Определение № 3276 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3276 гр. Варна, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно гражданско дело № 20263100501297 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 259 ГПК и сл.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА ЕАД, чрез адв. Г. Д. срещу решение № 4666/21.12.2025г., постановено по гр.д. № 9607/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу В. Д., искове по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 1./ 179, 13 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в топлофициран обект, находящ се в *********************************** за времето от месец декември 2020г. до месец април 2021г. и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 39, 24 лв. за периода от 01.02.2021г. до 27.04.2023г.; 2./ 284, 68 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в същия обект за времето от месец ноември 2021г. до месец април 2022г. и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 33, 98 лв. за периода от 01.01.2022г. до 27.04.2023г.; 3./ 289, 61 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в същия обект за времето от месец ноември 2022г. до месец март 2023г. и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 4, 45 лв. за периода от 01.01.2023г. до 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 6354/2023г. на Районен съд – Варна и са присъдени сторени по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

1

При постановяване на решението, първоинстанционният съд е приложил превратно разпоредби от Закона за енергетиката (чл. 153, ал. 6 и чл. 142, ал. 2) формирайки извод, че отдадената топлоенергия от сградната инсталация, представлява друго основание, незаявено от ищеца. Не са съобразени относими решения на СЕС, според които собствениците на апартаменти са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки, че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не я използват в своя апартамент. Избирателно, съдът е коментирал заключението на СТЕ и отговорите, дадени в съдебно заседание и е приел неправилно и в разрез с изявлението на вещото лице, че сумите по издадените фактури са неправилно изчислени. В мотивите на решението не е обсъдено заключението на ССчЕ, според което издадените фактури са осчетоводени, а в счетоводството не са констатирани пропуски или несъответствия. Съдът се е позовал на решение на СЕС, което не е относимо към спора, прилагайки го с обратна сила за минал период и въз основа на него е формирал неправилни изводи за недължимост на посочените суми.

При разглеждане на делото, продължило повече от две години, страните не са били равнопоставени. От ищеца са изискани множество обяснения и доказателства за спазването на срока за подаване на исковата молба, при наличие на такива, както в заповедното, така и в исковото производство. Допуснати са гласни доказателства за доказване на ненужни обстоятелства. Ищецът е задължен да представи в оригинал документи, с които не разполага, както поради изтичане на срока за тяхното съхранение, така и поради това, че те са съхранявани от други дружества, чиито правоприемник, е ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА ЕАД, които нямат значение за спора по същество.

Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на решението и уважаване на предявените по реда на чл. 415 ГПК искове и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

Във въззивната жалба е направено искане за допускане на допълнителна задача към СТЕ, вещото лице по която да отговори на следните въпроси: 1./ в периода от месец декември 2020г. до месец март 2023г. има ли месеци, в които да са отчетени количества топлинна енергия, която е със стойност над максималната енергия, която отоплителното тяло може да отдаде за един отчетен период и какво се е случило с разпределената топлинна енергия за този месец/и, ако има такива; 2./ разпределената от топлинния счетоводител топлинна енергия, в случай, че при извършване на проверката по т. 6.4.3 от Методиката към Наредбата се констатира изчислена стойност над максималната енергия, която надвишава максималната допустима енергия за всяко отоплително тяло, прибавена ли е към определената по т.6.1 от Методиката енергия, отдадена от сградната инсталация, след което така определената енергия за сградна инсталация, разпределена ли е по реда на т.6.1.3 – пропорционално на отопляемия обем на имотите в СЕС по проект?;

Искането се прави за първи път пред въззивната инстанция с оглед неправилната интерпретация, която съдът е направил по отношение на заключението на СТЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по жалбата 2 страна – В. Д., чрез адв. А. П., с който се настоява за потвърждаване на атакуваното решение, при постановяване на което не са били допуснати сочените нарушения.

Въззиваемата страна поддържа възраженията си за недопустимост на производството поради подаване на исковата молба след изтичане на преклузивния едномесечния срок.

Посочва се, че по делото не е било спорно, че сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, обективират стойност на отдадена от сградната инсталация топлоенергия, а не стойност на такава, отдадена от отоплителните уреди в жилището, които са били „затворени“, което се потвърждава и от разпита на вещото лице по СТЕ.

Правилно съдът е приел, че вземанията, които ищецът претендира произтичат от незаявено от ищеца основание, което представлява стойност на отдадена топлинна енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, а не от тези в жилището на ответника. Дори и да се приеме обратното, то вземането с оглед СТЕ и разпита на вещото лице, е недоказано по размер, тъй като при прилагане на методиката, дружеството е използвало данни за количество топлоенергия за един радиатор в повече от теоретично възможното количество топлоенергия, което може да отдаде. Проверка за останалите месеци от заявения период не би могла да се направи, според изявлението на експерта, тъй като липсват данни за начислена топлоенергия за един радиатор. Правилно се е и позовал на решение на СЕС, в което е прието, че формулата за изчисляване на дяловото разпределение на топлинна енергия е непрозрачна и неточна, поради което и претенцията е отхвърлена. Поддържат се възраженията относно валидно възникналото правоотношение между страните, а при доказването на основанието и размера и възражението за погасяване по давност на вземанията за топлинна енергия и обезщетения за забава.

