Решение № 2719 от 01.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2719 01.07.2019 година град

Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17326 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от

ГПК, вр. чл.

240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р

Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М. Д., чрез пълномощника си *** И.Н., е предявил против З.Д.Л., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 5669/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3287/ 05.04.2018 г., парични суми, както следва: сумата от 828, 09 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********* от 14.06.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, прехвърлен в последствие на ищеца с договор за цесия от 19.05.2017 г., сумата от 95, 27 лева- договорна лихва за периода от 22.09.2016 г. до 10.08.2017 г., сумата от 21, 39 лева- такса за оценка на досие за периода от 16.02.2017 г. до 10.08.2017 г., сумата от 406, 44 лева- такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 26.01.2017 г. до 10.08.2017 г., сумата от 72, 33 лева- обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 05.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 04.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и деловодните разноски.

В исковата молба е посочено, че на 19.05.2017 г. се подписал договор за цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: ********* и ищеца, по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл

България“ ООД срещу ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № **** било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за която цесия длъжникът бил уведомен. На 14.06.2016 г. бил сключен договор за потребителски кредит № ****, в който с подписа си ответникът удостоверил, че преди сключването е получил стандартен европейски формуляр по кредита, както и, че му е била предоставена цялата необходима преддоговорна информация. По силата на договора за лични нужди на клиента е била предоставена в заем сумата от 1 000 лева, при договорна лихва от 197, 25 лева, платима на 60 броя седмични погасителни вноски, всяка по 19, 95 лева. С подписване на договора клиентът се съгласи да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 50 лева, платима разсрочено. По негов избор му била предоставена и допълнителна услуга - „Кредит у дома“, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеенето и услуга по седмичното й събиране на място там, за което се дължала сумата от общо 852, 97 лева, платима също разсрочено. Така във всяка месечна вноска се включвали освен вноските по кредита, такса за оценка на досие и таксата за услуга „Кредит у дома“. Крайният падеж бил 10.08.2017 г., като договорът не бил обявяван за предсрочно изискуем. Поради забавата в плащанията, на длъжника било начислено и мораторно обезщетение от 72, 33 лева за периода от 19.05.2017 г. до 04.04.2018 г. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 5669/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството по делото особен представител е подал писмен отговор, с който счита исковете за неоснователни. Оспорва съдържанието на всички писмени доказателства на ищеца, като освен това оспорва и подписа на ответника за избор на услугата „Кредит у дома“, като твърди, че той не бил положен от него. Моли се за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 3287/ 05.04.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 5669/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 828, 09 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит № **** г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, прехвърлен в последствие на ищеца с договор за цесия от 19.05.2017 г., сумата от 95, 27 лева- договорна лихва за периода от 22.09.2016 г. до 10.08.2017 г., сумата от 21, 39 лева- такса за оценка на досие за периода от 16.02.2017 г. до 10.08.2017 г., сумата от 406, 44 лева- такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 26.01.2017 г. до 10.08.2017 г., сумата от 72, 33 лева- обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 05.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 04.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските в заповедното производство в общ размер на 75 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски кредит № *** г., „Провидент

Файненшъл България“ ООД е предоставил на ответника като кредитополучател сумата от 1 000 лева, за срок от 60 седмици, при следните условия: такса за оценка на досие- 50 лева, лихва- 197, 25 лева (31, 82 % годишно), ГПР- 48 % и такса за услугата „кредит у дома“- 852, 97 лева, при общ размер на всички плащания- 2 100, 22 лева, платими разсрочено на вноски.

Приложено е кредитното досие на лицето, съдържащо стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация по кредита, ведно с формуляра за кандидатстване за кредита, както и подписан от клиента погасителен план.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г., сключен между „Провидент

Файненшъл България“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е цедирано вземането по процесния договор за кредит, като цесионерът е упълномощен с изрично пълномощно да извърши уведомления от името на цедента на длъжниците за прехвърленото вземане. Към договора за цесия са представени още потвърждението за цесия, пълномощно и приложението за прехвърлените вземания, в което под № 3992 фигурира името на ответника.

До адреса на ответника е изпратено уведомително писмо за извършената цесия, върнато като непотърсено.

Всички приложени към исковата молба копия от писмени доказателства са представени и в оригинал от ищеца.

Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на документацията по отпуснатия кредит, е определило като стойности размерите на неплатените по договора главница, договорна лихва, лихва за забава и такси, като размерите изцяло съвпадат с претенциите по исковата молба.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото за обстоятелството, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 000 лева, при съответни условия, подробно описани в договора.

Вземането по този договор за кредит в последствие е било прехвърлено чрез цесия от „Провидент Файненшъл България“ ООД на ищеца на 19.05.2017 г. с Приложение № 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания. Такава възможност изрично е предвидена и в чл. 22 от допълнителните разпоредби към договора за кредит, според който кредиторът има право да прехвърли вземанията си срещу заемателя в полза на трето лице и без съгласието на клиента, но в последствие го уведомява за това.

На първо място, следва да се посочи, че ищецът е активно легитимиран да предяви процесните искове. Договорът за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, приложението към него е неразделна част от договора и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното под № 3992, като то е сключено след настъпване на изискуемостта на вземанията по договора за заем. В чл. 22 от ДР към договора за заем изрично е предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Без значение в случая е това, че уведомлението за цесията е изготвено от ищеца, независимо от нормата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук- пълномощно на лист 112), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. От представеното по делото пълномощно е видно, че ищецът е бил овластен от кредитора да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните си последици. Действително няма данни уведомителното писмо до длъжника да е получено на адреса му, но това не опорочава процедурата по връчване, доколкото изрично в договора е предвидено, че всички съобщения между страните ще се считат за получени, ако са изпратени на адресите по договора. Кредиторът е изпълнил задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на договора на този начин на уведомяването си. Отделно от това, с връчването исковата молба с приложенията й лицето вече се счита за уведомено за цесията, доколкото се явява известéно, че има нов кредитор, като в случая е без значение, че ответникът се представлява от особен представител, доколкото адвоката може да получава всички уведомления от името и за сметка на страната. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно производство е напълно редовно.

Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Макар че в отговора искът се оспорва изцяло по основание и размер, без да са наведени конкретни съображения в тази насока, трайната и задължителна практика на ВКС изисква съдът винаги да извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи във вреда на потребителя и за нарушение на императивни правни норми. Нормите в защита на правата на потребителя като по- слабата икономически страна в едно облигационно отношение са императивни правни норми.