била в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала на 6-то число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание на ответницата била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 840.22 лева, за периода от 06.10.2015г. до 06.10.2016г.

В договора било предвидено още, че ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен освен да представи на Кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, отделно от това да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава на плащането на посочената сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължал на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева на ден за всеки ден до заплащане на сумите. По посочения начин за периода от 06.10.2015г. до 06.10.2016г. на ответницата била начислена сума в размер на 335 лева, като такса разходи за събиране.

Съгласно договора, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат погасени общо 15% от одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо. В случая, предсрочната изискуемост настъпила на 06.12.2016г. и считано от тази дата ответницата дължала заплащане на законна лихва за забава за всеки ден забава върху обшия размер на задължението или общо 109.39 лева за периода от 06.12.2016г. до датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Подписвайки договорът ответницата се съгласила, че след настъпване на предсрочна изискуемост дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.

Сумата погасена от ответницата до предявяване на иска била в общ размер на 3780 лева, с която ищецът твърди да са погасени: лихва за забава в размер на 12.10 лева за периода от 06.12.2016г. до 29.01.2017г., такса разходи за събиране в размер на 335 лева, неустойка в размер на 840.22 лева, договорна лихва в размер на 275.63 лева и главница в размер на 2317.05 лева.

На

13.07.2017г. било подписано приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания. между „Аксес Файненс“ ООД и ищцовото дружество, с което „Аксес Файненс“ ООД прехвърлило на ищеца процесните вземания.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, по което било образувано ч.гр.д. № 3089/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което породило за ищеца правен интерес от предявяване на исковете.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

В открито съдебно заседание страните не изпращат представител. С писмена молба преди заседанието, ищцовото дружество прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, изразява становище по същество на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 3089/2018г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.

На ***г. между

„Аксес Файненс“ ООД и К.Н.М. е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателя предоставил на ответницата кредитна карта с № *** с кредитен лимит 800 лева с валидност две години. Към договора е сключен анекс от ***г., с който срокът на договора е продължен с още 6 години /л.5-15/.

С приложение №1/13.07.2017г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014г.

„Аксес Файненс“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си от ответницата К.Н.М., които произтичат от процесния договор от 18.08.2015г. и са описани като усвоена главница в размер на 790.63 лева, непогасена такса инкасатор в размер на 120 лева, непогасена законна лихва в размер на 64.84 лева и лихва за забава към датата на продажбата в размер на 49.72 лева /л.16-22/.

Ответницата е уведомена за сключения договор за цесия от цедента с уведомително писмо от 19.07.2017г., получено лично от ответницата на 24.07.2017г. /л.24-25/.

За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че общия размер на усвоените от ответницата суми са в размер на 3107.68 лева за периода от 21.08.2015г. до 14.04.2016г. Ответницата е извършвала плащания за погасяване на задълженията ѝ по договора в периода от 11.09.2015г. до 29.11.2016г., които са в общ размер на 3780 лева. От постъпилите суми в общ размер на 3780 лева, в счетоводствата на ищеца и на праводателя му са отбелязани погасяване на задължения за главници в размер на 2317.05 лева, договорни лихви в размер на 275.63 лева, разходи за събиране в размер на 335 лева, неустойка в размер на 840.22 лева и законна лихва в размер на 12.10 лева. След приспадане на извършените погасявания, според данните в счетоводството на ищеца, размерът на непогасените задължения по договора бил 790.63 лева главница, 64.84 лева договорна лихва за периода от 20.08.2015г. до 10.06.2016г., 49.72 лева законна лихва за периода от 06.10.2016г. до 13.07.2017г. и такса събиране в размер на 120 лева или обща стойност на дълга 1025.19 лева. Допълнителната лихва за забава върху главница в размер на 790.63 лева за периода от 14.03.2017г. до 01.03.2018г. вещото лице е определило в размер на 50.73 лева. Към заключението е представена в табличен вид справка за задълженията, плащанията и остатъкът по процесния договор /л.67-72/.