Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 911 от 01.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 466/2025
Вид
Определение № 911
Подписан
01.04.2025
В сила
01.05.2025
Състав
Иван Иванов, Николай Метанов, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 911 гр. София, 01.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С определение № 719 от 11.11.2024 г. по гр.д. № 7/ 2022 г. на Окръжен съд-гр. Кюстендил, с което определение № 515 от 22.08.2022 г. по същото дело е допълнено в частта за разноските, като „Юробанк България“ АД - гр. София е осъдено да заплати на Т. К. И. сумата 3 290 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а за разликата над този размер до претендирания размер от 4 800 лева молбата по чл. 248 от ГПК е оставена без уважение.

Срещу определението, в неговата отхвърлителна част, е подадена частна жалба от Т. К. И. от гр. ***, чрез пълномощника адвокат К. Р., в която се твърди, че е незаконосъобразно.

Намаляването на размера на платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство не зависело от количеството реално извършена работа в резултат на прекратяване на производството по делото, а от количеството работа, която било договорено да се извърши. Да се приемело обратното означавало при оттегляне или отказ от иска преди първото заседание, да не се дължат разноските за възнаграждението, платено на адвоката на ответника.

Молбата към съда е определението да бъде отменено в обжалваната част, и бъде присъден пълния претендиран размер от 4 800 лева, а при условията на евентуалност - минималният размер от 3 848 лева, с включен

ДДС.

Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД - гр. София не е представил становище.

1

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

С определение № 515 от 22.08.2022 г. по гр.д. № 7/ 2022 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил е върната искова молба с вх. № 54/ 7.01.2022 г., подадена от „Юробанк България“ АД гр.София срещу Т. К. И. от гр. *** и производството по делото е прекратено ; обезсилени са заповед № 1275 от 25.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2078/ 2013 г. на Районен съд - гр.

Кюстендил и изпълнителния лист от 25.11.2013 г.

С молба вх. № 3356/ 14.09.2022 г. Т. К. И. поискала допълване на определението в частта за разноските, като й бъде присъдено заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лева. В писмения отговор „Юробанк България“ АД оспорил молбата като неоснователна, а при условията на евентуалност заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид ниската фактическа и правна сложност на казуса и обема на извършената работа - единствено подаване на отговор на исковата молба.

Съдът преценил като основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и приел, че при цена на съединените искове 92 020.07 лева следва да бъде присъден определения съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр.68/ 2020 г.) размер от 3 290 лева.

В изпълнение на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на инстанционен контрол в хипотезата на чл. 248, ал. 3 от ГПК съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателката, намира релевираните оплаквания за неправилност на определението за частично основателни.

Съобразно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. След тази

-3- преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

2

В конкретния случай обемът на работата, извършена от адвоката на ответницата се изчерпва единствено с подготвянето на отговор на исковата молба. С оглед предмета на правния спор действителната фактическа и правна сложност на делото не е висока - за изясняването на фактите довереникът е направил искане за представяне на изпълнителното дело, образувано въз основа на заповедта за изпълнение ; относно заповедното производство съществува изобилна задължителна практика на касационната инстанция, разрешаваща основните спорни въпроси.

В контекста на изложеното следва да бъде съобразено и принципното становище, изразено в определение № 2995 от 13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/ 2024 г. на ВКС, ІV гр.о., че с „изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора.“

В съответствие с тези разяснения настоящият съдебен състав приема, че обективен критерий за определянето на справедливия размер на адвокатското възнаграждение е материалния интерес, като намира за обосновани доводите на първостепенния съд, че той следва да се изчисли съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр.68/ 2020 г.). Трябва да бъде отбелязан и поправен обаче, пропускът да бъде съобразена разпоредбата на § 2а от наредбата, според която за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. При данъчна основа 3 290 лева дължимият данък върху добавената стойност е 658 лева и това е сумата, която ищецът следва да бъде осъден да заплати.

В обобщение на казаното до тук обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която молбата по чл. 248 от ГПК е отхвърлена за разликата над сумата 3 290 лева до сумата 3 948 лева и бъде постановено друго определение, с което ищецът - ответник по молбата, да бъде осъден да заплати на молителката сумата 658 лева, като в останалата част определението бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 719 от 11.11.2024 г. по гр.д. № 7/ 2022 г. на Окръжен съд - гр.

Кюстендил в частта, с която е оставена без уважение молбата на Т. К. И. от гр. *** по чл. 248 от ГПК за присъждане на разликата над сумата 3 290 лева до сумата 3 948 лева, вместо което ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД - гр. София, район Витоша, ул.„Околовръстен път“ № 260, с ЕИК 000694749 да заплати на Т. К. И. от гр. ***, ул. „***“ №**, с ЕГН ********** сумата 658 (шестстотин петдесет и осем) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Републиката в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4