Определение № 4354 от 02.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4354 гр. София, 02.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101004 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №53469/16.10.2023г. на Н. Р. Х. и П. Р. Х., чрез адв. С. срещу въззивно решение №4734 от 05.09.2023г. по в. гр. д. №201/2023г. по описа на СГС.

Според жалбоподателите решението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат, че въззивният съд неправилно е възприел петитума на исковата претенция, в следствие на което и неправилно е изчислил намалението на дарственото разпореждане от наследодателя И. Б. Х.. Твърдят, че ищецът е поискал възстановяване на запазената му част от наследството на И. Б. Х. в размера на 1/9 ид. част от къщата и 1/18 от дворното място, а съдът неоснователно е приел, че следва да се възстановят 2/9 ид. части както от къщата, така и от дворното място. Предвид различната стойност на сградата и къщата, както и съществуващата съсобственост в дворното място, касаторите считат, че това приравняване ги ощетява. По изложените съображения молят същото да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като твърдят, че решаващият състав неправилно е възприел исковата претенция и се е произнесъл „свръх петитум“, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като е постановил недопустимо, неправилно и необосновано решение. Формулиран е въпросът: „Съдът при постановяване на въззивното решение произнесъл ли се е „свръх петитум“ и правилно ли е изчислил идеалната част, с която е намалил дарението, както и дали решението не противоречи на задължителната съдебна практика, която изисква назначаване на съответната експертиза, когато съдът не притежава специфичните умения за решаване на казуса?“, при наведени твърдения от касаторите, че съдът не се е съобразил с 1 разпоредбите на материалния закон, и в нарушение на процесуалния закон, е постановил едно решение „свръх петитум“, изцяло противоречащо на практиката на Върховния Касационен съд.

Чрез постъпилия писмен отговор, ответникът по касационната жалба –Б. П. Х., чрез адв. Н.

Л. изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че няма произнасяне „свръх петитум“, тъй като подобно произнасяне е имало в първоинстанционното, а не във въззивното решение. Излага, че размерът, до който следва да се намали дарението се определя от съда, по реда на чл. 31 ЗН след формирането на наследствената маса. Счита, че въззивният съд правилно е отчел, че искът не е насочен срещу един от наследниците, а именно Б. Х., поради която причина частично е отменил първоинстанционното решение, като е приел, че подлежаща на възстановяване е 2/9 ид. части от наследството. Излага, че решението не е постановено при неправилни калкулация и следва алгоритъма, заложен с ЗН, поради което не са налице основания за неговата отмяна. В отговора на изложението на касационните основания излага становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, като моли за присъждане на разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, насочена е срещу въззивно решение, попадащо в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:

Ищецът Б. Р. Х. твърди, че с ответниците П. Р. Х. и Н. Р. Х. са наследници по закон на И. Б.

Х., починала на 03.10.2015г., като ищецът е неин син, а ответниците са деца на починалия /на 02.06.2014г./ преди нея син – Р. П. Х.. С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №148, том 1, рег. №1551, дело №127/1999г. родителите на ищеца- И. Б. Х. и П. С. Х. прехвърлят на сина си Р. П. Х. притежаваната от тях в режим на СИО 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ 687 кв. м., съставляващо УПИ [№] в местността „Лозенец“ с идентификатор [№] по КККР, с адрес: [населено място], [улица], ведно с ИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК, построен в дворното място на 79,50 кв.м., съставляващ имот с идентификатор [№], с площ 171 кв. м., етаж 1. Доколкото приживе И. Х. е дарила собствената си идеална част от имота в режим на СИО, ищецът счита, че е била накърнена запазената му част от нейното наследство. Към запазената част от наследството на баща си П. С. Х., починал на 11.12.2005г. ищецът няма претенции. Поддържа, че неговата запазена част съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 1/3 част от имуществото, т.е. 1/6 идеална част от къщата и 1/12 идеална част от дворното място. Счита, че наследниците на брат му- П. Х. и Н. Х. са получили в повече с по 1/3 от наследството на И. Б. Х., отколкото му се полага. Спрямо преживялата съпруга на Р.

П. Х. – Б. М. Х., не насочва претенцията си. Според ищеца двамата ответници са получили в повече 2/9 ид. части от Ѕ идеална част от къщата /или 1/9 идеална част от цялата/ и с 2/9 ид. части от ј ид. част от дворното място /или 1/18 ид. част от цялото дворно място/, поради което претендира тяхното възстановяване, респ. намаляване на дарственото разпореждане в полза на ответниците съобразно полученото в повече, както и да му бъдат присъдени разноски.

2

Ответниците, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си оспорват предявения иск, като твърдят, че липсват данни за наследствената маса на наследодателката И. Б. Х.. Твърдят, че приживе общата наследодателка е извършила дарствени разпореждания и в полза на ищеца. С оглед разпоредбата на чл. 34 ЗН заявяват, евентуалното намаление на дарственото разпореждане в полза на техния пряк наследодател да бъде извършено по отношение на дарения на същия през 2009 г. друг недвижим имот. Позовават се нормата на чл. 36 ЗН, като молят в случай, че бъде определено обезщетение, то да е в съответствие със стойността на дареното имущество към 2015г. Претендират присъждането на разноски.

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че с дарение от 19.07.1999г., обективирано в Нотариален акт №148, том I, рег. № 1551, дело 127/99г. И. Б. Х. и П. С. Х. са дарили на сина си Р. П. Х. придобития по давностно владение в режим на СИО имот, представляващ Ѕ идеална част от ДВОРНО МЯСТО с пространство от 687 кв. м., съставляващо УПИ [№] в кв.

