Решение № 17091 от 02.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42441/2025
- Вид
- Решение № 17091
- Подписан
- 02.09.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 25 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 17091 гр. София, 02.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110142441 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ТЗ, за признаване за установено по отношение на „Б.М.“ ЕООД, че за „П.Ф.“ ЕООД съществува правото на парично вземане за сумата 1232,40 евро /с левова равностойност 2410,36 лева/ - главница, представляваща незаплатени счетоводни услуги, съгласно Фактура № 2316/01.03.2024 г. и Фактура № 2368/25.03.2024 г., ведно със законна лихва от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 14146/2025 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че ответното дружество, в качеството на доверител, е в неизпълнение на парично задължение по фактура № 2316/01.03.2024 г., коригирана с кредитно известие № 108/29.03.2024 г.- ТРЗ обслужване за м.
02/2024г. – 52 евро без ДДС; коригиране на осчетоводени минали периоди, СД по ЗДДС – 325 евро без ДДС; и фактура № 2368/25.03.2024 г., коригирана с кредитно известие № 109/29.03.2024 г.- участие в данъчна проверка - 650 евро без ДДС, за предоставени счетоводни услуги по сключен между страните договор за счетоводно и ТРЗ обслужване № 2021-12/29.11.2021 г. Ищецът е изпълнил точно договора, но е прекратен поради забава в плащането на възнаграждението му повече от 2 м. Всички счетоводни и ТРЗ документи са предадени от „П.Ф.“ ЕООД с протокол на 11.06.2024 г.
Ответникът не оспорва, че между страните е бил сключен договор за счетоводно обслужване. Счита, че предявените искове не се основават на този договор или друго съглашение. Поддържа, че сумата от 325 евро без ДДС - за коригиране на осчетоводени минали периоди е недължима и липсва основание за начисляването й като отделна услуга по договора, като се позовава на чл. 6 от договора и неточно изпълнение на ищеца – грешки и несъответствия в осчетоводяването, които той следва да отстрани за своя сметка; сумата 650 евро 1 без ДДС също не дължи, като се позовава на р.VI на Приложение 1 към договора за счетоводно обслужване, приложен към исковата молба, според който безплатно - като бонус на клиента, се предоставя комуникация с НАП, отправяне на документи във връзка с искане на информация и други; както и че не е договаряно възнаграждение за съпровождане на ответника от страна на ищцовото дружество при извършвана от НАП проверка. В тази връзка не спори, че са поискани от НАП документи и обяснения с искане № П-22220424023390040 001/20.02.2024 г., за което ищцовото дружество е имало ангажимент да отговори съобразно уговореното. Сочи, че в договора са уговорени допълнителни дейности, които подлежат на отделно договаряне и заплащане според чл. 15, ал. 7 от договора, в т.ч. за участие в данъчна ревизия, каквато на ответното дружество не е извършвана, но в този случай се предвижда допълнително възнаграждение от 205 евро без ДДС. Евентуално навежда възражение, че ищецът не е изправна страна – не са предоставени на НАП голяма част от исканите документи и данни, и в резултат от това неизпълнение се наложило управителят на дружеството ответник сам да входира по искането на НАП редица документи.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между страните е сключен договор за счетоводно и ТРЗ обслужване № 2021-12/29.11.2021 г. От предметното му съдържание се установява, че ответника „Б.М.“ ЕООД, като доверител, е възложил, а ищецът между ищеца „П.Ф.“ ЕООД, като довереник, е приел да извърши счетоводно и ТРЗ обслужване на ответника в обем, определен между страните по Приложение № 1, съдържащо информация относно услугите, които довереникът ще извършва на доверителя под формата на абонаментен план, ценоразпис, одобрена оферта или друг писмен документ. Срокът на договора е една година, като не се спори, че е прекратен към 11.06.2024 г.
Договорът за счетоводно обслужване е двустранен, консенсуален, възмезден и носи белезите на договор за изработка и поръчка, тъй като освен извършването на определени действия по него се дължи и резултат от полагането на умствен труд (вж.Определение № 353/29.06.2009 г. по т. д. № 200/2009 г. на ВКС, II т. о.).
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства и заключение на съдебна счетоводна експертиза, ценена от Съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че ищецът е издал процесните две фактури с получател ответното дружество, а именно: фактура № 2316/01.03.2024 г. на обща стойност 1232,40 евро с ДДС и фактура № 2368/25.03.2024 г. на обща стойност 842,40 евро с ДДС. Фактура № 2316/01.03.2024 г. е била издадена за следните услуги: ТРЗ обслужване за м.02.2024 г. на стойност 52 евро (т.1); счетоводно обслужване за м.03.2024 г. на стойност 650 евро (т. 2) и коригиране на осчетоводени минали периоди/СД по ЗДДС на стойност 325 евро (т. 3). С кредитно известие № 108/29.03.2024 г. към посочената фактура била сторнирана сумата 650 евро за счетоводно обслужване за м.03.2024 г. Фактура № 2368/25.03.2024 г. е била издадена за следните услуги: ТРЗ обслужване за м.03.2024 г. на стойност 52 евро и участие в данъчна проверка на стойност 650 евро. С кредитно известие № 109/29.03.2024 г. към посочената фактура била сторнирана сумата 52 евро за ТРЗ обслужване за м.03.2024 г. След сторниране на 2 посочените суми по двете фактури останали начислени суми в общ размер на 1027 евро без ДДС (1232,40 евро с ДДС), от които 52 евро за ТРЗ обслужване за м.02.2024 г., 325 евро за корекция и 650 евро за участие в проверка.
