Решение № 1140 от 20.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1140

19.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

К. Т. В.

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова

ЦветЕ. Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502145 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Т. С. Т. , М. В. Т. и ЕТ „Ф.Ф.М.“, представляван от Ф. И. М. срещу Решение № 34 от 06.02.2020г. по гр.д. № 357/2019г. по описа на ПРС, I-ви състав, с което на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС са отхвърлени предявените от първите двама въззивници срещу Г. М. М. и П. И. М. искове за осъждане на ответниците да заплатят на въззивниците сумата от 8 850 лв., както и предявените от тях срещу Д. И. Ц. искове за осъждане на ответника за заплати на въззивниците сумата от 8 850 лв., представляваща стойността на извършените от ищците в качеството им на добросъвестни владелци довършителни работи по обект – магазин № 3, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и на основание чл.

72, ал. 1 от ЗС са отхвърлени предявените от третата въззивница срещу Г. М. М. и П. И. М. искове за осъждане на ответниците да заплатят на въззивника ЕТ сумата от 10 705 лв., както и предявените от същия срещу Д. И. Ц. искове за осъждане на ответника за заплати на въззивниците сумата от 10 705 лв., представляваща стойността на извършените от този ищец в качеството му на добросъвестен владелец довършителни работи по обект – магазин № 2, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2018г. до окончателното плащане на задължението

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поР. нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтствените правила, необоснованост и 1 противоречие на съдебна практика. По въпроса за началния момент, от който тече срока на погасителната давност за погасяване на вземането на добросъвестния владелец по чл. 72, ал.

1 от ЗС е изложен довод, че носителят на правото на строеж упражнява фактическа власт на основание и в обема на отстъпеното му право на строеж. При прекратяване на правото на строеж, суперфициарният собственик става добросъвестен владелец и в 5 годишен срок може да предяви вземането си за извършени в чуждия имот подобрения. Срокът на погасителната давност започва да тече от датата на смущаване на добросъвестното владение по силата на т. 6 от ПП на ВС № 6/1974г. Необоснован на следващо място е изводът на ПРС, че стойността на направените в имота подобрения е останала недоказана. Исковата молба по гр.д. № 1015/2013г. по описа на ПРС за признаване за установено в отношенията между страните, че притежаваното от ищците право на строеж е погасено, поР. изтичане на предвидената в закона давност за неговото упражняване е предявена през м. декември 2013г., а настоящата искова молба за подобренията в имота – през м. септември 2018г., поР. което не може да се приеме, че искът е погасен по давност. Сделката от 23.08.2013г., с която ответниците са придобили идеални части от правото на собственост върху дворното място е без правно значение по отношение на началния момент на погасителната давност за иска за подобренията. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове като основателни да бъдат уважени.

В отговор на жалбата Г. и П. М. и Д. Ц. оспорват доводите в нея. Обосновано съдът е приел, че началният момент на смущаване на владението на ищците е датата на отчуждаване на имота /23.08.2013г./, като не е приложил служебно института на давността. Единствените доказателства на следващо място в подкрепа на исковите претенции са показанията на свидетеля Г., които правилно съдът оценил като бланкетни и изолирани. Исковите претенции са неоснователни, като заявени срещу ненадлежен ответник, съображения за което са развити в хода на първоинстанционното производство. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от Т. С. Т. , М. В. Т. и ЕТ „Ф.Ф.М.“, представляван от собственика Ф. И. М. срещу Г. М. М. , П. И. М. и Д. И. Ц. осъдителни искове с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС за осъждане на ответниците, както следва: Г. и П. М. да заплатят на Т. и М. Т.ови сумата от 8850 лв., както и ответника Д. Ц. да им заплати сумата от 8850 лв. съобразно допуснато изменение в размера на 2 исковете в хода на проведеното на 12.09.2019г. п.с.з.; Г. и П. М. да заплатят на ЕТ „Ф.Ф.М.“ сумата от 10705 лв., както и Д. Ц. да заплати на същия ЕТ сумата от 10705 лв.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищците Т. и М. Т.ови придобили право на строеж върху 212 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в ***, цялото с площ от 305 кв.м., съставляващо парцел № 624, кв. 33 по плана на града на основание договор за покупко продажба, оформен с НА № 74 от 15.12.1995г. от продавача „Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД, гр. Варна за обект – Магазин № 3, със ЗП 42.54 кв.м. и прилежащите 8.93 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, който обект бил изграден в груб строеж от „Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД, гр. Варна в периода от м. март 1994г. – м. декември 1995г. След закупуване на обекта в груб строеж, ищците извършили подобрения в този обект: външна и вътрешна мазилка, ел. захранване, фаянс, подова настилка от мрамор и теракота, окачени тавани, смяна на метална дограма с алуминиева в периода 1995-1996г., които са увеличили стойността на имота.

Ф. М., като представляващ ЕТ „Ф. – Ф. М.“ от своя страна придобила право на строеж върху същия имот на основание договор за покупко продажба, оформен с НА № 72 от 15.12.1995г. от продавача „Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД, гр. Варна за обект – Магазин № 2, със ЗП 52.39 кв.м., който обект бил изграден в груб строеж от „Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД, гр. Варна в периода от м. март 1994г. – м. декември 1995г. След закупуване на обекта в груб строеж, този ищец извършил подобрения в обекта си: външна и вътрешна мазилка, ел. захранване, фаянс, подова настилка от мрамор и теракота в периода 1995-1996г., които са увеличили стойността на имота.

