Решение № 9 от 18.03.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20251880200150 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба, подадена от Г. С. В., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник, против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9130091 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР София), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, с подадена писмена защита чрез гл. юрк. Йоана Георгиева, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания електронен фиш, включително справка за нарушител/водач на жалбоподателя, справка за собственост на товарен автомобил Грейт Уолл Ховер с peг. № СВ 7931 РМ, ръководство на потребителя за автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип „ARH CAM S1“, доказателства за техническата годност на използваното АТСС, снимков материал, писмо от директора на ОПУ София, ведно с приложена към него схема на хоризонтална и вертикална 1 сигнализация, както и други документи от ОД МВР София, от РУ Своге и от Община Своге.

Съдът приема жалбата за подадена в срок, тъй като обжалваният електронен фиш е връчен на 18.09.2025 г., а жалбата е постъпила в ОДМВР София на 01.10.2025 г.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Според посоченото в електронния фиш автоматизираното техническо средство № 11743с1 е било разположено в с. Искрец, общ. Своге, на път III164, км. 12+200, както е посочено и в протокола за използване на АТСС. В последния документ е записано, че техническото средство е използвано на 12.05.2024 г. от 10,30 ч. до 17,00 ч. в стационарен режим, като посоката на задействане е в двете посоки. От писмото на директора на ОПУ София и приложената към него схема за хоризонтална и вертикална сигнализация безспорно се установява, че км. 12+200 на републикански път III-164 се намира на територията на населеното място с. Искрец, общ. Своге. Това е видно и от снимковия материал към административнонаказателната преписка.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че от писмото на кмета на Община Своге се установява, че км. 12+200 на републикански път III-164 не попада в границите на пътни знаци Д 11 „начало на населено място“ и Д 12 „край на населеното място“ на с. Искрец, доколкото съдът приема, че в писмото се касае за техническа грешка, тъй като от приложения към писмото протокол за преместване и изработване на пътни знаци Д 11 и Д 12 се установява, че км. 12+200 на републикански път III-164 попада именно в пътния участък между пътни знаци Д 11 и Д 12 на с. Искрец. Нещо повече – в писмото на кмета е посочено, че пътният участък е част от републиканската пътна мрежа и актуална информация за постоянната организация на движението и наличните пътни знаци към 12.05.2024 г. могат да бъдат предоставени от Агенция „Пътна инфраструктура“, каквато информация е изискана от съда и от писмото на директора на ОПУ София и приложената към него схема за хоризонтална и вертикална сигнализация безспорно се установява, че км. 12+200 на републикански път III-164 се намира на територията на населеното място с. Искрец, общ. Своге, както вече се посочи.

Електронният фиш е издаден срещу Г. С. В. за това, че на 12.05.2024 г. в 13,40 часа, в Софийска област, община Своге, с. Искрец, п ъ т III-164, км.

12+200, посока гр. Костинброд – гр. Своге, при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. с пътен знак Д11 (начало на населено място), с техническо средство № 11743с1 е установена скорост на движение 71 км./ч.

(след отчетен толеранс минус 3 км./ч.), т.е. превишаване с 21 км./ч. на разрешената скорост при движение на товарен автомобил Грейт Уолл Ховер с peг. № СВ 7931 РМ. Въз основа на данните от техническото средство, след справка в електронната база данни на КАТ за собственик на автомобила, с Електронен фиш серия К № 9130091, издаден от ОДМВР София, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството на собственик на процесното моторно превозно средство (МПС) е наложено 2 административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

От приобщените доказателства безспорно се установява, че на 12.05.2024 г. в 13,40 часа , товарен автомобил Грейт Уолл Ховер с peг. № *** е засечен да се движи със скорост от 74 км./ч., като уредът е разположен на км.

12+200 на републикански път III-164. От справка за собственици на превозното средство е видно, че автомобилът е собственост на Г. С. В.

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него ЕФ. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка за работа на техническото средство от 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч., отчетената скорост е редуцирана на 71 км./ч., т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 21 км./ч.

По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Българския институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г. Приложен е също Протокол от проверка № 024-СГ-ИСИС от 11.03.2024 г. на Български институт по метрология, от който се установява, че устройството, посредством което е заснет автомобилът, е проверено в периода от 08.03.2024 г. до 11.03.2024 г. и съответства на одобрения тип. От Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. – и двете на министъра на вътрешните работи и приложения образец на електронен фиш за налагане на глоба към последната се установява, че процесният съответства на утвърдения образец.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по посоченото в електронния фиш местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията са следните:

Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Същият отговаря на законовата дефиниция по § 6, т. 63 от ДР ЗДвП, преповторена в § 1, т. 1 от ДР ЗАНН – електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура за издаване, т.е. изискванията за тях, регламентирани в ЗАНН са неприложими. Следователно задължителни са само посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (ред. към ДВ, бр. 66 от 2023 г.) реквизити, като моментът на издаване на фиша е без правно значение, след като не са изтекли общите давностни срокове от датата на извършване на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш отговаря на изискванията, предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП.

3

Същият съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика му, описание на нарушението (установената скорост, разрешената скорост в населено място и превишаването на разрешената скорост), нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и банковата сметка за доброволното й заплащане. С оглед на последното, съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата в обратна посока.

По делото безспорно се установи, че на 12.05.2024 г. товарен автомобил с рег. № СВ 7931 РМ се е движил със скорост от 74 км./ч. в рамките на населеното място с. Искрец. Маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (стр. 12 от Ръководство на потребителя) и за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител при скоростен режим, в рамките на тези маркери се допуска наличието само на едно превозно средство (стр. 34 от Ръководство на потребителя), а при несъответствия АТСС не отчита като валидни резултатите от измерването и преминаването не се записва (стр. 22, стр. 30 от Ръководство на потребителя). На приложения по делото кадър от снимка се установяват налични маркери, като резултатът от измерването е записан.

Посоката на движение на автомобила е без правно значение, след като водачът се е намирал в рамките на населеното място, сигнализирано надлежно с пътни знаци. Последното е видно от приложения по делото снимков материал. Дори в ЕФ изобщо да не беше посочено в каква посока се е движил нарушителят, това не би се отразило на законосъобразността на същия, доколкото посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от съставомерността на описаното нарушение.

В случая, в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 74 км./ч. е приспадната възможната грешка.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В процесния случай собственикът не е посочил да е предоставил моторното превозно средство на друго лице.

В ЕФ е налице непрецизно описание на конкретното нарушение, тъй като е посочено, че е нарушен чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Видно от словесното описание на деянието, става ясно, че е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е нарушено задължението за избиране на скорост в населено място – 50 км./ч., въведено с пътен знак Д11 (начало на населено място). Последното изрично е посочено във фиша, поради което допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено, тъй като словесното описание на деянието дава възможност на наказания достатъчно ясно да разбере какво деяние се твърди, че е извършил, както и основанието за налагане на наказание, за да може да реализира пълноценно правото си на защита. Предимство пред цифровото посочване на нарушената 4 правна норма има точното и пълното й словесно отразяване в ЕФ, което в случая е сторено.

Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС, в което е прието, че районният съд има правомощие в производства по раздел V, глава III на ЗАНН да прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си да преквалифицира, описаното в ЕФ деяние, за което е наказан жалбоподателят, тъй като не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и на фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия административнонаказателен процес, поради което правото му на защита по никакъв начин не е ограничено. Така и Решение № 1330 от 30.10.2024 г. по канд № 1068/2024 г. на Административен съд - София област.