Определение № 223 от 26.03.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Перник, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500177 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. София парк, ул. Рачо Петров Казанджията № 6 против Определение № 123/11.01.2024 г. по гражданско дело № 566/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение подадената от него молба, с вх. № 26767/21.12.2023 г. за изменение на Решение № 1232/02.12.2023 г. по гр. д. № 566/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му за разноските, като неоснователна.

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното определение, като се сочи, че първоинстанционният съд не е приложил нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, при наличие на предпоставките за това. Поддържа се необоснованост на решаващият извод на районният съд за даване на повод от ответника за завеждане на делото. Сочи се, че в качеството на лице, осъществяващо по занятие покупка на задължения по кредити той дължи предоставяне на данни за вписване на ЦКР при БНБ, като има техническа възможност да посочи само датата на придобиване на вземането, но не и тази 1 на неговото възникване.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение, като постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение, в частта му за разноските и остави в тежест на ищеца направените от него такива.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът – Г. М. Г. е подал писмен отговор. Посочил е, че частният жалбоподател е вписал в ЦКР към БНБ неговото задължение, без да са налице условията по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г., тъй като той няма качеството клиент по смисъла на § 1 от ДР на Наредбата и освен това задължението е погасено по давност.

Искането към въззивния съд е да потвърди обжалваното определение.

Настоящият въззивен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните до делото доказателства, намери от фактическа и правна страна следното:

Частният жалбоподател е поискал да се допусне изслушване на съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице да отговори дали при въвеждане на информация към ЦКР при БНБ има възможност за отразяване на друга дата, различна от датата на цесия.

Настоящият съдебен състав счита, че поставеният въпрос е за обстоятелство, което не е от значение за разрешаване на повдигнатия пред него спор - наличие на една от кумулативно изискуемите предпоставки за освобождаване на ответника от разноски. Затова, доказателственото искане следва да се остави без уважение, тъй като е за установяване на неотносими факти.Частната жалба следва да се разгледа в закрито заседание съгласно правилото на чл. 278, ал. 1, изр. 1-во от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С Решение № 1232/02.12.2023 г. по гражданско дело № 566/2023 г. по описа на Районен съд – Перник на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за установено, че Г. М. Г. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, поради погасяване по давност сумите по справка № БНБ – ***, 2 изготвена по искане вх. № БНБ-*** по описа на БНБ в размер на 2500 лв. – главница, 2418 лв. – начислени лихви до 30.11.2022 г., както и разноски в размер на 501 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 850 лв., представляваща разноски по делото.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е подал молба за изменение на решението, в частта му за разноските, като искането му е сторените от ищеца такива да бъдат оставени в негова тежест. Изложил е, че е признал иска и не е дал повод за предявяването му, тъй като не е предприемал действия за принудително събиране на вземането. Аргументирал е становището си със задължението, което му е вменено с чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за предоставяне на информация за всички придобити вземания, включително и погасените по давност.

С обжалването определение, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че ответникът е станал причина за образуване на производството, тъй като е подал информацията за наличието на задължение, каквото към момента на цесията, не е съществувало, тъй като е погасено по давност, както и е че то е възникнало на 21.10.2020 г., което не съответства на действителните обстоятелства.

Настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че районният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Според нея ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Не налице спор относно наличието на второто предвидено условие – ответникът да е признал иска. С писмения отговор и в проведеното съдебно заседание „ЕОС Матрикс“ ЕООД е признал всички твърдени от ищеца факти – наличието на вземане на „Банка ДСК“ ЕАД към Г. М. Г., за което е издаден изпълнителен лист на 21.03.2014 г. по ЧГД № 1793/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Перник и за принудителното събиране, на което е образувано изпълнително дело № 267/2014 г. по описа на ЧСИ Е.Д., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че това вземане е закупено от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а в последствие му е прехвърлено на него, за което е подал информация към ЦКР на БНБ на 21.10.2020 г. Ответникът изцяло е признал и основателността на исковата претенция.

3

Спорен е въпросът действията на частния жалбоподател по заявяване на 21.10.2020 г. на придобитото от него вземане за вписването му в ЦКР на БНБ представляват ли повод за предявяване на иска, при положение, че към този момент правото за принудително изпълнение на същото е погасено по давност.

Ответникът дава повод за завеждане на иск за установяване на недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради изтичане на предвидения в закона срок за погасяването му по давност, ако след този момент е оспорил изтичането на давността, поискал е изпълнение на задължението от длъжника, предприел е действия за принудително събиране на същото. Или най-общо - проявил е активност, от която да е видно желанието му да иска плащане на погасеното задължение. Преценката за наличието на такова поведение се прави конкретно във всеки отделен случай, въз основа на установените по делото факти. Съображения в посочения смисъл се съдържат в мотивите на Определение № 401 от 21.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 173/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК и др.

