Решение № 15855 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15855 гр. С., 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110143117 по описа за 2025 година

М. А. М. е предявил срещу „К.“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2, 3, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване на нищожността на договор за потребителски кредит № 2931372 от 29.02.2024 г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне, накърняване на добрите нрави, както и сключен при невъзможен предмет. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 , предл. 1 и 3 от М. А. М. срещу „К.“ ЕАД за прогласяване нищожността на клаузата предвиждаща възнаграждение за предоставяне на обезпечение -поръчителство във връзка с договор за потребителски кредит № 2931372 от 29.02.2024 г.

Ищецът твърди, че на дата 29.02.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит № 2931372 с ответника „К.“ ЕАД, по силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата в размер на 2717 лв. Посочва, че още при сключване на договора му е начислена неустойка, тъй като не е представил обезпечение по договора, каквото задължение не било описано в ОУ към него. Счита, че последният е нищожен, тъй като не е написан по ясен и разбираем начин, сключен е при липса на съгласие и форма. Твърди нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като сумата за възнаграждение за поръчителство не била включена към ГПР, в резултат на 1 което се заобикаляла императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От съдържанието на договора потребителят не може да направи извод кои точно разходи се включват в него и как е формиран. В договора липсвало посочване и на договорната лихва, която следва да се заплати. Твърди, че процесният договор бил нищожен и относно клаузата за неустойка поради неосигуряване на обезпечение. Навежда доводи за нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна и поради накърняване на добрите нрави. Счита, че с нея се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Дължимата сума по него не е включена в ГПР. Нищожна поради противоречие с добрите нрави била и клаузата, регламентираща размера на договорната възнаградителна лихва.

Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К. ЕАД“ ООД е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит между ищеца и „К.“ ЕАД ООД. Не оспорва, че главницата по договора е изцяло усвоена от ищеца. Оспорва ищецът да е дължал неустойки за непредоставяне на обезпечение. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Сочи, че единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Също така оспорва към момента на сключване на договора за кредит ответникът да е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и другия ответник е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД и уговореното възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Посочва, че по договора е приложим фиксиран лихвен процент, валиден за целия му срок.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени СЕФ и Общи условия за предоставяне на кредити.

По силата на договор за потребителски кредит №2931372 от 29.02.2024 2

„К.”ЕАД е предоставил на М. А. М. кредит в размер от 2716.47 лева, от които 2400 лева – главница и 316.47 лева – застрахователна премия, за срок на кредита от 24 месеца, при фиксиран лихвен процент-39.77% и ГПР-47.88% и общ размер на всички плащания -4013.39 лева.Към договора е представен и Погасителен план.

По силата на договор за поръчителство от 29.02.2024 „А. Т.”ЕООД се е задължил пред „К.”ЕАД да отговаря в качеството на поръчител солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит,както и за всички последици от неизпълнение на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит.

По делото е предоставена справка относно получена застрахователна премия за застраховано лице М. А. М. по групов застрахователен договор №Credissimo-003/2020 за застраховка „Ж.” във връзка със застрахователен сертификат №407185/29.02.2024.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №2931372 от 29.02.2024 „К.”ЕАД е предоставил на М. А. М. кредит в размер от 2716.47 лева, от които 2400 лева – главница и 316.47 лева – застрахователна премия, за срок на кредита от 24 месеца, при фиксиран лихвен процент-39.77% и ГПР-47.88% и общ размер на всички плащания -4013.39 лева.

Спорна по делото е действителността на договора за потребителски кредит.

Видно от представения погасителен план сумата на главницата на кредита е 2716.47 лева, от която 2400 лева- кредит и 316.47 лева – застрахователна премия, лихва върху главницата в размер от 1296.92 лева и обща сума на плащанията -4013.39 лева.

Като сума на кредита е посочена сумата от 2400 лева, а като общ размер на кредита сумата от 2716.47 лева с включена застрахователна премия в размер от 316.47 лева.Съдът намира, че незаконосъобразно ответникът приобщава към главницата застрахователната премия, докато по същество тя представлява съществен и много голям като размер разход по кредита.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително застрахователните премии в 3 случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно чл.5, ал.2 от договора кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като такава се сключва само при изрично изразено негово желание за това.Съдът намира, че сключването на застраховката е предпоставка за сключване на договора, доколкото тя е включена в погасителния план, а също и в размера на главницата.С оглед на което ответникът генерира допълнителна печалба от застрахователната премия, тъй като начислява върху нея възнаградителна лихва наред със сумата по кредита.Още повече сумата на застрахователната премия е повече от 1/8 от кредита.

С оглед на което съдът намира, че застрахователната премия представлява разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР по договора.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 29.02.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Основният лихвен процент към м.02.2024 възлиза на 3.79%., а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.79%. В случая по договора ГПР е 47.88% ,и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 68.95%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и застрахователната премия.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая застрахователната премия представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Съдът намира, че ако при изчисляване на ГПР се включи и застрахователната премия в размер от 316.47 лева, то ГПР ще бъде в размер, 4 надвишаващ ограничението по чл.19, ал.4 от ГПК.

С включването на застрахователната премия в ГПР ще се надвиши размера на законната лихва и с това ще се наруши ограничението на чл.19, ал.1 от ЗПК..

Невключването на застрахователната премия в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Застрахователната премия и начислените върху нея лихви като част от главницата, представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Застрахователната премия и включването й в главницата, както и начисляването на лихви върху нея води до оскъпяване на кредита.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на застрахователната премия в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.

Предвид изложеното предявеният иск срещу „К.”ЕАД с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 108.68 лева /55.56 евро/ – държавна такса.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №2931372 от 29.02.2024 по предявения от М. А. М., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „З. Х.”№17, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „В.”№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „Б.”, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА К.“ ЕАД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „В.”№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „Б.”, да заплати на М. А. М., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „З. Х.”№17, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 55.56 евро/ 108.68 лева / - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6