Решение № 316 от 10.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500401 по описа за 2025 година

С решение № 48/28.02.2025 г. постановено по гр.д. № 20245210100014 по описа на Районен съд – Велинград e е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. - АК П., ЕГН:

********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 9 561.23 лв. /девет хиляди петстотин шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 320/2014 г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 273/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 15/28.06.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 586/27.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1161/2023 г. по описа на Районен съдВелинград.

Осъдена е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580 с адрес гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв.

Г. Х. Б. - АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 191.22 /сто деветдесет и един лева и двадесет и две стотинки/ по гр. д. № 14/2024 г. на РС Велинград.

1

Осъдена е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер ********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. № 14/2024 г. на РС Велинград, в размер на 1507.35 лв. с ДДС /хиляда петстотин и седем лева и тридесет и пет стотинки/.

Осъдена е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр.

П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 191.22 /сто деветдесет и един лева и двадесет и две стотинки/ по ч. гр. д. 1161/2023 г. на РС Велинград.

Осъдена е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. С. С.-АК П. с личен номер ********** с адрес на кантората: гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 52/2024 г. на РС Велинград, в размер на 933.67 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника Община Велинград, чрез адв. П. Г., АК – Пазарджик, срещу първоинстанционното решение с изложени в жалбата доводи за неговата неправилност и необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че исковата претенция е останала недоказана както по основание, така и по размер. В жалбата са посочени действията извършени от адв. Б. по ч. гр. дело № 320/2014 г. Изложени са твърдения за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение и задължението на съда да се съобразява с решението на СЕС по този въпрос. Разсъждава се за значението на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с краен извод, че определения размер с решение на Адвокатски съвет, е несправедлив. Искането е, първоинстанционното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендират се разноски и за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. С. С. - процесуален пълномощник на Г. Б.. Изложени са подробни доводи в подкрепа на изводите на РС. Проследени са детайлно действията, които адв. Б. е извършил по ч. гр. дело № 320/2014 г. Анализирано е решението на Адвокатски съвет - П.. Твърди се, че определеното в него възнаграждение е по - ниско от минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал.7 от Наредба № 1, което следвало да бъде в размер на 21 030,45 лв., а 2 определеното такова, с решението на Адвокатски съвет – П., е в размер на 9 561,23 лв., което било намаление с повече от 50%. Искането е, решението на РС да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени във въззивната и частната жалба и писмения отговор на въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Х. Б. срещу Община Велинград, в която е твърдял, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение № 586 за парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.11.2023 г. по ч. гр. д. № 1161/2023 год. по описа на Районен съд Велинград, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград, да му заплати сумата 9 561.23 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023 год. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. № 320/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, определено от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 191.22 лв. и 933.67 лв. - адвокатско възнаграждение. Твърдял е, че с пълномощно изх. № 92-00/401 от 04.02.2019 год. на Община Велинград, К.Т.К. в качеството си на Кмет на Община Велинград, е упълномощил адвокат Г. Х.

Б., да осъществява процесуално представителство в производството по ч. гр. д. № 320/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В процесуалните права на пълномощника се включвали и тези по чл. 34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК. Пълномощното било от дата 04.02.2019 г. и същото било подписано от упълномощителя К.К. - Кмет на Община Велинград и от адвокат - Г. Б.. Договор за правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 320/2014 г. между Община Велинград като възложител и адвокат Г. Б. като изпълнител не бил подписван, нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата. На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по ч. гр. д. № 320/2014 г. по описа на Районен съд - гр.

Велинград, адвокат Г. Б. се е запознал с предмета на делото и е осъществил процесуална защита. Изложил е доводи, че производството по делото е водено от ненадлежна страна. Твърдял е, че по ч. гр. д. № 320/2014 г. на Районен съд Велинград изначално не е възникнало надлежно процесуално правоотношение, поради липса на надлежна активна процесуална страна.

Поискал е да се обезсилят Заповед за незабавно изпълнение № 180/08.04.2014 г. и Изпълнителен лист от 08.04.2024 г., издадени по ч. гр. д. № 320/2014 г. на 3

Районен съд Велинград, като издадени в полза на неправосубектна страна.

Първоначално първоинстанционния съд е намерил, че процесуалните действия са нередовни и е дал указания за отстраняване на нередовностите им по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК. Въпреки предприетите от адвоката процесуални действия, молбите за обезсилване на заповедите за изпълнение и изпълнителния лист били оставени без разглеждане. Пълномощникът на ответника е обжалвал разпорежданията, които са били отменени от въззивната инстанция с указания за произнасяне по основателността на молбите, след което Районен съд Велинград е приел молбите за неоснователни и ги е отхвърлил. Постановеният акт е бил обжалван от адвокат Г. Б. пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената до Окръжен съд Пазарджик частна жалба е била оттеглена по молба на кмета на Община Велинград и е поискано прекратяване на производството. С определение на ОС Пазарджик частната жалба е върната. Определението е влязло в законна сила като необжалвано на 19.12.2019 г. С това се е сложило край на производството по ч. гр. д. № 320/2014 г. на Районен съд Велинград. Ищецът е твърдял, че със своето процесуално поведение адвокат Г. Б. е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената процесуална защита и съдействие по ч. гр. д. № 320/2014 г. на Районен съд Велинград между страните по делото е сключено Споразумение № 1378/10.12.2019 год. Съгласно констативната част на Споразумението страните приемат, че са влезли в законна сила заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ЧГД по описа на Районен съд Велинград.

Поддържал е, че по ч. гр. д. № 320/2014 г. на Районен съд Велинград адв.

Г. Б. е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 9200/401/04.02.2019 год. на К.Т.К. в качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград като възложител и Адвокат Г. Б. като изпълнител по ч. гр. д. № 320/2014 г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Липсата в случая обаче на писмен договор за правна защита и съдействие, причините поради които такъв договор не е бил подписан, били без значение, защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждали при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл.36,ал.2 от ЗА, но това не било императивно изискване - договор можело и да няма, както в настоящия случай, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл.36, ал.3 от ЗА.

При липса на договор или когато страните по договора не са определили 4 размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определял от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази хипотеза липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА.

С Протокол № 15/28.06.2023 год. от проведено заседание на Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 273/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр. П. приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 9561.23 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр.д. № 320/2014 год. на Районен съд Велинград. В мотивната част на решението си приел, че по аналогия следва да се приложи и разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“. Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.