Определение № 1026 от 04.02.2020, Районен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№

04.02.2020 г. град Бургас

Бургаският районен съд XXXVIII – ми граждански състав на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Невена Ковачева

Като разгледа гражданско дело № 695 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Стокар – 89“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК *********, с която се претендира приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи плащане по издадена от ответното дружество фактура.

След като изготви служебна справка в

Търговския регистър, съдът установи, че „Стокар – 89“

ЕООД е със седалище в гр. Айтос.

В тази връзка и като взе предвид обстоятелство, че предмет на настоящото производство е иск на потребител, съдът намира, че местно компетентен да разгледа иска като е Районен съд – Айтос. Този извод се налага, тъй като разпоредбата на чл. 113 ГПК предвижда, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Въпреки че ищецът е юридическо лице, разпоредбата е приложима и за него. Съгласно текста на чл. 119, ал. 3 ГПК за подсъдността по чл. 113 ГПК съдът следи служебно. В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК и § 13, т. 1 ЗЗП, тъй като страна по спора е потребител. Ищецът, макар и юридическо лице, безспорно е потребител на тази услуга, тъй като специалния ЗЕ изрично го определя като такъв, а и на основание сключения с ответника договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Затова качеството на ищеца на потребител в широк смисъл определя иска като иск на потребител съгласно чл. 113 ГПК. Действително в разпоредбата на чл. 113 ГПК са използвани понятията „настоящ или постоянен адрес”, които имат отношение само към физическите лица. От тълкуването на нормата обаче става ясно, че посочването в нея не е лимитативно и тя не изключва приложението й по отношение на юридическите лица. Разпоредбата не следва да се тълкува толкова стеснително, а във връзка с дадената в специалния закон дефиниция на потребител да се приложи и по отношение на дружествата.

Ето защо съдът намира, че делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на компетентния да го разгледа Районен съд – Айтос.

Мотивиран от горното и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производство по гражданско дело № 695/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Айтос.

Препис от определението да се връчи на ищеца чрез процесуалния му представител.

Определението може да се обжалва от ищеца пред Бургаския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: