Решение № 274 от 01.12.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Враца, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221400500384 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. М. Ц., ЕГН **********, с адрес с.***, представляван по пълномощие от адв.М. М. от АК-Враца, срещу Решение №367/22.06.2022г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.

№4259/2021г., с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че дължи на ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, *** сумата 5 000лв. – частичен иск за изплатена главница по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№20598/2014г. по описа на СГС.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Според въззивника решението е постановено при превратно обсъждане на събраните по искане на страните доказателства и при игнориране на част от доказателствения материал по делото.

В жалбата се настоява, че в доказателствена тежест на ищеца е 1 установяването на отговорността на ответника, както и че районният съд неправилно е намерил за неоснователно възражението му за ограничаване на правото му на защита, предвид направените от него оспорвания във връзка с обема и тежестта на претърпените от Р. Ц. увреждания и изготвената по делото експертиза.

Въззивникът изразява несъгласие с констатацията на районния съд за установеност на механизма и причината за настъпване на ПТП и уврежданията на Ц.а, като в тази връзка се прави коментар на събраните по делото доказателства и се поддържа, че вещото лице по допуснатата КСМАТЕ не е коментирало механизма на ПТП, обективиран в заявлението на пострадалата за изплащане на застрахователно обезщетение, както и че в изводите в заключението на експертизата липсва конкретика относно силата на удара, посоката на движение на телата на всяко от пострадалите лица и частта от автомобила, в която е получено увреждането.

В жалбата се настоява, че районният съд необосновано е приел за доказана и причинната връзка между противоправното деяние и твърдените увреждания, и в нарушение на принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса е отхвърлил възражението за липса на "първични" документи, констатиращи ПТП, при което експертизите, изготвени по друго дело, водят до недоказаност на причинната връзка като елемент от състава на чл.45 ЗЗД.

Следващото оплакване на въззивника е, че определеният от районния съд размер на обезщетението от 16 000лв. е прекомерен и несъответстващ на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, и констатациите в решението по този въпрос са направени при липса на доказателства.

В жалбата се настоява, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като районният съд не е приложил разпоредбата на чл.129, ал.4, вр. ал.3 ГПК и дадените на ищеца указания за отстраняване на нередовност на исковата молба не са изпълнени.

Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и се претендират разноски. Доказателствени искания пред настоящата инстанция не се заявяват.

Въззиваемото ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД не е подало 2 отговор на въззивната жалба.

Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което с писмена молба пълномощникът на въззивника адв. М. я поддържа, Постъпила е писмена молба и от пълномощника на въззиваемото дружество адв. П., който моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД срещу С. М. Ц. иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено, че ответникът му дължи сумата 5 000лв., частично от сумата 9 191.10лв. по изп.д.№298/2018г. по описа на ЧСИ М. Д., рег.№*** на КЧСИ с взискател Р. Б. Ц., ведно със законната лихва от датата на образуване на ч.гр.д.№2668/2021г. по описа на Районен съд-Враца до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила споразумение по НОХД №81/2014г. на РС-Враца ответникът е признат за виновен в това, че при ПТП на 03.08.2013г. на път ІІІ-101, при управление на л.а. "Опел Корса" с рег.№ВР *** ВП, в пияно състояние е нарушил правилата на ЗДвП и е причинил телесна повреда на Б. Р. Д., изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок повече от един месец в резултат от счупване на лява мишнична кост. Твърди се също, че при произшествието е пострадала и Р. Б. Ц., която е получила лека черепно-мозъчна травма с характер на мозъчно сътресение с непълен спомен за произшествието, увредено общо състояние, затруднено самостоятелно придвижване, масивен хематом в областта на челото, хематоми и охлузвания на дясно бедро и долна част на гръдния кош вдясно и посттравматично стресово разстройство.

Нататък в исковата молба се сочи, че гражданската отговорност на ответника като водач на посоченото МПС е била застрахована от ищеца по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и по искове на двамата пострадали е образувано гр.д.№20598/2014г. по описа на СГС и впоследствие с решение на САС по в.гр.д.№2425/2018г. ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД е осъдено да заплати на Р. Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000лв. Сочи се също, че въз основа на 3 издадения в полза на пострадалата изпълнителен лист е образувано посоченото по-горе изпълнително дело, по което в изпълнение на наложения запор от сметката на застрахователя е изтеглена сумата 9 191.10лв., от които 5 000лв. – главница, 2 702.70лв. – законна лихва, 488.40лв. – такси и разноски по изпълнението.

По указание на съда с уточняваща молба вх.№3256/07.03.2022г. ищецът е посочил, че исковата сума в размер на 5 000лв. представлява изплатена по изпълнителното дело главница – част от сумата 9 191.10лв.

Чрез пълномощника са адв. М. ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва правото на ищеца да претендира по пътя на регреса платеното на Р. Ц. обезщетение, като е навел твърдение, че по отношение на това лице не е имал виновно и противоправно поведение.

Следващото възражение на ответника е, че не е участвал в производствата, образувани по предявените от пострадалите преки искове срещу застрахователя, и не е обвързан от доказателствената сила на постановените по тях решения.