153 в местността „Лозенец“ по плана на [населено място], ведно с ИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК, построен в дворното място на 79.50 кв. м., състоящ се от сутерен и етаж. За безспорно е прието, че П. С. Х. е починал на 11.12.2005г., като е оставил за свои наследници Б. П. Х. – син, Р. П. Х. – син, и И. Б. Х. – преживяла съпруга, както и, че синът им Р. П. Х. е починал на 02.06.2014г. /т. е. след смъртта на баща си и преди майка си, като е оставил за наследници Б. М. Х. – преживяла съпруга, П. Р. Х. – син и Н. Р. Х. – дъщеря. И. Б. Х. е починала на 03.10.2015 г., като е оставила за свои наследници: Б. П. Х. – син и внуците си П. Р. Х. и Н. Р.

Х. /деца на починалия син Р. П. Х./.

С договор за дарение от 22.10.2009г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80, том III, рег. №2040, дело №449/2009г. И. Б. Х. и Ц. С. С. даряват на Р. П. Х. 10/12 идеални части от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. П., с площ по нотариален акт 750 кв. м., съставляващ имот с пл. №193 по кадастралния план на [населено място], ведно с 10/12 идеални части от построените в имота жилищна и стопанска сграда.

За безспорно установено е прието, че към момента на смъртта си И. Б. Х. е притежавала 4/24 идеални части от 20 броя поземлени имоти /ниви/ с пл. № 002582, № 004707, № 008025, № 018033, № 035031, № 049261, № 016084, № 047080, № 049007, № 049306, № 019013, №

042079, № 044036, № 221814, № 192081, № 192031, № 228070, № 193097, № 361082 и № 307007, находящи се в землището на [населено място], обл. П., общ. Р., и в землището на [населено място]. Установено е, че ищецът Б. П. Х. е наследник по закон на И. Б. Х. по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН, а ответниците - нейни наследници по закон по право заместване съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН на починалия си наследодател и син на – Р. П. Х., като е посочено, че законът не допуска заместване, основано на брачна връзка, поради което и преживялата съпруга на Р. П. Х. – Б. М. Х. не наследява възходящата на нейния починал съпруг по право на заместване. Починалата И. Б. Х. е имала две деца, поради което запазената част на всяко от тях от наследството възлиза на 1/3 идеална част, или запазената част на ищеца Б. П. Х., като неин син, възлиза на 1/3, в какъвто размер /1/3/ е и запазената част на низходящите на починалия преди нея Р. П. Х. /също неин син/ – П. Р. Х. и Н. Р. Х.. Следователно разполагаемата част от наследството на И. Б. Х. също възлиза на 1/3. Прието е, че във формираната по реда на чл. 31 ЗН наследствена маса от наследството на И. Б. Х. следва да 3 бъдат включени притежаваните от нея към момента на смъртта вещни права върху 4/24 идеални части от 20 броя поземлени имоти /ниви/ с пл. № 002582, № 004707, № 008025, № 018033, № 035031, № 049261, № 016084, № 047080, № 049007, № 049306, № 019013, №

042079, № 044036, № 221814, № 192081, № 192031, № 228070, № 193097, № 361082 и № 307007, находящи се в землището на [населено място] и в землището на [населено място], чиято стойност, съгласно кредитирано в тази му част заключение на единичната СОЕ възлиза общо на 11 687,53 лева към момента на откриване на наследството. Доколкото не се установява към този момент наследодателката Х. да е притежавала други вещни права или да съществуват задължения към наследството, или увеличения по чл. 12, ал. 2 ЗН, е прието, че чистият актив на наследството е именно 11 687,53 лева, към който е добавено извършеното с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80 дарение на 5/12 идеални части от поземлен имот /без паянтовите постройки/, находящ се в [населено място], с площ по нотариален акт 750 кв. м., в размер на 1 760,00 лева.

Към чистия актив на наследството е добавено и дарението, извършено с Нотариален акт № 148, том 1, рег. № 1551, дело № 127/1999г. от 19.07.1999г. в полза на Р. П. Х., на 1/4 ид. част от ДВОРНО МЯСТО с площ 687 кв. м., съставляващо УПИ [№], съответно имот с идентификатор [№] по КККР, на адрес [населено място], [улица], ведно с 1/2 от източния близнак, построен в дворното място на 79,50 кв. м. Според кредитираното заключение на тройната СОЕ, обща стойност на сградата, ведно с идеална част от двора възлиза на 531 240,00 лв., като стойността на 1/4 идеална част от дворното място и 1/2 идеална част от къщата /източен близнак/, е в размер на 265 620,00 лева, изчислена към момента на откриване на наследството. Предвид което въззивният съд е оценил наследствената маса по чл. 31 ЗН на 279 067,00 лева, от които 11 687,53 лева – за 4/24 идеални части от 20 броя поземлени имоти; 265 620,00 лева – за процесните ј идеална част от дворно място, ведно с 1/2 идеална част от източния близнак; 1 760,00 лева – за 5/12 идеални части от поземлен имот, находящ се в [населено място]

Съобразявайки нормата на чл. 29, ал. 1 ЗН относно запазените части на двете деца /Б. Х. и Р.

Х./ от наследството на починалата И. Х., въззивният съд е приел, че за всеки от тях тях възлиза на по 1/3 част, с парична равностойност към датата на смъртта от 93 022,33 лева.

Тъй като при смъртта на И. Б. Х. наследниците по закон – страните по настоящото дело, са получили по наследяване по 1/2 /1/2 за ищеца и 1/2 общо за ответниците/ от притежаваните от нея към този момент 4/24 идеални части от 20 броя ниви на стойност 11 687,53 лева, т. е. по 5 843,77 лева, то с дарствените разпореждания, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80 от 22.10.2009г. и Нотариален акт №148 от 19.07.1999г., запазената част на ищеца е била накърнена със сумата 87 178,56 лева.