Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 17.08.2026, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 768/2026
Вид
Решение № 143
Подписан
17.08.2026
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.19, ал.1 · Закон за гражданската регистрация

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Сливница, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Анна Зл. Г. в присъствието на прокурора С. Й. Г. като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20261890100768 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 ЗГР.

Образувано е по молба на Л. К. М., с ЕГН **********, с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР за допускане промяна на фамилното име от М. на Д..

В молбата се твърди, в акта за раждане молителката е записана с фамилно име М., което е фамилното име на нейния баща. Твърди се, че майка и баща са живели за кратно на семейни начала и от съвместното им съжителство се е родила молителката. Малко след раждането бащата е напуснал майка и нея и от тогава няма връзка с него. Същият не се е интересувал от молителката, същата никога не го е виждала и чувала, дори не знаела как изглежда. Бащата никога не се е интересувал от молителката, като негова дъщеря, не е подпомагал нея и майка в отглеждането . Твърди се, че още от раждането молителката е наричана от своите близки и познато с фамилно име Д.. С това име същата се отъждествява и носенето на същото е израз на уважение към хората, които са я отгледали. С това фамилно име се представя в обществото и иска да носи същото Носенето на фамилното име на биологичния баща за нея е обидно и чуждо, доколкото е на непознат и чужд за нея човек.

С оглед изложеното иска промяна на фамилното име от М. на Д..

Към молбата са приложени доказателства.

По делото не е постъпило становище от заинтересованата страна община Божурище.

Постъпило е становище от заинтересованата страна общ. Столична, район Младост, с което не сочат възражения по молбата.

Не е постъпило становище от Районна прокуратура – Костинброд, ТО - Сливница. В открито съдебно заседание излагат становище за основателност на молбата.

Районен съд – Сливница като взе предвид изложеното в молбата и прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено удостоверение за раждане и акт за раждане на молителката 1

Л. К. М. /л.8/, от които е видно, че същата, при раждането си в гр. София, е записана с фамилно име М., което фамилно име е фамилното име на нейния баща К.А.М..

От Показанията на свидетелката Д.В. Д. – майка на молителката /протокол от о.с.з., проведено на 14.07.2026 г. л. 43/ се установява, че с бащата на молителката имали краткотрайна връзка, по време на която свидетелката забременяла с молителката. Бащата проявил желание да припознае детето и да му даде своите имена. Свидетелката настоявала детето да бъде записано с фамилно име А. – с името на дядото по бащина линия, доколкото не харесвала името М. и не считала, че е подходящо за детето, като по този въпрос възникнали разногласия между родителите. Въпреки несъгласието на свидетелката бащата записал детето със своето фамилно име М.. Скоро след това свидетелката прекратила отношенията с бащата на молителката, като от тогава бащата не полагал грижи за детето и не се интересувал от него. Установява, че молителката не познавала баща си нямала контакт с него. В ранните детски години за молителката възникнал въпрос защо носи фамилно име М., при което майка и обяснила, че има баща, когото не познава и носи неговата фамилия.

Установява, че молителката никога не се е чувствала добре с фамилното име М. и навсякъде се представяла с фамилно име Д., с което се идентифицирала и приемала за свое фамилно име. Това е и фамилното име, което носи свидетелката, с която са много близки и сами са се справяли по време на израстването на молителката.

От показанията на свидетелката С.Я.Я. /протокол от о.с.з., проведено на 14.07.2026 г. л. 44/ се установява, че познава молителката и нейната майка от 2014 г. като молителката знае с имена Л. Д., с което фамилно име се представяла пред нея и пред останалите хора. За първи път видяла, че има друго фамилно име във файсбук.

Съдът кредитира така обсъдените показания на свидетелите като обективни и непротиворечиви.

По делото са изискани и приети като писмени доказателства писмо от Национална следствена служба, Районна прокуратура – Костинброд, Окръжна прокуратура – София и Областна дирекция на МВР – София, сектор „Български документи за самоличност“, от които е видно, че срещу Л. К. М. няма образувани и водени наказателни производства, както и не са налагани принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи. Същото се установява и от приета по делото справка за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Тази разпоредба е императивна, което означава, че при формиране на фамилното име на едно лице не може да има отклонения от това правило, включително и когато се иска промяна на същото от съда, който не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма, което е израз на установения в законодателство принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, каквото е името, формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица.

Именно с оглед спазването на този принцип упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР, а именно наличие на важни обстоятелства налагащи т о в а , когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието „важни причини”, като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респ. липса във всеки конкретен 2 случай при съобразяване с общите принципи на гражданското право и възприетите от обществото морални норми.

По делото се установи, че при раждането си молителката е записана с фамилно име М., каквото е фамилното име на нейния баща, тоест името е формирано по предвидения в закона императивен начин.

В настоящия случай съдът намира, че не се изложиха и доказаха наличие на важни причини, налагащи промяна на фамилно име на молителката.

От показанията на майката на молителката се установява, че тя е човекът, който създава негативна нагласа на молителката относно нейното фамилно име, доколкото още към момента на раждането на детето не го е харесвала, не го е намирала за подходящо за нея, при неясни обстоятелства за това, доколкото нито е осмиващо, нито е опозоряващ, нито пък се установява с това фамилно име да са свързани обстоятелства, които да са уронващи личността, като самата тя е настоявала фамилното име да не е като това на бащата, което е довело и до конфликт между родителите.

В случая изразената лична воля на молителката, формирана и от нагласата и отношението на майката към носеното от нея фамилно име, да носи друго такова, това на своята майка, не може да се приеме като достатъчно основание и важна причина, налагаща промяна на фамилното име. Такова важно обстоятелство съдът не приема и липсата на отношения и връзка с бащата, припознал детето и чийто имена същото носи. Това е така, доколкото в закона императивно е посочено как се определя фамилното име същото не може да бъде променяно, поради влошените отношения или липса въобще на такива между родител и дете. В случая мотивът за промяна на фамилното името не е правно и морално оправдам, доколкото с исканата промяна се цели подмяна на законовата връзка по произход с бащата, идентифицираща се и чрез имената на детето бащино и фамилно, което е недопустимо. В този смисъл са Решение № 580 от 18.06.2009г. по гр.д. № 6394/2007 г., III ГО на ВКС, Решение № 1221 от 15.12.2008 г. по гр. д. № 3416/2007 г., III ГО на ВКС и др.

С оглед изложеното, съдът намира, че молбата на Л. К. М. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Районен съд - Сливница

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИШ молбата на Л. К. М., ЕГН ********** за промяна на фамилното име от М. на Д..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - София в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

3