Решение № 7768 от 27.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7768 гр. София, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело № 20231110121798 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ:

Ищецът Я.. Т. твърди да е бил в трудово правоотношение с ответника ..., по силата на което е изпълнявал длъжността „....“. Твърди, че със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение, връчена му на 28.02.2023 г., му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Сочи, че на 07.02.2023 г. му е връчено искане за обяснениe. Излага, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като фактическо основание и причина за налагане на уволнението е посочено „създаване на дискомфорт в колеги – служители на работодателя и систематично неизпълнение на изрични разпореждания на работодателя, както следва: На 25 януари 2023 год., по повод оплакване от страна на служители, работещи в ... по проект ...., служителят е потвърдил пред г-жа .... – ....., че по време на работа е убеждавал своите колеги в офиса да преминат на работа в друга компания“, както и че „г-жа .... е обяснила на служителя, че това не може да се прави на работното място, но на 07 февруари 2023 год. са получени още четири оплаквания по същия повод.“ Оспорва законосъобразността на издадената от работодателя заповед за налагане на дисциплинарно наказание и наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. На първо място, твърди, че от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ не става ясно кое е нарушението на трудовата дисциплина, кои са фактическите му признаци и в какво се изразява то, както и кой е законният текст, на основание на който се налага наказанието. В заповедта липсвало посочване на обстоятелствата, въз основа на които е 1 издадена, и на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. На следващо място, смята, че описаните в представеното му на 07.02.2023 г. искане за обяснения констатации, впоследствие възпроизведени и в заповедта, не представляват нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че поради неясните текстове и изопачените констатации в искането за обяснениe му е нарушено правото на защита, което било равносилно на липса на искане за обяснения. По тази причина сочи, че не е спазено императивното правило на чл.

193 КТ. На следващо място, твърди, че не става ясно кое е лицето, издало и подписало заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, и дали е имало представителна власт за тези действия. На следващо място, излага, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по никакъв начин не е описано в какво се състои неизпълнението на възложена работа от служителя или неспазването от негова страна на техническите и/или технологичните правила въпреки посочването на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ като основание за налагане на уволнението. Сочи, че не са описани и кои законни нареждания на работодателя, свързани с трудовите задължения на служителя, не са били изпълнени от ищеца, каквато е хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ. Несъставомерно било и последното посочено в заповедта нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – липсвали мотиви и фактически твърдения за нарушения, извършени от служителя, които биха се квалифицирали като злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя, както и разпространяване на поверителни за него сведения. Не ставало ясно на кое от трите предложения по чл. 187, ал. 1, т. 8 се позовава работодателят в заповедта. Ищецът сочи, че не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина на нито една от посочените в заповедта две дати – 25.01.2023 г. и 07.02.2023 г. На последно място, счита, че при налагане на наказанието работодателят не е съобразил чистото дисциплинарно минало на ищеца. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение не му е изплатено трудовото възнаграждение за положения от него труд през месец февруари 2023 г., нито му е изплатено дължимото му се обезщетение за 8 дена неизползван платен годишен отпуск. Ето защо ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, както и да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 3181,22 лв., представляваща дължимото му се от работодателя за месец февруари 2023 г. месечно брутно трудово възнаграждение, и сумата в размер на 1276,88 лв., представляваща обезщетение за 8 дена неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба – 26.04.2023 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни. Сочи, че в заповедта подробно са изложени мотивите за уволнението на ищеца, а именно систематичните и многобройните му опити да убеждава свои колеги в офиса на дружеството да преминат на работа в друго дружество. Твърди, че това представляват увреждащи ответното дружество действия.

Посочва, че процесът по убеждаване на служители на ответника да преминат към друг работодател включва изтъкване на предимствата и недостатъците на работата при ответното дружество, което представлява уронване на доброто му име. Сочи, че освен в увреждане на 2 доброто име на ответника, вредата се състои и в това, че служителите на дружеството се чувстват незащитени и се поставя под съмнение способността на техния работодател да защити личното им пространство по време на работния процес. Излага, че нарушаването на изрични разпореждания на работодателя, в случая на прекия ръководител – служителката ...., представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, а извършването на няколко отделни нарушения след това разпореждане покрИ. изискването за систематичност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Отбелязва, че при налагане на наказанието е взето предвид цялостното поведение на ищеца – че първо е работил при работодателя в продължение на 7 месеца, след което е напуснал, без да спази предизвестието си, като преди да напусне е бил санкциониран немалко пъти за неизпълнение на трудовите си задължения; че отново е започнал работа при ответника на 15.03.2022 г., като през м. юли 2022 г. е изчезнал от работа и е бил в самоотлъчка в продължение на почти два месеца, без да бъде окончателно уволнен; че през м. септември 2022 г. за трети път е взет на работа в дружеството с изричното условие да спазва трудовата дисциплина. По тази причина ответникът смята, че налагането на ищеца на дисциплинарно наказание от най-тежкия вид е силно закъсняло. Твърди, че в заповедта съвсем ясно са описани нарушенията на трудовата дисциплина. Посочва, че ищецът по всякакъв начин се е опитвал да не даде обяснения – оправдал се е, че е загубил искането за обяснения, а след като същото му било изпратено по имейл, изрично отказал да даде обяснения. Излага, че заповедта е подписана от изпълнителния директор на дружеството. Ето защо моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Дисциплинарната отговорност на служителя е уредена с разпоредбите на чл. 186-198 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят или определено от него лице или друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал.