В разглеждания случай от доказателствата, събрани в производството пред районния съд е видно, че към 09.01.2023 г. процесното задължение е било вписано в ЦКР към БНБ, като дължимо на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от Г.

М. Г. по силата на договор за придобиване на вземане, както и че към 05.01.2023 г. срещу ищеца не е имало образувани изпълнителни дела, включително за принудително изпълнение на същото.

С покана, изпратена по електронен път на 23.01.2023 г. длъжникът е поскал от кредитора да заличи задължението му от ЦКР на БНБ и от счетоводството си. Не са представени доказателства за получаването от кредитора и за предприемането на действията, за които е поканен.

Частният жалбоподател е регистрирано лице по чл. 3а от ЗКИ и извършва сделки по чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ – придобиване на вземания.

Затова на основание чл. 56, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗКИ има задължение да подава информация и право да получава такава от ЦКР. Съгласно чл. 4, ал.

1, т. 2 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР той дължи предоставянето на данни за кредитната задлъжнялост на клиентите си. По силата на чл. 15, ал. 2 4 от Наредбата, в качеството си на купувач на вземания негово е задължението да подава информация за измененията в договор за кредит, вземането, по който е придобил.

Ответникът по частната жалба е „клиент“ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 22/16.07.2009 г.за ЦКР, тъй като е страна по възникнало с него правоотношение, във връзка с получаване на кредит. Неоснователни са доводите, наведени в отговора, че няма такова качество. Преценката за наличието му се извежда от признатите от двете страни факти, че частният жалбоподател е придобил вземане на „Банка ДСК“ ЕАД, което е дължимо от Г. М. Г. по договор за кредит. Обстоятелството, че последният не е изразявал съгласие или заявявал желание за това, е ирелевантно, тъй като по аргумент от чл. 99 от ЗЗД за възникване на правните последици на договора за прехвърляне на вземане от един кредитор на друг по отношение на длъжника, е достатъчно уведомяването на последния от първия кредитор. По делото няма спор, че това се е случило.

С оглед горепосочените норми частният жалбоподател е имал задължение да подава информация към ЦКР за кредита на ответника по частната жалба, по който е придобил вземането. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата това негово задължение включва всички изменения, които настъпват по отношение на кредита до окончателното му погасяване, като съгласно ал. 3, изр. 2-ро на същата разпоредба, срокът за предоставяне на данните е 15-то число на месеца, следващ месеца, в който изменението е настъпило.

За неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 3 от Наредбата в чл. 26 от същата е предвидено налагане на административна мярка от БНБ преустановява достъпа до Централния кредитен регистър за извършване на справки за кредитна задлъжнялост на клиентите до подаване на съответната информация. А чл. 27 от Наредбата предвижда за нарушения на същата да се налагат предвидените в ЗКИ глоби, санкции и надзорни мерки.

С оглед горното, настоящият състав приема, че частният жалбоподател е подал данните към ЦКР в изпълнение на свое законово задължение, произтичащо от нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗКИ. С оглед предвидените мерки и санкции за неизпълнението му, той няма право на преценка дали и до каква степен да го изпълни. По силата на цитираните норми дължи предоставяне на 5 точно определени данни и в посочения от закона срок. Затова доколкото действието на ответника е в изпълнение на негово задължение по закон, то не може да представлява повод за завеждане на иска за установяване недължимостта на вземането, поради изтекла давност от страна длъжника.

Не може да се приеме и че по силата на чл. 10, ал. 1, in fine от Наредбата частният жалбоподател е следвало да подаде информация за погасяване на вземането му по давност. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а само по възражение на длъжника, като по аргумент от чл. 118 от ЗЗД платеното от последния след изтичане на давностния срок, а и след позоваването на давността, не е недължимо. Следователно с изтичането на давностния срок не настъпва изменение в кредитното задължение на длъжника, а само се погасява правото на кредитора да търси принудителното му събиране. По тази причина изтичането на давностния срок, не създава задължение на кредитора по чл. 56, ал. 2 от ЗКИ да подаде информация за погасяване на вземането му, тъй като последното продължава да съществува, макар и нескрепено с право на принудително изпълнение.

Следва да се посочи и, че подаването и съхраняването на информация в ЦКР има за цел да осигури сведения на институциите по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИ за кредитната задлъжнялост на лицата, във връзка с осъществяване на техните служебни правомощия и то по конкретен повод, което следва от разпоредбата на ал. 12 на същата норма. Ал. 13 и ал. 14 предвиждат в тяхно задължение осигуряване на строг предварителен и последващ контрол при осъществяване на достъпа до съществуващата в ЦКР информация.

Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4ce6366-2549-44eb-8b88-3d83104b17e7