Решение № 4952 от 25.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4952 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И.А при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100501395 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №10817 от 06.10.2022г., постановено по гр.дело №1888/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 40-ти състав, е осъден Н. С. Т., с ЕГН ********** да заплати на В. Д. И., с ЕГН **********, на основание чл.45 ЗЗД сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, страх и притеснение, в резултат от извършено от ответника на 30.10.2019г. в гр.София деяние, за което е налице влязло в сила решение №20038970/09.02.2021г. по НАХД №12215/2020г. по описа на СРС, Н.О., 129-ти състав, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния предявен размер от 13000 лв..

С решението е осъден Н. С. Т., с ЕГН **********, да заплати на Л. И. И., с ЕГН **********, на основание чл.45 ЗЗД сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, страх и притеснение, в резултат от извършено от ответника на 30.10.2019г. в гр.София деяние, за което е налице влязло в сила решение №20038970/09.02.2021г. по НАХД №12215/2020г. по описа на СРС, Н.О., 129-ти състав, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 650 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв.. С решението е осъден Н. С. Т., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 114.50 лв., представляваща разноски по делото, от които ищците са били освободени.

Постъпила е въззивна жалба от ищците - В. Д. И., с ЕГН **********, и Л. И. И., 1 с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Б. Т., с която се обжалва решение №10817 от 06.10.2022г., постановено по гр.дело №1888/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 40-ти състав, в частта, в която е отхвърлени предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че размерът на присъденото с обжалваното решение обезщетение за причинени неимуществени вреди за всеки от ищците е занижен и не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика, като не са отчетени всички претърпени от ищците в резултат на противоправното поведение на ответника неимуществени вреди, съответно техния интензитет. Поддържа се още при определяне на размера на присъдените в полза на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди, първостепенният съд не е съобразил променените икономически условия в страната, нарастналия размер на минималната работна заплата и инфлационните процеси към момента на причиненото увреждане. Допълнителни аргументи в този смисъл са изложени и в писмена защита.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваните части и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от ищците искове с правно основание чл.45 от ЗЗД като присъди в пълен размер претендираните обезщетения за причинените им неимуществени вреди.

Претендират присъждане на разноски. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.. Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Н. С. Т., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Р.Г., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и присъденият на всеки от ищците размер на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на процесния деликт е съобразен с принципа за справедливост, посочен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че са останали недоказани в хода на съдебното производство част от претендираните от ищците неимуществени вреди и по-конкретно, че ищцата в резултат на причиненото й увреждане е изпитвала болки и не е могла продължително време да гледа екран и да работи на компютър, което е създавало пречки да изпълнява пълноценно служебните си задължения, изпитвала е страх от светофари и да се придвижва с автомобил, което от своя страна е имало негативен ефект върху нейния динамичен стереотип и е създало ежедневни неудобства, свързани с промяната в начина й на живот, както и че е страдала от алергия, която е довела до усложняване на здравословното й състояние. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от В. Д. И., с ЕГН **********, и Л. И. И., с ЕГН **********, срещу Н. С. Т., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на следните суми: за ищцата - В. Д. И. сумата от 13000 лв. и за ищеца - Л. И. И. сумата от 7000 лв., 2 представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от всеки от ищците в резултат от противоправното деяние, извършено от ответника, за което е постановено влязло в сила решение №20038970/09.02.2021г. по НАХД №12215/2020г. по описа на СРС, Н.О., 129-ти състав.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното решение на СРС в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на субективно и обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД, както следва: за ищцата - В. Д. И. за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния предявен размер от 13000 лв.; за ищеца - Л. И. И. за разликата над уважения размер от 650 лв. до пълния предявен размер от 7000лв..

Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са уважени предявените при условията на субективно и обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД както следва: за ищцата - В. Д. И. за сумата от 800 лв. и за ищеца - Л. И. И. за сумата от 6 5 0 лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, страх и притеснение, в резултат от извършено от ответника на 30.10.2019г. в гр.София противоправно деяние, за което е налице влязло в сила решение №20038970/09.02.2021г. по НАХД №12215/2020г. по описа на СРС, Н.О., 129-ти състав.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество в обжалваните части е частично неправилно. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищците (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) са доказали по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване 3

(изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответника на основание чл.45 от ЗЗД. Прието е по аргумент на чл.300 ГПК, че актовете на наказателния съд – присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено конкретно деяние, споразумение или решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Посочено е в мотивите на оспорения съдебен акт, че в конкретната хипотеза се установява от решение №20038970 от 09.02.2021г. по описа на СРС, Н.О., 129-ти състав, влязло в сила на 25.06.2021г., че ответникът - Н. С. Т. е признат за виновен за това, че на 30.10.2019г., около 16:00 часа, в гр.София, ж.к."Дружба", на ул."Димитър Пешев", преди кръстовището с ул."Искърско шосе" чрез напръскване със спрей, е причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на ищеца - Л. И.

И. е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето, извън случаите н а чл.128 и чл.129 НК; н а ищцата - В. Д. И. е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /на публично място и при явно незачитане на обществения ред и неприкосновеността на личността/ - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК, в р . чл.378, ал.4, т.1 от НПК e освободен от наказателна отговорност, като му e наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.. В тази връзка е обоснован извода, че гражданският съд не разполага с процесуалната възможност да събира доказателства и да разглежда по същество въпроса за наличието на процесното деяние, а е обвързан от влязлото в сила решение №20038970 от 09.02.2021г. по описа на СРС, Н.О., 129-ти състав. По тези съображения първостепенният съд е обосновал краен извод, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД да бъде ангажирана отговорността на ответника, като е прието, че размерът на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, което съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД за ищцата - В. Д. И. възлиза на сумата от 800 лв., а за ищеца - Л. И. И. възлиза на сумата от 650 лв., до които размери предявените от ищците искове са били уважени, респективно предявеният от ищцата - В. Д. И. иск за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния предявен размер от 13000 лв. е отхвърлен; както и предявения от ищеца - Л. И. И. иск за разликата над уважения размер от 650 лв. до пълния предявен размер от 7000лв. е отхвърлен. Настоящият съдебен състав счита, че обоснованият краен извод на СРС в частта относно определяне на размера на дължимото от ответника обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди не съответства на събраните по делото доказателства, същият е занижен и противоречи на обществения критерий за справедливост и съдебна практика за репариране в относително пълен размер причинените на ищците неимуществени вреди.