Счита се, че не са налице основания за допускане на допълнителна задача към СТЕ, на основание чл. 266 ГПК.

Направени са следните доказателствени искания:

1./ за ангажиране на гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели, което искане е било удовлетворено, а след приемане на заключение на СТЕ, отменено;

2./ за изключване от доказателствения материал на онези писмени документи, които ищецът не е представил;

3./ за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК относно оспорване автентичността на подписите, положени от П. Х. К. в Допълнително споразумение от 05.11.2001г. /л. 37/ и в Актуализирани данни на потребителите – / л. 40 и 41/;

По доказателствените искания на страните

Искането на ищцовото дружество за допускане на СТЕ със задача, поставена в исковата молба, е уважено с определение от 08.06.2025г.

Заключението е депозирано в срока по чл. 199 ГПК, а разпитът на вещото лице е проведен на 14.11.2025г.

3

В молба, постъпила на 10.11.2025г. процесуалният представител на ищеца, е заявил, че е запознат с изготвеното заключение по КСТОЕ, няма въпроси към експерта и моли то да бъде приобщено към доказателствата по делото.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че страната е имала възможност пред първоинстанционния съд да оспори заключението, респ. да поиска допълване на задачата, което не е сторила и доколкото не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК, намира, че искането следва да бъде отхвърлено.

Искането за допускане до разпит на двама свидетели на страната на ответника за установяване, че той и други етажни собственици са изключили радиаторите си, е уважено в ОСЗ, проведено на 21.07.2025г.

В заседанието, в което заключението по КСТОЕ е изслушано, съдът е отменил протоколното си определение и е отхвърлил искането за събиране на гласни доказателства, приемайки, че посредством заключението на КСТОЕ са изяснени обстоятелства, за които свидетелите са допуснати.

В конкретния случай, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да събере гласни доказателства за факти, които не са били спорни между страните и установени посредством други ангажирани доказателствени средства.

В отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответника, е направил искане за задължаване на ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА ЕАД да представи в оригинал приложените към исковата молба писмени доказателства, на осн. чл. 183 ГПК. Документите са оспорени като „неверни“ и неподписани от посочените в тях лица.

С нарочна молба от 10.06.2025г. оригиналите на документите са представени.

В съдебно заседание, проведено на 21.07.2025г., в което писмените документи са приобщени към доказателствата по делото, адв. П. е заявила, че ищецът не е представил в оригинал: 1./ допълнително споразумение № 129/25.11.2009г., чието копие е приложено на л.

35; 2./ протокол от ОС от 10.11.1991г., чието копие е на л. 41 и 42; 3./ протокол от ОС, проведено на 20.11.1996г. /л. 44/, поради което е настояла за изключването им от доказателствата по делото.

Заявено е оспорване на подписа на лицето П. Х. К., положен в допълнително споразумение от 05.11.2001г. /л. 37/ и в документ – актуални данни на потребителите на /л.

40/.

В същото заседание, на ищеца е предоставен нов допълнителен срок за представяне на оригиналите на следните документи: 1./ допълнително споразумение № 129/25.11.2009г., чието копие е приложено на л. 35; 2./ протокол от ОС от 10.11.1991г., чието копие е на л. 41 и 42; 3./ протокол от ОС, проведено на 20.11.1996г. /л. 44/.

С нарочна молба от 10.11.2025г. пълномощникът на дружеството е заявил, че не разполага с оригиналите на трите документа, защото е изтекло нормативно установения срок за съхранение. Документите се съхраняват единствено в електронен вид в архива на 4 търговеца. Отделно те нямат отношение към периода на доставка. Възможно е оригиналите на документите да се намират в държане на ЕС.

В последното съдебно заседание, съдът е отхвърлил искането за изключване на посочените документи от доказателствата по делото.

За да се приложат неблагоприятните последици на чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК е необходимо да е налице сигурност, че документите се намират в държане на страната, което в случая не се установява, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

Предприетото оспорване на документи е във връзка с възражението за нищожност на решенията на ОС на ЕС, въз основа на пороци изтъкнати в отговора на исковата молба и оспорване валидното възникване на правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, поради което искането не е необходимо и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждането на в.гр.д. № 1297/2026г. по описа на Окръжен съд – Варна за 23.09.2026г. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните – въззивникът, чрез ЕПЕП, чрез адв. Г. Д., а въззиваемата страна, чрез адв. А. П..