Присъда № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 4150/2025
- Вид
- Присъда № 1
- Подписан
- 05.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.30 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда рег.№ 1/05.01.2026 г. по н.о.х.д.№ 4150/2025 г. по описа на РС Пловдив, ХХ н.с.
Внесен е в съда Обвинителен акт от Районна прокуратура Пловдив срещу С.С.М. от *** за това че на 25/26.10.2023 г. в *** повторно и в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – кафе автомат, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 267,00 лева, от владението на „З.Л.“ ЕООД със седалище ***, без съгласието на управителя З.С.Л. от *** и с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа внесеното обвинение като счита, че същото е доказано с оглед събраните доказателства.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Д. В. от АК Пловдив се присъединява към становището на Районна прокуратура Пловдив, като моли съда на подзащитния й да бъде определено справедливо по размер наказание.
Пред съда подсъдимият признава изцяло фактите, описани в
Обвинителния акт, като изразява желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК и дава съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти. В дадената му възможност за лична защита и право на последна дума същият се присъединява към становището на своя защитник. Изразява съжаление за стореното.
По делото няма конституиран граждански ищец.
Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.27 от НПК, вр. чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият С.С.М. е роден на ***, живущ в *** ул. „*** № 3, ***, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият М. бил многократно осъждан за извършени от него престъпления против собствеността. С Определение № 4032/14.06.2023г., влязло в сила на 14.06.23г. по НОХД 20225330206723 по описа на РС Пловдив, било одобрено споразумение за решаване на делото, като подс.М. бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК и му било определено наказание 4 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 било отложено за срок от 2 години. Посоченото осъждане, определя 1 квалификацията по настоящото наказателно производство, а именно престъплението –предмет на делото да е извършено в условията на повторност.
Св. Л. живеела на ул. „***“ № 12, гр. ***. Същата била едноличен собственик и управител на „З.Л.“ ЕООД с предмет на дейност – търговия с хранителни продукти. Посоченото дружество стопанисвало хранителен магазин, находящ се на ул. „***“ № 1, ***. Пред магазина бил поставен вендинг кафе - автомат марка „Спацио 7“ и вендинг машина за напитки и храна с марка „Зануси 800“ – също собственост на „З.Л.“ ЕООД. В дейността на посочения търговски обект помагал и синът на св. Л. – св. П.Л..
В периода между 23:30 ч. на 25.10.2023 г. и 00,30 часа на 26.10.2023 г. подс. С. М., който също живеел в ***, отишъл до кафе - автомата с марка „Спацио 7“, намиращ се пред магазина на „З.Л.“ ЕООД. Намерението му било да отнеме наличните в него парични средства. Огледал се наоколо и след като се уверил, че в района няма други хора, подс. М. с ръце взломил автомата, като разбил отвора, откъдето падали чашките. Изкривявайки ламарината, предпазваща касата с монетите, той взел самата каса и извадил от нея цялата налична парична сума в размер на 267 лв. Подс. М. прибрал в себе си взетата сума от 267 лв., а касата захвърлил на тревна площ срещу самия магазин. С така отнетите пари, подс.М. се разпоредил по неустановен в хода на разследването начин.
На следващата сутрин – 26.10.2023 г. около 7:00 ч., когато обичайно отваряла магазина си, св. Л. забелязала, че отворът на кафе - автомата, през който падала чашката, бил разбит, а ламарината – силно изкривена. През образувалия се голям отвор се виждало, че касата с монетите липсва. След като огледала автомата, св. Л. започнала да претърсва района около магазина.
В близката градинка тя намерила изхвърлената от подс.М. празна каса. Св. Л. потърсила помощ от сина си – св. П.Л.. Същият прегледал записите от охранителните камери, монтирани отвън пред магазина и насочени директно към вендинг машините. Св. Л. разпознал извършителя на деянието, а именно подс. С. М., известен с прякора „Д.“, който живеел в района на долната махала в ***.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели - З.С.Л., П.Д. Л., М. В.Б.Н.Д. М.а, както и назначената в хода на досъдебното производство видео- техническа експертиза.
Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели са последователни, вътрешни, непротиворечиви, поради което и съдът дава вяра на същите.
Съдът установи, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.
2
Устните доказателства са доказателствено обосновани от писмените доказателства по досъдебно производство, инкорпорирани по реда н а чл.283 от НПК. Те се намират в съответствие и с изготвената по досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, която съдът оценя като обективна, всестранна и пълна.
С оглед събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият С.С.М. на 25/26.10.2023 г. в *** повторно и в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – кафе автомат, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 267,00 лева, от владението на „З.Л.“ ЕООД със седалище ***, без съгласието на управителя З.С.Л. от *** и с намерението противозаконно да ги присвои– престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.
Касае се за умишлено престъпление, имащо за обект обществените отношения, осигуряващи нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.
Предмет на престъплението са движими вещи - пари. Вещите са чужди, собственост на пострадалото от престъплението лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в прекъсване на фактическата власт на собственика на вещта и установяване на фактическа власт върху нея от страна на подсъдимия. Престъплението е довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено – деецът е съзнавал обществената опасност на деянието, че вещите са чужди и вследствие на неправомерните си действия, ще преустанови владението на собственика върху тях, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал.1, т.3 от НК .
Подсъдимият е разрушил прегради здраво направени за защита на имот - кафе автомат.
Налице е и квалифициращият признак по чл.195, ал.1 т.7 от НК. По НОХД 20225330206723 по описа на РС Пловдив е одобрено споразумение за решаване на делото, като подс.М. бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК и му било определено наказание 4 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 било отложено за срок от 2 години. Деянието по настоящото дело и деянието по коментираното осъждане са от един и същи вид и не е изтекъл предвиденият в нормата на чл.30 от НК петгодишен срок.
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 3 и чл. 28, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.
Обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия, е висока предвид обществената значимост на отношенията, които се охраняват, а именно правото на собственост на гражданите.
Обществената опасност на дееца също е висока предвид данните за предишната съдимост на дееца, като тук се взимат предвид осъжданията на негово име извън правната квалификация.
Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид обстоятелствата при които е извършено престъпление , а именно чрез разрушаване на преградаламарината , предпазваща касата с монетите на кафе-автомат .
Като смекчаващо обстоятелство съдът взе предвид младата възраст на подсъдимия, ниската стойност на отнетото имущество.
По тези съображения съдът прие, че наказанието, което следва да се определи на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК като липсват многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.
Предвид ниската стойност на отнетите вещи съдът прие, че на същия следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, което след прилагане на законовата редукция, предвидена в чл.58а, ал.1 от НК следва да се намали с 1/3 като наказанието „лишаване от свобода“, което следва да търпи подсъдимият след прилагане на законовата редукция е десет месеца. Този размер на наказанието съдът прие, че представлява справедлив еквивалент на извършеното от него, както и че същият е от естество да изпълни целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС съдът определи подсъдимият да изтърпи така наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца при първоначален строг режим, тъй като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено му наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл.
66 от Наказателния кодекс.
С оглед изхода на делото съдът възложи в тежест на подсъдимия сторените по досъдебното производство разноски.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: ………………….
4
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№1 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова
Съдебни
Милена Д. Георгиева-Шишкова заседатели: Марияна Н. Андонова при участието на секретаря Мария Ив. Колева и прокурора Ц. Ив. К. като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Наказателно дело от общ характер № 20255330204150 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. М. - роден на ***, живущ в ***, ***, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН за това, че на 25/26.10.2023 г. в ***, повторно и в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – кафе автомат, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 267,00 лева, от владението на „З.Л.“ ЕООД със седалище ***, без съгласието на *** З.С.Л. от *** и с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.303, ал.2, вр. чл. 373, ал.
2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 28, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ 1 изпълнението на така наложеното на подсъдимия С. С. М. /със снета по делото самоличност/ наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода ДА СЕ ИЗТЪРПИ при първоначален „СТРОГ“ режим.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. С. М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски на досъдебното производство в размер на 94,00 лева, чиято левова равностойност възлиза на 48,06 евро.