В процесното дворно място освен строежа на магазините на партерния етаж, е изпълнен и строеж на етаж, сутерен и първи жилищен етаж. Изградена е и подовата плоча на втори жилищен етаж, като строежът е изпълнен от „Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД, гр. Варна, представлявано от управителя Е. П. Ш.. Самата жилищна сграда не е завършена до етап груб строеж, тъй като не е изпълнена покривната конструкция, както и всички етажи предвидени в архитектурния проект. Изпълнените части от жилищната сграда имат характер на подобрения, но предмет на исковите претенции са подобренията под формата на всички довършителни работи до пълното завършване и функциониране, извършени единствено в магазини № 2 и № 3. Ищците като частни правоприемници на „Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД по силата на прехвърлителните сделки от 1995г., са извършили описаните в молба от 15.10.2018г. /л. 22/ подобрения в двата магазина. С решение по гр.д. № 1015/2013г. по описа на ПРС е прието за установено по отношение на ответниците, че придобитото от ищците право на строеж с актовете от 1995г. е погасено поР. неупражняването му в срок. Ответниците от друга страна са придобили правото на собственост върху дворното място на основание договор за покупко продажба от 23.08.2013г. по НА № 103/2013г. При погасяване на правото на строеж, ответниците – собственици на земята придобили изградената част от сградата на основание приращение, а ищците суперфициари с погасено право на строеж имат правата по чл. 72 от ЗС като 3 добросъвестни владелци, тъй като са придобили правото на строеж на валидно правно основание. Ето защо отправили искане за осъждане на ответниците да заплатят на всеки от тях исковите суми.

В отговор на исковата молба, ответниците оспорили исковете в цялост. Навели твърдения, че на 23.08.2013г. Г. М. и Д. Ц. закупили от М. Т. Г., К. Р. В., Р. В. П. и Т. В. Г., като наследници на Р. В. Г.ев, В. Р. Г.ев и Р. П. Г. 305 кв.м. от дворно място, находящо се в ***, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо УПИ III-624, 623 в кв. 33 по плана на града на основание сделка, оформена с НА № 139/2013г. Останалите 395 кв.м. от дворното място с обща площ 700 кв.м. са собственост на Община П.. През 1994г. върху това място Р., В. и Р.

Г.еви учредили право на строеж на жилищна сграда в полза на „Интерконтинентал – Варна“ ООД, гр. Варна, съгласно одобрен архитектурен проект с НА № 80/1994г.

„Интерконтинентал – Варна“ ООД, гр. Варна е с прекратена дейност и не е регистрирано в ТР. С влязло в сила на 08.03.2001г. решение по гр.д. № 18/2000г. по описа на ПРС този договор е развален поР. неизпълнение на дружеството. Преди завеждане на исковата молба по това дело, „Интерконтинентал – Варна“ ООД, гр. Варна е прехвърлило учреденото му право на строеж върху 212 кв.м. от дворното място на „Интретайм – Хектор – Инженеринг“ ООД, гр. Варна /в ликвидация/ чрез договор за покупко продажба от 01.12.1995г. с НА № 37/1995г. Последното дружество от своя страна прехвърлило с договори за покупко продажба идеални части от правото на строеж на ищците, както следва: с договора по НА № 72/15.12.1995г. на ЕТ „Ф.Ф.М.“ идеална част от учреденото право на строеж върху 212 кв.м. от дворното място, а именно магазин № 2 със ЗП от 52.39 кв.м., а с договор по НА № 74/15.12.1995г. на Т. С. Т. идеална част от учреденото право на строеж върху 212 кв.м. от дворното място, а именно магазин № 3 със ЗП от 42.54 кв.м. Към момента на придобиване на правото, Т.ов имал сключен граждански брак с М. Т.ова. С влязло в сила решение по гр.д.

№ 1015/2013г. по описа на ПРС е признато за установено в отношенията между страните, че притежаваното от ищците право на строеж е погасено поР. изтичане на предвидената в закона давност за неговото упражняване. Към момента на придобиване на правото на собственост върху ид.ч. от имота от ответниците, в същия е имало изградена част от сграда, за която е било учредено право на строеж. На основание чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик на постройките, освен ако не е установено друго и доколкото постройките в имота не са изрично изключени при прехвърляне на мястото, се счита, че те също са прехвърлени. Заплащайки договорената цена, ответниците са считали, че придобиват имота заедно с постройките в него. Твърдяните подобрения са били налични в имота към момента на придобиване на дворното място от тях, поР. което отношенията по повод на извършването им следва да се уредят между ищците и праводателите на ответниците, а не между страните по делото. В условията на евентуалност навели възражение за погасяване на исковете по давност. Давността за вземането на владелеца, подобрил чужд имот става изискуемо от момента на прекъсване на владението и от превръщането му в държане със съгласието на собственика. С изтичане на срока за реализиране на правото на строеж, което е било учредено в полза на ищците, същите са разполагали с възможност да претендират 4 увеличената стойност от праводателите на ответниците. Към настоящия момент давността е изтекла, поР. което исковете са неоснователни. Оспорили на следващо място, че ищците са направили твърдяните подобрения, както и че вследствие на направата им стойността на имота се е увеличила. Отправили искане поР. всичко изложено, за отхвърляне на исковете.