Решение № 20103 от 06.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4127/2024
- Вид
- Решение № 20103
- Подписан
- 06.11.2025
- Състав
- РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза
- чл. 15 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 21 · Закон за защита на конкуренцията
- чл. 34, ал. 6 · Закон за защита на конкуренцията
- § 1, т. 1 · Закон за публичните предприятия
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 6 · Кодекс на труда
- чл. 71 · Кодекс на труда
- чл. 7, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 7а · Кодекс на труда
- чл. 57 · Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия
- чл. 58 · Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия
РЕШЕНИЕ
№ 20103 гр. С., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110104127 по описа за 2024 година
Ищецът Д. М. П. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 498/ 10.03.2022г.., по силата на който е заемал длъжността “Директор” в дирекция “Финансово инвестиционна дейност и стратегическо партньорство”, прекратено със заповед № 176/ 22.11.2023г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради “съкращаване в щата”.
Същият навежда твърдения, че през периода м. март 2023г.- м. август 2023г. заедно със С.
С., юрисконсулт в ответното дружество, и М.К., на длъжност “Ръководител по качеството и Главен експерт по интелектуална собственост” при ответника, докладвали на изпълнителния директор за нуждата да се намалят разходите и повишат цените, на които се продава продукцията, тъй като дружеството продава под себестойността на продуктите. Същият не взел предвид констатациите в доклада. Напротив, той притиснал ищеца да изготви доклади с невярно съдържания. Последният отказал да изготви такива доклади, вследствие на което спрямо него били осъществени репресивни действия, изразяващи се в ежедневни заплахи за уволнение.
В исковата молба се релевират твърдения, че С. С. изготвила сигнал по смисъла на ЗЗЛПДСПОИН, заведен под № УИН № WB 2309280001, вх. № **************/ 21.09.2023г. пред Комисията за защита на личните данни. Сочи, че е лице, подпомогнало С. С. в изготвянето и подаването на сигнала.Със заповед № 176/ 22.11.2023г. трудовото правоотношение е прекратено поради “съкращаване в щата”.
Ищецът релевира твърдения, че уволнението му е предприето като ответно репресивно действие на подадения сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН. Същият развива съображения, че като лице, подпомогнало изготвянето и подаването на сигнала, се ползва със закрилата на 1
ЗЗЛПСПОИН, приет в изпълнение на Директива (ЕС) 2019/ 1937 на Европейския Парламент и Съвета от 23 октомври 2019г. относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения. С нормата на чл. 33, ал. 1. т.1 ЗЛПСПОИН се забраняват действия, имащи характер на репресия и поставящи защитените лица в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, вкл. прекратяване на трудовия договор, когато следва подаването на сигнала. Ищецът излага, че е бил подложен на системен тормоз на работното място и работодателят е създал неблагоприятна и враждебна среда спрямо него. Същият сочи, че работодателят не му е осигурил работно място, не му е позволил да се обучи за работа с нов софтуер, разработен за дейността на дружеството.
В исковата молба се навеждат твърдения, че в резултат на предприетото ответно репресивно действие ищецът претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на сумата 73386 лева. Ищецът сочи, че размера на брутното трудово възнаграждение е в размер на сумата 4968 лева, формирано от основно трудово възнаграждение в размер на сумата 4320 лева и допълнително трудово възнаграждение в размер на сумата 648 лева. С оглед изложеното, същият твърди, че претърпял вреди в размер на 64584 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода 24.11.2023г.- 31.12.2024г., предявен като частичен от иска за целия период до възстановяване на положението, в което ищецът се е намирал преди предприемане на ответното действие. В исковата молба се релевират твърдения, че за времето, през което се е намирал в трудово правоотношение с ответника ищецът е имал право на социални придобивки за ваучери за храна в размер на сумата 200 лева месечно и покриване на разходите за карта за градски транспорт в размер на сумата 70 лева месечно. Предвид това сочи, че е претърпял вреди в размер на сумата 2600 лева, представляваща стойност на ваучери за храна за периода за периода 24.11.2023г.31.12.2024г., предявен като частичен от иска за целия период до възстановяване на положението, в което ищецът се е намирал преди предприемане на ответните действия и сумата в размер на 910 лева, представляваща разходи за карта за градския транспорт за период предявен като частичен от иска за целия период до възстановяване на положението, в което ищецът се е намирал преди предприемане на ответното действие. Ищецът поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 24 КТД ищецът има право на коледен и великденски бонус в размер на не по- малко от две минимални работни заплати за страната към момента на плащане на съответния бонус. С оглед това същият твърди, че е претърпял вреди в размер на сумата 5292 лева, представляваща коледни и великденски бонуси в размер на сумата 5292 лева за 2023г. и 2024г., от които коледен бонус за 2023г. в размер на сумата 1560 лева, формирана от две минимални работни заплати в размер на сумата 580 лева; великденски бонус за 2024г. в размер на сумата 1866 лева, формиран като сбор от две минимални работни заплати в размер на сумата 933 лева; коледен бонус за 2024г. в размер на сумата 1866 лева, формирана като сбор от две минимални работни заплато в размер на сумата 933 лева На следващо място, ищецът излага твърдения, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не съществува уволнителното основание и няма действително съкращаване в щата. Сочи, че от организационната структура на дружеството е премахната 2 дирекция “Финансово- инвестиционни дейности”, като работещият в същата работник на длъжност “експерт” е преназначен на длъжност в търговския отдел. В счетоводния отдел е създадена нова длъжност- “Финансов директор”, чийто функции са идентични с тези на длъжността “Директор финансово- инвестиционни дейности”, която е премахната от щатното разписание.
