Решение № 72 от 22.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Смолян, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500084 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 363/20.12.2022 г. по гр.дело № 836/2022 г. Смолянският районен съд осъжда Областна дирекция на МВР-Смолян да заплати на С. Х.

С. следните суми: сумата от 2 103,83 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.07.2019 г. - 29.08.2022 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143; сумата от 327,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен трудът, до датата на предявяване на иска -29.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 29.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 450 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Областната дирекция също така е осъдена да плати по сметка на Смолянския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 134,15 лв., както и разноски за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 120 лв.

1

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-СМОЛЯН с искане да бъде отменено и искът – отхвърлен. Дирекцията претендира и за разноските пред двете инстанции.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, гл.юрк.Н. Ш. поддържа жалбата.

Въззиваемият С. Х. С., представляван от адв.В. П., в срок е подал отговор по чл.263, ал.1 ГПК, който обаче е изпратен на въззивния съд от РС-Смолян след изготвяне на разпореждането от 13.02.2022 г., съдържащо проект за докла почл.257 ГПК. С отговора въззиваемият оспорва жалбата.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.В. П. оспорва жалба, моли да бъде потвърдено решение и да му се присъдят разноските за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Въззивният съд намира, че решението следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата и доводите в писмените бележки на въззиваемия, касаещи решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С[1]262/2020, настоящият състав съобразява следното:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.

60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран 2 работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба №8121з[1]592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на ВАС. Впоследствие действат Наредби с № 8121з-36/07.01.2020 г., отменена с Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г, отменена с Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., отменена с Наредба № 8121-з-922/22.07.2022 г. В тази от 07.01.2020 г. както и в наредбите от 2015 и 2016 г., липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., съгласно която, при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Предвидено е само, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Следващите наредби от 21.10.2020 г., от 3

15.12.2020 г. и от 22.07.2020 г. вече възпроизвеждат чл.187, ал.4 ЗМВР, съобразно изменението му от юли 2020 г., като предвиждат/чл.22, ал.3 и съответно чл.21 , ал.1/, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР . Също така, чл.187 ЗМВР е изменен със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои изключения.

След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., и предвид уважения главен иск за възнаграждение за труда за периода 01.07.2019 г. – 29.08.2022 г., отношенията между страните следва да се уреждат от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“ Издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г.

Така, при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумирано отчитане на отработените часове, но без посочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/.

4

Противното разбиране, изложено във въззивната жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала. Липсата на уредба може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.

Тук следва да се отчете, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДСл предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДСл и ЗМВР, както и горните наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг особени правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР, могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин, различен от уредбата на кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, спрямо които се прилагат правните разрешения, предвидени в КТ. Определеният максимален брой часове нощен труд от 8 часа съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР не установяват нормална продължителност на нощния труд, а представляват максималният брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2000 г./ 5 е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочената разпоредба не определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1, 143. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2 ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136, ал. 1 -3 КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна - 40 часа, и продължителността на работния ден е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната уредба на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.