Определение № 13624 от 24.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13624 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100506293 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. И. С. чрез адвокат С.Д. срещу Определение № 48400 от 21.11.2025 г., постановено по гр.д. № 13099/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, с което е отменено протоколно определение от 21.10.2025 г. за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, върната е исковата молба и е прекратено производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, както и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата от 650 лв. разноски.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че към датата на предявяване на иска между страните не е било налице сключено споразумение и не е било извършено плащане на процесните суми, поради което ищецът е разполагал с правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството поради липса на правен интерес, вместо да съобрази настъпилите в хода на процеса обстоятелства при постановяване на решение по съществото на спора.

Навеждат се доводи, че споразумението е сключено след предявяване на иска и след изтичане на погасителната давност за процесните вземания, поради 1 което не води до отпадане на правния интерес от търсената защита.

Жалбоподателят се позовава и на практиката на Съда на Европейския съюз, като поддържа, че е налице интерес от установяване недължимостта на процесните суми независимо от възможността да бъде предявен осъдителен иск за връщането им. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Насрещната страна - „Софийска вода“ АД в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не взема становище по частната жалба.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по делото, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Г. И. С. срещу „Софийска вода“ АД с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 324,39 лв., представляваща цена на доставени ВиК услуги за периода от 07.02.2019 г. до 06.12.2019 г. по партида с абонатен № 1001057518 за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че не притежава качеството потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, тъй като не е негов собственик или носител на вещно право на ползване, както и че претендираните суми са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Софийска вода“ АД е подал писмен отговор, в който е заявил, че между страните е сключено Споразумение от 05.04.2023 г. за разсрочено плащане на задължения за ВиК услуги, натрупани по партидата на ищеца, за които е създадена договорна сметка № 2800052502 в общ размер на 862,14 лв. за периода от 08.01.2019 г. до 07.12.2022 г. Ответникът е поддържал, че със сключването на споразумението ищецът е признал задълженията си по основание и размер и че в изпълнение на същото е извършил плащания, с които са погасени и процесните вземания.

2

С разпореждане от 11.10.2023 г. Софийският районен съд е указал на ищеца да заяви дали поддържа предявения отрицателен установителен иск и, в случай че го поддържа, да изложи твърдения дали е извършил плащания в полза на ответника за погасяване на процесните суми и обоснове правния си интерес от водене на иск за недължимост на вземания, които вече са погасени чрез плащане.

В изпълнение на дадените указания ищецът е депозирал на 26.10.2023г. молба, с която е заявил, че поддържа предявения иск, като е посочил, че споразумението е сключено под заплаха от преустановяване на достъпа до ВиК услуги и след изтичане на погасителната давност на процесните вземания.

С Определение № 43306 от 03.12.2023 г. Софийският районен съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес. За да достигне до този извод, съдът е съобразил твърденията на ответника за сключено между страните споразумение от 05.04.2023 г. за разсрочено плащане на задълженията за ВиК услуги и извършените от ищеца плащания по него, с които процесните вземания са били погасени. Приел е, че след погасяването на вземанията чрез плащане ищецът не може да постигне адекватна защита на правата си чрез отрицателен установителен иск, тъй като решението по такъв иск не би могло да доведе до възстановяване на вече платените суми. Според първоинстанционния съд евентуалната защита на ищеца би могла да бъде осъществена чрез осъдителен иск за връщане на платеното, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото По подадена от ищеца частна жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 3832/2024 г. по описа на Софийски градски съд. С Определение № 8326 от 30.05.2024 г. въззивният съд е отменил прекратителното определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като е приел, че към този момент липсват достатъчно конкретни твърдения и доказателства относно това за кои именно фактури е сключено споразумението, какви суми са били заплатени по него и дали процесните вземания са били погасени чрез извършените плащания.

След връщане на делото с разпореждане от 17.06.2024 г. Софийският районен съд е указал на ответника да конкретизира за кои фактури е сключено 3 споразумението от 05.04.2023 г., какви плащания са извършени по него и към кои задължения са били отнесени същите.