Спорен между страните е въпроса дали услугите, за които са издадени процесните две фактури, в частност „коригиране на осчетоводени минали периоди“ и „участие в данъчна проверка“ има основание за начисляването им и ако да, дължи ли се отделно възнаграждение. Както се посочи по-горе, предмет на сключения между страните договор е счетоводно и ТРЗ обслужване на ответника в обем, определен между страните, описан и приложен към договора като Приложение № 1. В раздели 1 и 2 от Приложение № 1 към договора са индивидуализирани конкретните дейности, включени съответно в абонаментния план за счетоводно обслужване (раздел 1), респ. в абонаментния план за ТРЗ обслужване (раздел 2). Съгласно посочените клаузи, абонаментния план за счетоводно обслужване включва: контрол върху представените документи с оглед да няма липсващи такива; проверка за липсващи данни и реквизити всички представени документи трябва да съдържат задължителните данни и реквизити; осчетоводяване на първични документи - фактури, извлечения от банкови сметки, отчети от касови апарати, пътни листове, командировъчни листа за страната и чужбина, застраховки, лизингови договори, банкови кредити, финансиране и други; издаване на фактури за продажби по искане на клиента; получаване на банкови извлечения по електронен път; изготвяне на амортизационни планове и инвентарни книги; отчитане на приходите и разходите по обекти и видове дейности; следене на касовата наличност и финансовия резултат ежемесечно и следене на разчетите с доставчици и клиенти ежемесечно.
Задълженията на довереника са уговорени в чл. 15, ал. 1 – ал. 7 от договора. Съгласно посочените клаузи довереникът се задължава да организира и извършва счетоводното и ТРЗ обслужване в съответствие с условията на договора и приложимия абонаментен план, като спазва индивидуалния сметкоплан на доверителя. Довереникът следва да води редовно, точно и надлежно приходно-разходната документация, счетоводните регистри, ведомостите за заплати и трудовите договори. Същият се задължава ежемесечно да предоставя на доверителя извършената и приключена работа съгласно предмета на договора, посочен в чл. 1. Освен това, за срока на действие на договора и по отношение на информацията, обработена от него, довереникът се задължава да участва със свой представител при извършването на насрещни данъчни проверки относно фактури на доверителя, проверки във връзка с данък върху добавената стойност, корпоративното подоходно облагане и данъка върху доходите на физическите лица, както и при проверки, извършвани от НОИ и Инспекцията по труда“. Следователно, ответникът е възложил на ищеца да организира и води счетоводството на ответника редовно и правилно, като при изпълнение на възложената му дейност следва да извършва необходимите проверки и да осигурява съответствието на счетоводните регистри с предоставените му счетоводни документи. Именно тези дейности са част от договореното текущо счетоводно обслужване, за което страните са уговорили месечно /абонаментно/ възнаграждение.
В чл. 3 от договора е предвидено, че всички допълнителни уговорки между страните, които не са изрично включени в договора, следва да бъдат оформени в писмен вид чрез допълнителни споразумения, протоколи, анекси към договора или други писмени документи. Същевременно чл. 4, ал. 4 от договора предвижда начисляване на отделно възнаграждение при заявяване от 3 страна на доверителя на допълнителни услуги, които не са включени в тарифния план. За тези услуги довереникът издава и изпраща на доверителя фактура със стойността на такива услуги. В чл. 4, ал. 5 от договора е регламентирано, че за осчетоводяване на минали периоди се дължи възнаграждение съгласно условията на договора, ценовата листа на довереника и броя на месеците, подлежащи на обработка, освен ако страните изрично не са договорили друго. С клаузата на чл. 6 от договора е предвидено, че при необходимост от преработване на счетоводни данни по искане на доверителя, когато причината за това не се дължи на виновно поведение на довереника, за извършването на преработката се дължи възнаграждение в пълен размер, определено съгласно действащия абонаментен план или ценовата листа на довереника. Посочената разпоредба не може да се разглежда изолирано, а следва да бъде съпоставена с предмета на договора, обхвата на абонаментното обслужване и останалите клаузи, уреждащи допълнителните услуги. Систематичното тълкуване на чл. 4, ал. 5 и чл. 6 от договора следва изводът, че самостоятелно възнаграждение за преработване на счетоводни данни се дължи, когато вече обработени счетоводни данни следва да бъдат преработени по изрично искане на доверителя и необходимостта от преработката не е причинена от виновно поведение на довереника. В този случай преработката представлява допълнителна услуга, различна от текущото счетоводно обслужване, и за нея се дължи възнаграждение в пълен размер съгласно действащия абонаментен план или ценовата листа на довереника.
Същевременно чл. 4, ал. 5 урежда отделна хипотеза – осчетоводяване на минали периоди, при което възнаграждението се определя според договорените условия, ценовата листа и броя на месеците, които следва да бъдат обработени.
Следователно, когато става въпрос не за първоначално осчетоводяване на необработени минали периоди, а за повторна обработка или корекция на вече обработени счетоводни данни, приложима е клаузата на чл. 6 от договора. В този смисъл, съдът намира, че съгласно клаузите на сключения между страните договор, самостоятелно възнаграждение по чл. 6 от договора би било дължимо при наличието едновременно на следните предпоставки: 1. съответните счетоводни данни вече са били обработени; 2. наличие на необходимост от тяхната преработка; 3. преработката е извършена от ищеца (довереника) по искане на ответника (доверителя); и 4. причината за необходимостта от преработка не се дължи на виновно поведение на довереника.
Съдът счита, че събраните доказателства не установяват обстоятелства за начисляване на допълнително възнаграждение за коригиране на осчетоводени минали периоди със следните съображения: