Решение № 178 от 11.11.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. гр.Мадан, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100265 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „******“ ЕАД против Р. И. К., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 5184.66 лв. представляващи главница; договорна лихва в размер на 2202.94 лв.; обезщетение за забава в размер от 2260.03 лв., считано от 16.09.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда; както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, по Договор за потребителски кредит № ********от ***** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на Районен съд М.

В исковата молба се сочи, че на ***** г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата ****** г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между ********ЕАД и „*******" ЕАД, ЕИК ******* по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ******* от дата ****** г. било прехвърлено в полза на „******“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на ******* ЕАД с Уведомително писмо с изх. № ******/ ******* от дата ******** г., изпратено с известие за доставяне от страна на „*******" ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. В случай, че ответникът оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, ищецът моли да бъде връчено на ответника копие от Уведомително писмо с изх. № ******/ *******от дата ***** г., което е приложено към молбата.

1

Ищецът сочи, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка е обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № * се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл.

5 , rnp. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.

Ищецът моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № *в цялост, да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда.

Твърди, че на *******г. между ******** ЕАД, като кредитор и Р. И. К. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № ******* при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, при лихвен процент в размер от 27,39 % и ГПР 33,55%. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 6000 лв. Застрахователната премия била в размер на 2134.80 лв.

Ищецът посочва, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 13141,38 лв.

Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 4971 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.4.2026 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 218,43 лв., при първа погасителна вноска 15.5.2021 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 15.4.2026 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от 2 падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 17.1.2023 г.

/получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.

Сочи също, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 16.9.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 2260,03 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Твърди, че ’’********” ЕАД, е регистриран в Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „******” и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014). В тази връзка моли връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК, да се осъществява на електронен адрес: https://edelivery.egov.bg.

Сочи, че предвид изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Р. И. К., ЕГН **********, в деловодството на Районен Съд - М, като съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № ***/**** г. е издадена заповед за изпълнение.

Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Предвид изложеното ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Сочи, че действително между „********“ и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по смисъла на който „******* клон България“ е предоставило кредит на ответника в размер на 6000 лв. Ответникът е уведомен за сключеният между „********“ и “А******” ЕАД договор за цесия от 15.02.2022 г.

Твърди, че подписаният между „*******“ и Р. И. К. договор за потребителски кредит № ******* е недействителен на осн. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК по следните съображения: На първо място уговорената в договора застраховка в размер на 2134.80 лв., която представлява разход по кредита (съгласно легалната дефиниция, уредена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК) не е 3 включена към ГПР. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово определение на понятието "обща сума, дължима от потребителя" същата представлява сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая в договора за кредит е посочено, че ГПР е 33.55%, но в него не е включена застрахователната премия, в размер на 2134.80лв - за застраховката. По този начин макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не отразява реалната стойност на ГПР и на основание чл. 22 от ЗПК е недействителен. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. В този смисъл клаузата за размера на ГПР е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Напълно идентична е ситуацията и с таксата: „ангажимент“, в размер на 210 лв. В случай, че застраховката в размер на 2134.80лв. и таксата в размер на 210 лв. били включени към ГПР, то неминуемо същият щял да бъде значително по-висок от посоченият в договора: 33.55%; На второ място: ГПР е посочен само като цифрова стойност. Липсва допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Оставят неясни компонентите, които са взети предвид при формирането на годишното оскъпяване на заема. Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула. Съставните елементи, които са включени в ГПР остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за 4 потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях, поради което не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти, които са включени в него. Сочи, че искът е и недоказан по отношение на неговият размер. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен, се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и други разходи по кредита. Ответникът е извършвал плащания както по сметка на “******* ЕАД, така и по сметка на „*******“ (сегашна „*******“ АД). По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.