В исковата молба са релевирани твърдения, че работодателят не е спазил процедурата по изготвяне, съгласуване и утвърждаване на организационно- управленската структура и щатното разписание на дружеството. В тази връзка се развиват съображения, че съществува връзка между организационната структура на дружеството и изпълнението на бизнес програмата му. Съгласно разпоредбата на чл. 58 и сл. Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия, част от бизнес програмата е организационната структура и числеността на персонала. Приемането на нова организационна структура, респ. щатно разписание, е резултат от изпълнение на одобрена от едноличния собственик на капитала бизнес програма. Към прекратяване на трудовия договор не е одобрена нова бизнес програма. На следващо място, в исковата молба се навеждат твърдения, че членовете на Съвета на директорите нямат правомощие да приемат нова организационно- управленска структура без бизнес програма и бизнес цели.
На следващо място, се навеждат твърдения, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е извършил подбор.
Сочи се, че промените, касаещи трудовите правоотношения с работниците, не са съгласувани със синдикалните организации, в съответствие с Колективния трудов договор от 23.03.2022г.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви предприетите действия спрямо ищеца за недействителни, да постанови ответните действия да бъдат прекратени и осъди ответника да плати сумата 73386 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие предприетите ответни действия за периода 24.11.2023г.- 31.12.2024г.
В условията на евентуалност ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението като незаконосъобразно и възстанови ищеца на заеманата преди уволнението, и осъди ответника да плати сумата 29808 лева, представляваща обезщетение за вредите вследствие на незаконно уволнение за периода 24.11.2023г.- 24.05.2024г.
В срока и реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът релевира доводи, че в подадения сигнал не се сочат нарушения, които попадат в приложното поле на ЗЗЛПСПОИН. Същият оспорва обстоятелството, че ищецът има качеството на лице, защитено по см. посоченият закон. В тази връзка сочи, че С. С., която е подала сигнала, за изготвянето и подаването на който ищецът твърди да е спомогнал, няма качеството на лице, защитено по ЗЗЛПСПОИН. Посоченото възражение е обосновано с доводи, че Комисията за защита на личните данни, на осн, чл. 25, ал. 1, т. 5, б “в” и чл. 25 ал.
3
1 т. 3 ЗЗЛПСПОИН, е прекратила производството и е препратила сигнала по компетентност на Софийска градска прокуратура. Впоследствие наказателното производство е прекратено.
В отговора на исковата молба се развиват съображения, че заповедта за уволнение не представлява ответно действие по см. на & 1, т. 11 ЗЗЛПСПОИН защото не е предизвикана от вътрешно или външно подаване на сигнал или публично оповестяване на информация.
Сочи се, че съставът на действащия към датата на подаване на сигнала Съвет на директорите е избран на 27.09.2023г. (след подаването на сигнала). Поддържа се, че сигналът е входиран на 08.09.2023г. и не се отнася за действия на настоящото ръководство, а до такива, извършени от предходното такова. С оглед изложено в отговора се релвира довод, че ръководството на ответника няма фактическо и правно основание да предприеме ответни действия спрямо ищеца.
По отношение на предявените в условията на евентуалност искове за отмяна на уволнението се навеждат доводи, че в разгърнатото щатно разписание на ответното дружество от 21.11.2023г. няма създадена нова длъжност “Финансов директор” в структурата на Счетоводния отдел.
В отговора се развиват съображения, че приемането на щатно разписание е в прерогатив на управленския орган на дружеството. Оспорва, че съкращението в щата е фиктивно.
Ответникът поддържа, че длъжността “Директор” в дирекция “Финансово и инвестиционна дейност и стратегически партньорства” не е съответна на длъжността “Финансов директор” и длъжността “Финансов директор” не е неотменима част от организационно управленската структура на предприятието. Сочи се, че към настоящия момент в дружеството няма отдел “Финансово- инвестиционна дейност и стратегически партньорства”. Дейността на този отдел е различен от този на отдел “Счетоводен отдел”. В отговора на исковата молба се развиват съображения, че финансово- инвестиционната дейност и стратегическите партньорства е дейност, свързана с инвестиционното развитие и създаването на партньорства с инвестиционна цел, с цел разширяване дейността на дружеството, промотиране и налагане продуктите на предприятието, с цел финансова полза на дружеството. Финансово- счетоводната дейност е свързана с отчетността и декларирането на приходи и разходи и движението на парични потоци. Тя е пряко свързана със счетоводна отчетност.
Във връзка с твърденията, че работодателят не е извършил подбор, се навеждат доводи, че в случая се съкращава цялата дирекция и за ответника не е възникнало задължение да извърши такъв.
Сочи, че работодателят няма задължения да съгласува заповедта за прекратяване на трудовия договор с юрисконсулта на дружеството.
На следващо място се навежда довод, че за решение за изменение на щатното разписание не е необходимо предварително съгласуване със синдикалната организация.
В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
4
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните че между тях е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 10.12.2022г. , прекратено със заповед № 21/ 08.02.2023г., на основание чл. 71 КТ. Между страните е сключен трудов договор № 498/ 10.03.2023г. въз основа на което ищецът е изпълнявал длъжността “Директор” в дирекция “Финансова и инвестиционна дейност и стратегически партньорства” в дирекция “Административни дейности”. От представения трудов договор се установява, че страните са договорили, че основното трудово възнаграждение е в размер на сумата 4320 лева. Същите са постигнали съгласие, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение е 0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (5838 лева).