Решение № 644 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 233/2025
- Вид
- Решение № 644
- Подписан
- 11.06.2025
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.35, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 644 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330200233 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-000597 от
12.02.2024г. на Началник група в ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на К. С. М., ЕГН **********, от ***са наложени административни наказания “Глоба” в размери на 20лв. и 50лв. за извършени административни нарушения съответно по чл.35, ал.1 от ЗДвП и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. С. М. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закони, по подробно изложени съображения за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител в последното по делото съдебно заседание, но в нарочна молба от такъв моли за отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно, поддържайки подадената жалба.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, редовно призована, не изпраща представител, но в писмено 1 молба-становище моли за потвърждаване на наказателното постановление, по подробно изложени аргументи.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против К. С. М., за това, че на 18.01.2024г в 20.54 часа в гр.Пловдив на кръстовището на бул.Никола Вапцаров и ул.Македония като водач на лек автомобил „Пежо 308”, **, България, при обстоятелства: Град Пловдив кръстовището на ул.Македония с бул.Никола Вапцаров посока на движение Юг Изток управлява лек автомобил с регистрационен номер **, чужда собственост, като извършва следните нарушения: 1. Извършва маневра десен завой от лентата, предназначена за завой на ляво. 2. По време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което е извършил:
1. Не завива на дясно от лентата, предназначена за завиване на дясно;
2. Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1 , N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано;
С това виновно е нарушил съответно чл.35, ал.1 от ЗДвП и чл.137А, ал.1от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 18.01.2024г., съставен от Г. И. А. – ** в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено са осъществени нарушенията по цитираните правни квалификации, като категорично се установяват всяко едно от фактическите положения, релевиращи съставите на изследваните нарушения и възраженията на жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни.
2
Правилно и законосъобразно деянието по чл.35, ал.1 от ЗДвП е било санкционирано по реда на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 20лв водач, който нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение.
Правилно и законосъобразно деянието по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е било санкционирано по реда на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 50лв водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
В случая размерите на наказанията са строго фиксирани от законодателя, което лишава наказващия орган и съда от възможността за преценка в тази насока.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване. Нарушенията са ясно и точно описани, както и ясно и точно е посочено мястото им на извършване, в която връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нещо повече, процесният АУАН е редовно съставен и доказателствената му сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 24-1030-000597 от 12.02.2024г. на Началник група в ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на К. С. М., ЕГН **********, от ***са наложени административни наказания “Глоба” в размери на 20лв. и 50лв. за извършени административни нарушения съответно по чл.35, ал.1 от ЗДвП и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде 3 уважено.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-000597 от 12.02.2024г. на Началник група в ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на К. С. М., ЕГН **********, от *** са наложени административни наказания “Глоба” в размери на 20лв. и 50лв. за извършени административни нарушения съответно по чл.35, ал.1 от ЗДвП и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4