В хода на производството е била назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че процесните вземания са били включени в сключеното между страните споразумение за разсрочено плащане от 05.04.2023 г. и впоследствие са били погасени чрез извършените от ищеца плащания по него. Заключението е прието без възражения от страните.След приемането на експертизата съдът е предоставил възможност на ищеца да обоснове правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с оглед установеното в заключението погасяване на процесните вземания чрез плащане.

Процесуалният представител на ищеца е поддържал, че към датата на предявяване на иска между страните не е било сключено споразумение и че ищецът разполага с правен интерес от търсената защита.

С обжалваното определение № 48400 от 21.11.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от неговото разглеждане. За да достигне до този извод, съдът е приел за установено, че в хода на производството между страните е било сключено споразумение за разсрочено плащане на задълженията, включващо и процесните вземания, които впоследствие са били погасени чрез извършените от ищеца плащания.

Позовавайки се на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, районният съд е приел за установено, че задълженията по фактурите, предмет на иска, са погасени чрез плащане по сключеното споразумение.

Първоинстанционния съд е обосновал че за вече погасени чрез плащане вземания ищецът не разполага с правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, тъй като с евентуално уважаване на същия не би могъл да постигне адекватна защита на правата си. Изложил е, че решението по отрицателния установителен иск не би могло да послужи като основание за връщане на платените суми, като евентуалното им връщане би могло да бъде реализирано единствено чрез осъдителен иск за неоснователно обогатяване.

Изложени са и съображения, че липсата на правен интерес следва и от принципа на процесуалната икономия, доколкото защитата на твърдените 4 права може да бъде постигната в едно осъдително производство. Районният съд е обсъдил и доводите на ищеца, че споразумението е било сключено под заплаха от преустановяване на водоснабдителните услуги, както и позоваването му на практика на Съда на Европейския съюз, но е приел, че тези обстоятелства не обосновават наличие на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Поради изложеното е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Настоящият въззивен състав споделя извода първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск. на

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск, за наличието на която съдът следи служебно през цялото производство. При преценката за допустимостта съдът не е ограничен единствено от обстоятелствата към момента на предявяване на иска, а следва да съобрази и настъпилите в хода на процеса факти, когато те са от значение за съществуването на правния интерес от търсената защита.

В разглеждания случай към датата на подаване на исковата молба ищецът е твърдял съществуване на правна несигурност относно задължението му за заплащане на сумата от 324,39 лв. по процесните фактури. След предявяване на иска обаче между страните е сключено споразумение за разсрочено плащане, а от приетото без възражения заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че именно процесните вземания са били включени в същото и впоследствие са погасени чрез извършени от ищеца плащания.

При тези данни отрицателният установителен иск вече не е годно средство за защита на твърдяното от ищеца право. Предмет на този иск е установяване несъществуването на вземане. Когато обаче вземането е погасено чрез изпълнение в хода на процеса, спорът между страните се измества от въпроса дали съществува подлежащо на изпълнение задължение към въпроса дали извършеното плащане е било дължимо и дали платеното подлежи на връщане. Тази защита не може да бъде постигната чрез отрицателен установителен иск, доколкото решението по него не се ползва с изпълнителна сила и не би могло да доведе до връщане на платените суми в патримониума на ищеца.

Неоснователно е възражението, че правният интерес следва да се 5 преценява единствено към момента на подаване на исковата молба.

Допустимостта на иска следва да е налице не само при неговото предявяване, но и към момента на постановяване на съдебния акт. Ако в хода на производството настъпят факти, които заличават нуждата от търсената установителна защита, съдът следва да ги съобрази. В противен случай би се стигнало до постановяване на съдебен акт по спор, при който търсената защита вече не е необходима и не може да доведе до практически полезен правен резултат за ищеца.

Не променя този извод и обстоятелството, че ищецът твърди сключване на споразумението под заплаха от преустановяване на ВиК услугите, както и че процесните вземания са били погасени по давност преди сключването му.

Тези твърдения биха могли да бъдат релевантни при евентуален осъдителен иск за връщане на недължимо платено или при спор относно действителността и последиците на споразумението, но сами по себе си не обосновават правен интерес от установяване недължимостта на вече погасени чрез плащане вземания.

Предвид съвпадането на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на спора жалбоподателят няма право на разноски, поради което направеното искане за присъждането им следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 48400 от 21.11.2025 г., постановено по гр. д. № 13099/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 127 състав.