Решение № 780 от 10.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20265330202431 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №8 от 16.03.2026г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.

Пловдив, с което на „СИЯ - 2024“ ООД, ЕИК:208051447, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите И.С.В. и А.Г.К., заедно и поотделно, на осн. чл.131, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1022,58 /хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/ евро за нарушение на чл.17 от ЗХ, в съответствие с чл.9, параграф 1 от Регламент ЕС №1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Релевира и съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва се факта на нарушението. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адв. Й. Г., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ц. Б., намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и след като се запозна с доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Във връзка с постъпил сигнал с вх.№9074/11.11.2025г. в ОДБХ – Пловдив на 14.11.2025г. била извършена проверка от служители на дирекцията в обект – кафе – аперитив, стопанисван от „СИЯ - 2024“ ООД, ЕИК:208051447, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ №124, с УР по ЗХ №29651/04.04.2025г. и рег. №162902188.

В хода на проверката било установено, че в хладилна витрина в търговската част на обекта са били изложени за търговия и дистрибуция храни до краен потребител, а именно: малотрайни сладкарски изделия /торти/ и сладолед без етикети, които да дават необходимата информация за представянето на храните на потребителите. Нямало информация на предлаганите продукти за: а)наименование на храната; б)списък на съставките; в) всички съставки или спомагателни вещества, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна; г) количество на определени съставки или категории съставки; д) нетно количество на храната; ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба. Само на част от изложените храни била поставена информация, написана ръчно, за срок на годност. В хладилната витрина, според термометъра, температурата била 4,5°С. На всички съхранявани в хладилната витрина малотрайни сладкарски изделия, като торта „Гараш“, „Малинова торта“ и др. бил поставен етикет с един и същ срок на годност, а именно 21.11.2025г. Във фризера на склада към сладкарницата били съхранявани замразени торти при температура -27°С без етикети от производителя върху кутиите. При поискване от проверяващия екип от М.К.

2 на длъжност ***, съгласно Трудов договор №*** същата не представила документи, фабричен етикет или друга информация от производителя, която да доказва, че обявеният срок на годност е реален.

В обекта се предлагали малотрайни сладкарски изделия като торти, еклери и други храни на клиентите без информация за вид, съставки, алергени, условия на съхранение.

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №023717 от 14.11.2025г.

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №001316 от 21.11.2025г., в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.17 от ЗХ, в съответствие с чл.9, параграф 1 от Регламент ЕС №1169/2011за предоставянето на информация за храните на потребителите. Актът бил съставен в присъствието на единия управител на дружеството И.С.В., която го подписала без възражения. На същата дата й бил връчен и препис от АУАН срещу разписка.

Жалбоподателят бил уведомен и за правото на възражение в 7 - дневен срок от съставяне на акта, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възражение срещу съставения АУАН не било подадено.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „СИЯ - 2024“ ООД, ЕИК:208051447, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите И.С.В. и А.Г.К., заедно и поотделно, на осн. чл.131, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1022,58 /хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/ евро за нарушение на чл.17 от ЗХ, в съответствие с чл.9, параграф 1 от Регламент ЕС №1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласни доказателства – показания на свидетелите С. Ч. и М.К.. Противоречие в събраните по делото доказателства досежно относимите към предмета на доказване факти не се наблюдава. Свид. Ч. /актосъставител/ установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП. Тази фактическа обстановка не се опровергава и от показанията на свид. К..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното 3 от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.17, ал.1 от ЗХ, в съответствие с чл.9, параграф 1 от Регламент ЕС №1169/2011за предоставянето на информация за храните на потребителите, тъй като в стопанисвания от дружеството обект - кафе – аперитив, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ №124 са се предлагали продукти, за които е нямало информация за: а)наименование на храната; б)списък на съставките; в) всички съставки или спомагателни вещества, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна; г) количество на определени съставки или категории съставки; д) нетно количество на храната; ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба.

По силата на чл.17, ал.1 от ЗХ бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) №1924/2006 и (ЕО) №1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) №1169/2011“, на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Съгласно чл.9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1169/2011 г. в съответствие с членове 10-35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни: а) наименование на храната; б) списък на съставките; в) всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид; г) количество на определени съставки или категории съставки; д) нетно количество на храната; е) срок на минимална трайност или срок на годност; ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба; з) името или търговско наименование и адрес на 4 стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1; и) страна на произход или място на произход, когато са предвидени такива в член 26; й) указания за употреба, когато при липсата на такива указания би било трудно храната да се използва по подходящ начин; к) по отношение на напитки, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол, действителното обемно съдържание на алкохол; л) обявяване на хранителната стойност.

От анализа на цитираните разпоредби и от установените по делото факти може да се направи заключението, че „СИЯ - 2024“ ООД, ЕИК:208051447, в качеството на бизнес оператор, е имало задължението по чл.17, ал.1 от ЗХ да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на чл.9, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1169/2011, което не е било сторено.

При извършената служебна проверка обаче настоящата инстанция констатира, че при издаване на атакуваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и е основание за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно. Констатираното от съда процесуално нарушение се изразява в неспазване на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В НП въобще не е посочено мястото на извършване на нарушението и обектът, стопанисван от жалбоподателя, който е бил проверяван, които са били надлежно посочени в съставения АУАН. Липсата на място на извършване на нарушението в атакуваното НП обаче представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице, като го лишава от възможността да узнае къде точно се твърди да е извършено нарушението, за да може да прецени как да организира защитата си в пълен обем. Нарушаване правото на защита е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до порочност на издаденото наказателно постановление.

На следващо място няма коректност и по отношение на друг задължителен реквизит от съдържанието на НП, вменен също в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно датата на нарушението. Описвайки извършените проверовъчни действия наказващият орган е пропуснал да посочи датата на извършеното нарушение. Посоченият пропуск е довел до съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като датата на нарушението е пряко свързана с института на 5 давността по чл.34 от ЗАНН. Без да е изяснен въпросът кога е извършено нарушението, не е възможно да се прецени дали е изтекла предвидената в закона давност, а от там и възможността да се издаде НП. Тази нередовност в НП води до съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност своевременно да организира своята защита с възможността да направи своите възражения, които да бъдат преценени с оглед останалите събрани доказателства и степента на извършеното нарушение.

И не на последно по важност място следва да се посочи, че се констатира от съда неизпълнение в пълен обем на задълженията на актосъставителя по чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и на наказващия орган по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, касаещи подвеждане на приетите за установени факти и обстоятелства по твърдяното нарушение към уреждащите състава им материално правни норми. Формулираното обвинение е за това, че в обекта на жалбоподателя са се предлагали продукти, за които е нямало информация за: а)наименование на храната; б)списък на съставките; в) всички съставки или спомагателни вещества, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна; г) количество на определени съставки или категории съставки; д) нетно количество на храната; ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба. На така даденото описание на нарушението и в акта, и в НП е посочено, че дружеството е нарушило чл.17 от ЗХ, в съответствие с чл.9, параграф 1 от Регламент ЕС №1169/2011 за предоставяне на информация за храните на потребителите. В чл.17 от ЗХ обаче се съдържат четири алинеи, като с действията на жалбоподателя е нарушена ал.1. Според съда подобен способ за посочване на правните рамки на повдигнатото обвинение водят до неяснота с коя точно конкретна разпоредба на чл.17 от ЗХ не се е съобразило дружеството при извършване на своята дейност.