В отговора се оспорва твърдението на ищеца за причинени на Р. Ц. травматични увреждания и се прави възражение за прекомерност на присъденото й обезщетение.

С исковата молба е представен протокол от 28.01.2014г. по НОХД №81/2014г. по описа на Районен съд-Враца, от който се установява, че с одобрено от съда и влязло в сила споразумение ответникът се е признал за виновен в това, че на 03.08.2013г. на път ІІІ-101 при управление на лек автомобил "Опел Корса" с рег. №ВР *** ВМ в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 3.51 промила е нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Б. Р. Д., пътник в т.а. "Дайхатсу Териос" с рег.№М *** ВС, средна телесна повреда.

Представено е Решение №3095/16.05.2018г. по гр.д.№20598/2014г. по описа на СГС, с което на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, вр. чл.45 ЗЗД ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД е осъдено да заплати на Р. Ц. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие процесното ПТП, в размер на 5 000лв., а на Б. Д. – обезщетение в размер на 25 000лв.

Двете суми са присъдени ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното им изплащане. С решение на САС 4

№2110/22.08.2019г. по в.гр.д.№5425/2018г. решението на СГС е отменено в частта, с която предявеният от Р. Ц. е отхвърлен за разликата над 5 000лв. и вместо него е поставено друго, с което на ищцата са присъдени допълнително още 11 000лв., след отчитане на неин принос за настъпване на произшествието в размер на 20%. В мотивите на решенията на СГС и САС е прието, че в резултат от ПТП Р. Ц. е получила контузия с подкожен хематом в дясна челна област на главата, кръвонасядания и охлузвания в областта на дясното бедро и част от гръдния кош /8, 9 и 10 ребро вдясно/, лекостепенна черепно-мозъчна травма с характер на мозъчно сътресение и посттравматично стресово и паническо разстройство.

С исковата молба е представен изпълнителен лист, издаден от СГС по посоченото по-горе дело в полза на Р. Б. Ц. срещу ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД на 19.11.2018г. за сумата 5 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие но ПТП, настъпило на 03.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното й изплащане. Представена е връчената на ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД покана за доброволно изпълнение по изп.д.

№298/2018г. по описа на ЧСИ М. Д..

Районният съд е допуснал и изслушал специализирана съдебноикономическа експертиза, от чието заключение се установява, че по посоченото изпълнително дело е извършено плащане на сумата 5 000лв. главница по изпълнителния лист, като част от общо платената от ищеца сума в размер на 9 191.10лв., включваща и законна лихва.

Допусната е и е изслушана специализирана САТЕ. Вещото лицеавтоексперт се произнася, че най-вероятният механизъм на процесното ПТП е следният: Лекият автомобил "Опел Корса", управляван от ответника, се е движел по пътя от гр.Криводол за гр.Враца. В обратна посока по същия път в дясната му лента се е движел л.а."Дайхатсу Териос", в който на предна дясна седалка е пътувала Р. Ц., а пострадалият Д. е пътувал на задната седалка. Л.а.

"Опел Корса" се е отклонил наляво и е преминал в насрещната лента, в която се е движел другият автомобил, в резултат от което е настъпил ударът между тях. Според вещото лице от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на л.а."Опел Корса".

В медицинската част на заключението е прието, че претърпените от Р. Ц.

5 увреждания са в пряка причинна връзка с ПТП.

По делото е разпитан като свидетел И. И., водач на лекия автомобил "Дайхатсу Териос", който е дал показания, че пътувал с Р. Ц. и сина й Б. в посока гр.Враца – гр.Криводол и срещу тях се движел лек автомобил, който криволичел. По тази причина И. намалил скоростта и се преустроил плътно вдясно, но в момента на разминаването другият автомобил свил рязко наляво и ударил автомобила на свидетеля. От удара Ц.а ударил главата си в предното стъкло, а синът й бил със счупена ръка. След произшествието на пострадалата била оказана медицинска помощ и след това също ходела при лекари, тъй като имала главоболие и получавала паник атаки.

От приобщеното ч.гр.д.№2668/2021г. по описа на РС-Враца се установява, че по заявление на ищеца по чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 5 000лв. – главница, дължима по регресен иск по чл.500, ал.1, т.1 КЗ за причинено ПТП на 03.08.2013г., законна лихва от 12.07.2021г. и деловодни разноски. Сумата по заявлението се претендира на основание заплатена сума 9 191.10лв. по изп.д.№298/2018г. на ЧСИ М. Д. с взискател Р. Ц.. Това, че длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение обоснована правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан.

За да достигне до този извод, районния съд е счел за доказано настъпването на ПТП, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца.

Обсъждайки характера, степента и продължителността на претърпените от пострадалата Ц.а болки и страдания, районният съд е намерил, че по критерия на чл.52 ЗЗД обезщетението в размер на 16 000лв. е справедливо За неоснователно е намерено и възражението на ответника за изтекла погасителна давност с оглед на това, че от датата на изплащане на обезщетението до тази на подаване на заявлението по чл.410 ГПК петгодишният давностен срок не е изтекъл.