Определение № 821 от 23.06.2025, Районен съд - Лом

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821 гр. гр. Лом, 23.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620101324 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 ГПК.

Делото е образувано по депозирана искова молба от т ърговско дружество „**********“ ООД с ЕИК ********* и с адрес на управление:

***********, представлявано от *********, чрез адв. К. Т., срещу Ц. Р. И., ЕГН ********** с посочен в исковата молба адрес: обл. Монтана, *************, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените в исковата претенция суми, произтичащи от сключен между тях договор за потребителски кредит.

Като съобрази данните по делото съдът намира, че същото не му е подсъдно по следните съображения:

Легално определение за понятието „потребител“ има в разпоредбите на ЗЗП, като съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В настоящия случай се касае за предявени осъдителни искове за присъждане на суми във връзка със сключен договор за потребителски кредит с търговско дружество, като настоящият състав намира, че ответникът има качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като няма данни да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Несъмнено е, че предметът на делото произтича от сделки с потребител по смисъла на цитираната норма и следователно спорът е потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, вкл. уредената местна подсъдност по чл.

113 ГПК.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018г. / исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.

Българският законодател е преценил, че по този начин се обезпечава на потребителя възможно най-лесен и бърз достъп до правосъдие и в интерес на по-слабата страна по потребителските договори е създал специални правила за компетентност, които е приел, че са по-благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила /така Опр. от 17.07.2019г. по в.ч.т.д. № 1122/2019г. по описа на ОС Варна/.

С оглед това, че разпоредбите в Закона за защита на потребителите са приети в българското законодателство предвид Директива 93/13/ЕИО и предвид това, че според практиката на Съда на Европейския съюз качество потребител има всяко физическо лице, встъпващо в договорното правоотношение извън търговска или професионална дейност, съдът счита, че по предявените искове ответникът се явява потребител, респективно местно компетентният съд се определя при съобразяване настоящия му адрес.

Според приетото Тълкувателно решение № 3/23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да извърши преценка дали искът е предявен от или срещу потребител при съобразяване на легалната дефиниция на понятието потребител. Съдът приема, че спазването на правилото по чл.

113 от ГПК и осигуряване разглеждането на делото по настоящия адрес на ответника представлява гаранция за ефективното упражняване правото на защита на потребителя. Константната съдебна практика, установена от ВКС е, че подсъдността по чл. 113 от ГПК не е регламентирана само за искове, предявени по Закона за защита на потребителите, а се отнася до всички хипотези на спорове между търговци и потребители – в т.см. са определение № 18/16.01.2020 г., постановено по ч. търг. дело № 2502/2019 г. на ВКС, определение № 241/05.04.2013 г., постановено по ч. търг. дело № 1395/2013 г. на ВКС, определение № 1019/09.11.2012 г. по ч. търг. дело № 783/2012 г. на ВКС, определение № 408/24.06.2014 г. по ч. търг. дело № 1206/2014 г. по описа на ВКС.

Според изменението на чл. 119, ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018г., приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местна подсъдност, е разширено и в него са включени и т.нар. потребителски искове по чл. 113 ГПК. Според цитираната норма възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Видно от служебно извършената справка НБД ответникът Ц. Р. И. е с постоянен адрес в ***********, и с настоящ адрес в ************ от 14.01.2008г. (преди завеждане на исковата молба в съда).

Доколкото предявените от „**********“ ООД искове попадат в приложното поле на изключенията, посочени в чл. 119, ал. 3 от ГПК касателно служебното повдигане от съда на въпроса за местната подсъдност и делото не е внасяно в открито съдебно заседание, предвид което са налице визираните в 2 закона предпоставки, а местната подсъдност не е стабилизирана, то настоящият състав намира, че делото не му е подсъдно, без да е налице направено възражение за местна подсъдност от ответника.

Въз основа на горното се налага извод, че ответникът се явява потребител и подсъдността се определя при съобразяване разпоредбата на чл.

113 от ГПК, за която съдът следи служебно – в този смисъл решение № 363/17.01.2019 г., постановено по търг. д. № 1900/2018г. по описа на ВКС, в което изрично е изтъкнато, че съдът може служебно да преценява подсъдността по чл. 113 от ГПК.

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

Предвид възложеното задължение на съда да следи служебно за местната подсъдност в този случай /чл. 119, ал. 3 ГПК/ и с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК настоящият съдебен състав намира, че следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния да го разгледа съд по правилото на чл. 113 ГПК - РС *********.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Лом.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1324/2025г. по описа на РС ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на РС ***********.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Определението на основание чл. 7, ал. 2 ГПК да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3