Решение № 349 от 18.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Бургас, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252100101822 по описа за 2025 година

Повод за образуване на настоящото дело е исковата молба на Н. И.

В. и А. Н. В. против „ОЗК Застраховане” АД, за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 92032.54 евро (180 000 лв.) - обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.06.2023 год. около 12.45 часа в гр.Айтос, на пешеходна пътека тип “Зебра“ в района на кръстовището между ул.“Славянска“ и ул.“Гарова“, по вина на водач на товарен автомобил „Ман ТГХ 18.480 4х2 ЛЛС“, рег.№ СВ 6295 СВ и прикачно ремарке „Кесборер“, рег. № СВ 7210 ЕА, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху обезщетенията, начиная от 03.10.2023 год. до окончателното им изплащане.

Така предявени, исковете черпят правното си основание в чл.432, ал.1 вр. с 493а, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими. В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищците, който ангажира писмени и гласни доказателства, претендира деловодните разноски.

Процесуалният представител на ответния застраховател е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който намира исковете за недопустими и се позовава на съдебна практика във връзка с това си виждане, евентуално ги оспорва по основание и размер; релевира възражение за съпричиняващо поведение на пострадалата. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските.

Малко повече по въпроса за допустимостта/недопустимостта, извеждана от ответната страна въз основа на чл.498 от КЗ - налице са 1 достатъчно доказателства, в т.ч. изходящи от застрахователя, че ищците са спазили изискването на чл.380 от КЗ – два броя уведомления, по които има отрицателно становище, съотв. последващо такова с искане за представяне на допълнителни доказателства и липса на произнасяне в срока по чл.496 от КЗ.

Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства води до установеност на следната фактическа съвокупност:

С влязла в сила на 19.05.2025 год. присъда, постановена по нохд № 225/2024 год. на БОС (частично отменена с решение на АС – гр.Бургас), И.

С. Г. е признат за виновен в това, че на 16.06.2023 год., около 12.45 часа, в гр.

Айтос, по ул. „Славянска“, в района на кръстовището с ул. „Гарова“, на пешеходна пътека тип „зебра“, с посока на движение към гр.Бургас, при управление на товарен автомобил - влекач марка „Ман“, модел „ТГХ 18.480 4x2 ЛЛС“, с рег. № СВ 6295 СВ, с прикачено полуремарке марка „Кесборер“, модел „СТС 32“, с рег. № СВ 7210 ЕА, двете собственост на „Никитранс Груп 2013“ЕООД - гр.Камено, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП:

- чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато й да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства ши да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”;

- чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека ти преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците като извършвайки завой на дясно по посока на движението си, допуснал настъпването на пътнотранспортно произшествие с пешеходната Валентина Владимировна Барсюк-В. и по непредпазливост причинил нейната смърт престъпление по чл.343, ал.3, б.“б”, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК във вр. чл.25, ал.1, вр. чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, вр. чл.54 от НК.

Към датата на произшествието, пострадалата е била в трудовоправни отношения със СМДЛ „Лина“ ООД, поради което то е признато за трудова злополука от НОИ-ТД-гр.Бургас с разпореждане на посочения орган от 07.08.2023 год.

Ищците се явяват законни наследници на покойната пострадала преживял съпруг и дъщеря, в каквато насока е представеното удостоверение за наследници.

2

С препоръчана пратка, получена на 03.10.2023 год., същите са уведомили ответното „ОЗК Застраховане“ АД за настъпилото произшествие застрахователно събитие, от страна на което, след двукратна кореспонденция, на 04.01.2024 год. е постановен отказ за изплащане на обезщетение, а впоследствие, по ново уведомление от страна на ищците с приложен окончателен съдебен акт по повод настъпилото застрахователно събитие, застрахователят отново не се е произнесъл, а е изискал представяне на редица документи.

Липсват доказателства към момента да е налице позитивно произнасяне на застрахователя по заявената претенция и плащане на обезщетение.

Според отговор от работодателя на наследодателката, на ищците не са изплащани обезщетения за трудова злополука.

Изслушано е заключението на вещото лице, изготвило назначената автотехническа експертиза, по думите на което произшествието е възникнало в светлата част на деня, при суха настилка и много добра видимост, на хоризонтален участък от ул.“Славянска“, гр.Айтос. Товарната композиция се е движела със скорост от около 20 км/ч, при опасна зона на спиране от около 13 м. Пострадалата е предприела пресичане на платното на обозначена пешеходна пътека, свързваща южния и северния тротоар на улицата, а ударът е настъпил в южната част на платното за движение, между тялото й и предната дясна част на влекача, в областта на дясната подбедрица.

Влекачът е бил насочен на североизток, което не би могло да ориентира пешеходката за посоката му на движение в първоначалния момент, но впоследствие е променила своята посока на движение в посоката, в която се е движела и товарната композиция, като от момента на възприемане на опасността до удара, е изминала 3 крачки или около 2.4 метра в посоката, съвпадаща с посоката на движение на композицията. Произшествието би могло да се избегне, ако се бе върнала обратно или ако се бе огледала, преди да започне пресичането. Кръстовището, на което е настъпил инцидентът, е регулирано от светофар, а зеленият сигнал за пешеходците, съвпадащ със зеления сигнал за товарната композиция, е светнал, докато тя е била на около седем метра от началото на пешеходната пътека, поради което е забързала хода си, за да може да пресече. Продължила е движението си по пешеходната пътека, а товарният автомобил, за да заобиколи бордюра, го е заобиколил, изнасяйки се напред, преди да завие надясно. В този момент пешеходката го е възприела и е променила посоката си напред и надясно, за да избегне удара, разчитайки на зеления сигнал. Когато е била на две-три крачки от тротоара, върху пешеходната пътека, гумите на товарния автомобил са били завити надясно, т.е. вече е бил започнал маневрата, но е бил в процес на ускоряване, което затруднява спирането му. Шофьорът не я е възприел, а тя е могла, ако се огледа предварително, да възприеме автомобила, но го е възприела едва след като е започнала пресичането и се е затичала, но автомобилът тогава е бил 3 навлязъл в кръстовището. От друга страна, водачът на композицията не е възприел своевременно пешеходката, пресичаща на зелен сигнал на светофара, като е навлязъл в кръстовището при наличие на пешеходец върху пешеходната пътека.

Св. Г. – близък приятел на семейството разказва, че познава семейство В.и, вкл. и покойната Валентина, която била много лъчезарен и отзивчив човек, била и добър професионалист. Семейството било много здраво и в града всеки имал това мнение. Научил за инцидента от съпругата си, след което се срещнал с ищците. Н. В. бил съкрушен, случаят оказал влияние върху работата му и върху взаимоотношенията му в обществото, затворил се, а само връзката между членовете на семейството им помогнало да превъзмогнат загубата, макар бавно и трудно. Отношенията между свидетеля и семейството вече не били същите, чувал се спорадично с А. В. по празници. Тя все още изживявала случилото се, обаждали се да се видят, след като ходели на гробищата. Покойната много помагала на Н. и А., отбелязвали винаги заедно семейните поводи.

По думите на св.Г. – водач на товарната композиция, във въпросния ден се прибирал от гр.Провадия за гр.Бургас, когато на колелото на гр.Айтос спрял на светофара, за да изчака зелен сигнал. Потеглил при зелен сигнал, след като се уверил, че няма отляво и отдясно други участници в движението, нямало и пешеходци. Бил в дясната лента, защото правел десен завой, движел се с не повече от 20 км/ч/, когато чул тъп звук и видял нещо отзад. Слязъл от камиона и констатирал, че има нещо. На светофара пред него имало и друга кола, която също завила надясно.

При така установените факти, съдът намира исковете за основателни.

На първо място, по повод защитното възражение на процесуалния представител на „ОЗК Застраховане“ АД следва да се каже, че е недопустимо пострадал работник да претендира обезщетяване на вреди от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, собствено на работодателя, с което, при или по повод изпълнение на служебните си задължения, работникът е пострадал от произшествие, признато за трудова злополука. Това схващане е в съответствие с т.3 от ТР № 45 / 90 год., ОСГК на ВС, това е имал предвид и ВКС в цитираното О-50305-2023-I т.о., но то е съвсем различно от тук разглежданата хипотеза.

Тъй като според чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за този, занимаващ се с гражданските последици от престъплението (в т.ч. престъпния резултат), относно извършването на деянието, противоправността му и вината на дееца, както и наличието на сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за управлявания от дееца товарен автомобил, настоящият състав намира за категорично установени предпоставките за дължимост на обезщетение за вреди.

4

Ищците са сред кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен роднина – ТР № 1/2016 год., ОСНГТК, ВКС и ПП № 4/61 год.

По отношение на неимуществените вреди, при определяне на размера им по реда на чл.52 от ЗЗД, съдът изходи от редицата доказани обективни критерии – възрастта на починалата, близката й родствена връзка с ищците и съществувалите помежду им изключително близки отношения, естеството на инцидента, а оттам – негативното му отражение върху психиката на всеки от двамата ищци, произтичащо от внезапната и необратима загуба на близък човек. Установи се, че семейството на покойната е било задружно, разчитащо на нейната подкрепа, както и че на ищците все още, независимо от отминалото време, им е трудно да превъзмогнат загубата.

Затова, спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално обезщетяване на вредите, а също изхождайки от житейското схващане, че пълна репарация на загубата на такова благо, каквото е човешкият живот, не е възможна, настоящият състав намира, че справедливо е обезщетение в поискания размер от 92032.54 евро (180 000 лв.) за всеки от двамата ищци, което прави предявените главни искове основателни.

В отговор на наведеното от ответната страна възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД е нужно да се каже, че поведението на пострадалата не е било предмет на изследване от наказателния съд. Следователно, в последващия граждански процес на самостоятелно доказване подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода на спора, вкл. и т.нар съпричиняване. Но това възражение е неоснователно, т.к. е установено, че пострадалата е пресичала на обозначено за целта място, на зелен сигнал на светофара, даващ й предимство пред завиващия товарен автомобил.