Решение № 648 от 05.06.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Горна Оряховица, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Я.а като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101040 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие подадена от И. Т. И. и Л. Д. И. срещу синът им Д. Л. И..

За конкретния акт на домашно насилие се твърди следното:

На 16.04.2025 г., около 17: 15 ч. молителите били в дворът на къщата си, находяща се в гр. Л., ул. ***, когато пред пътната врата към домът им спрял лек автомобил. От него слязъл синът им и неговия приятел И.А.. Поискал да му дадат ключ от апартамента им, находящ се в гр. Л., ул. ***. Молителите му отказали и му съобщили, че са прехвърлил имота си на техния племенник Я.Н. срещу задължение за издръжка и гледане. Това ядосало ответника, който започнал да крещи и да ги заплашва, че ще ги запали. След това поискал да остави багажа си в старата къща. Уплашена от действията на сина си молителката се отдалечила и сигнализирала в полицията. Видяла приятелят на ответника да изнася чанти от старата им къща, а след това чула, че автомобилът се отдалечил. Отишла при съпругът си, който и се оплакал, че Д. го пребил. Разказал й, че след като се отдалечила от тях ответникът започнал да го обижда, като му казал: „Мършо, ще те убия!“, след което се нахвърлил 1 върху него и започнал да го удря с плесници по лицето. Блъснал го с ръце в гърдите, при което молителя залитнал и паднал. Ударил се в дръжката на ръчната количка. Изпитал силна болка. Докато бил на земята ответникът продължил да го рита с крака. За случилото молителката И. И. и молителя Л.

И. подали жалба чрез Началника на РУ-МВР гр. Горна Оряховица, от където е изпратена преписката по случая.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и с процесуалния си представител – адв. С. И. от АК В. Търново. Искат от съда да уважи молбата като основателна и доказана.

Ответникът Д. Л. И. се явява лично в съдебно заседание, заедно с упълномощения от него адвокат А. Д.. Оспорват предявената молба, като намират, че изложените в нея твърдения не били истина.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на молбата от И. и Д. И.и е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 16.04.2025 г., съдържаща подробно описание на процесния акт на домашно насилие.

От приложените по делото справки за съдимост и справка от гражданско деловодство на РС - Г. Оряховица се установява, че ответникът е осъждан.

Видно от писмо на Център за психично здраве - Велико Търново, страните не се водят на психиатричен отчет.

Приети като доказателства по делото са копия на материалите по преписка № 268-000-4409/17.04.2025 г. по описа на РУ на МВР – Г.

Оряховица, включително и приложените фиш за спешна медицинска помощ издаден на Л. И. и рентгеново изследване, от които е видно, че е получил фрактура на 11-то ребро в дясно, белодробен паренхим разгънат до аксиларните извивки на ребрата.

От показанията на свидетеля Я. Я. се установява, че в средата на м. април 2025 г. по телефона му се обадила И. И., която му се оплакала, че синът им Д. е дошъл до домът им. Сдърпали се. Набил баща си Л., който се оплакал че го болели ребрата в дясно. Закарал го до болницата, където след преглед и 2 рентгеново изследване се установило, че има супено ребро. Забелязал, че дядо му имал зачервявания от шамарите, които му бил ударил ответника. Посочва, че знае, че и преди това е имало инциденти между Д. и родителите му. През м. октомври 2024 г. молителите му се оплакали, че били бити. Счита, че оттеглят сигналите си, защото били добри хора и все се надявали синът им да се поправи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги намира за логични, последователни и обективни, непротиворечащи помежду си и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

От показанията на свидетеля И. А. се установява, че на 16.04.2025 г. бил заедно с ответника И.. С него отишли до домът на родителите му, за да си остави багаж. Смъкнал саковете от колата си и ги оставил в стая от къщата.

Видял Д. да говори с родителите си, докато вършел това. Посочва, ориентировъчен час на случилото се 13-16 часа. Заявява, че не е виждал Д. да удря нито майка си, нито баща си.

Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на водения от ответника свидетел. От една страна в същите има противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. Според него случилото се е било между 13-16 часа, а от всички доказателства по делото се установява, че домашното насилие над молителите се е случило след 17 часа. Ето защо, съдът приема, че поради противоречие и непоследователност в показанията му, не следва да ги цени като достоверни в частта, че не е виждал ответникът да посяга на родителите си.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителите и ответникът.

От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН , следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, 3 относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед разпоредбите на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН и предвид това, че страните по делото са родители срещу техния син. Също така, основана на твърдения за осъществени по отношение на молителите актове на физическо и психическо насилие на 16.04.2025 г. съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.

Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна:

Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова спрямо И. Т. И. и Л. Д. И.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителката И. И. декларация от 16.04.2025 г. за осъществено спрямо нея и мъжът й домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.

2, т. 3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН .

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН . В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Действително, съобразно нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , но по изложените по – горе съображения в това спорно производство ответникът не установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно 4 насилие. Законът за защита от домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл.

15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН , чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния случай в съответствие със заявената от него процесуална позиция, оспорваща молбата за защита от домашно насилие и изложените в нея факти и обстоятелства, ответникът не проведе успешно доказване, с което да опровергаване доказателствената стойност на декларацията.

Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 16.04.2025 г. съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства на ответника. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата доказателствена сила на декларацията. В случая изложеното в декларацията от 16.04.2025 г. за психическите и физически актове на насилие на 16.04.2025 г. се подкрепя и от доказателствата по делото – както писмени такива, така и гласни доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля Я. Я., който подробно описва и нараняванията, които е получил ответника Л. И. и които са отразени и в приложената към полицейската преписка документация.

По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от И. Т. И. и Л. Д. И. и да не приеме, че на 16.04.2025 г., синът им Д. Л. И. е упражнил спрямо нея психическо насилие, а спрямо И. – физическо – нападнал го и му счупил ребро.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, 5 съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на И. Т. И. и Л.

Д. И., да се отстрани от съвместно обитаваното с молителите жилище, да бъде забранено на извършителя да приближава молителите, тяхното жилище, месторабота и местата за социални контакти и отдих, както и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителите и ще накарат ответника да преосмисли поведението си към тях. Налагането на мерките за закрила, предвидени в закона, не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника.

Преценката на съда досежно срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН следва да е в рамките на предвидения от закона такъв /от три до осемнадесет месеца/, като в случая следва бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН предвид издадена заповед за незабавна защита п о чл. 18 от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН на 17.04.2025 г. Съдът намира, че така определения срок от осемнадесет месеца, за който са наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1,т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН , съответства на целта за превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника. При определяне вида на мерките, както и срока на мерките, съдът съобразява, че извършените от ответника действия спрямо молителите не са се ограничили до проява на вербална агресия, а до дръзка физическа такава, изразяваща се в нанасянето удари многократно по различни части от тялото на пострадалия Л. И., че са извършени повече от един акт на домашно насилие, че са налице данни за продължаващо в годините психическо и физическо насилие, упражнявано от ответника над молителите, вкл. и изнудване за пари, което е ескалирало с осъществяване на процесните актове. Обстоятелството, че ответникът е предприел също и действия, с които е искал от тях да прекратят производството и да не водят свидетели в насроченото съдебно 6 заседание, също е фактор, завишаващ риска от последващ акт на насилие. При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят, съдът съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН , както и глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г. /.