1 КТ).

Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя, който по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи законосъобразността на дисциплинарното уволнение на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ основание, както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната процедура по извършването на 3 уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.

С Определение № 34601/02.10.2023 г. СРС, 87 състав, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „....“, както и че същото е прекратено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение от 21.02.2023 г., връчена на ищеца на 28.02.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно уволнение.

В конкретния случай твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с немотивираност на заповедта, изразяващо се в непосочване в какво се състоят нарушенията и липса на фактическо основание за налагане на наказанието; неспазване формалната процедура при издаване на заповедта, в частност, че е издадена от лице без представителна власт; несъставомерност на твърдените нарушения съгласно дадената им в заповедта правна квалификация по смисъла на чл. 187, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 КТ; липса на нарушение на трудовата дисциплина.

Установява се от представеното по делото Искане за обяснение от 07.02.2023 г., връчено на служителя на същата дата, че преди налагане на наказанието от ищеца са изискани писмени обяснения за описаните в процесната заповед нарушения. По делото е приета и извадка от имейл кореспонденция, проведена между .... /служител в ответното дружество/ и ищеца, съгласно която се установява, че поради изгубване от ищеца на предоставеното му на 07.02.2023 г. искане за обяснение, копие от него му е изпратено по електронната поща. Установява се, че в отговор на съобщението по електронната поща ищецът е отказал да даде обяснение. В исковата си молба ищецът твърди, че поради неясните текстове и изопачените констатации в искането за обяснение му е нарушено правото на защита, което било равносилно на липса на искане за обяснение. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите .... .... и ..... – ...., и двете намиращи се в трудово правоотношение с ответното дружество, снети в откритото съдебно заседание по делото на 24.01.2024 г.

Свидетелят .... съобщава, че на 07.02.2023 г. е връчила на ищеца официално искане за обяснение на хартия, след което ищецът излязъл в болничен до 16.02.2023 г. и едва на 18.02.2023 г. е изпратил имейл до свид. ...., в който отказал да обясни случилото се официално на хартия.

От показанията на свидетеля .... се установява, че искането за обяснение било връчено лично на ищеца на 07.02.2023 г., след което той си е взел болничен. Сочи, че след като е изминал периодът на болничния, ищецът заявил, че е загубил връченото му искане за обяснение и не знае къде е, поради което същото му било снимано и изпратено по електронна поща. Твърди, че на съобщението, изпратено му по електронната поща, ищецът е отговорил, че отказва да даде обяснение. Свид. .... разяснява, че практиката е работодателят 4 да поиска обяснението да бъде дадено в рамките на един работен ден от връчване на искането.

Като съобрази гореописаните свидетелски показания и представените писмени доказателства по делото, съдът достига до извод, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена и правото на защита на служителя в дисциплинарното производство е осигурено. За да се счита спазен законът, е необходимо и достатъчно работодателят да е изискал обяснения от служителя за действията или бездействията, които счита за дисциплинарни нарушения, и те да са достигнали до него (в този смисъл Решение № 226 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 309 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5464/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 159 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 563/2019 г., IV г. о., ГК). Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ гарантира конституционното право на защита на служителя, чието упражняване зависи единствено от неговия титуляр, т.е., дали ще се защити и ще даде поисканото обяснение, зависи единствено от служителя. Задължението на работодателя на този етап включва да поиска обяснения от служителя и това искане да е достигнало до него преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание, като достатъчно е по разбираем за служителя начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията (в този смисъл Решение № 220 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2010 г., IV г. о., ГК). От представеното по делото искане за обяснение от 07.02.2023 г. се установява, че фактите, които работодателят твърди, че представляват нарушение на трудовата дисциплина, са изложени по достатъчно разбираем и ясен начин – посочени са същността на нарушението, мястото и датата на извършването му, както и по повод на какви оплаквания от страна на другите служители това нарушение е установено.