Присъда № 82 от 14.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 82/14.11.2024 година по НОХД N 1068/2024г. по описа на ПОС

Пловдивска окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe срещу подсъдимата С. Ц. С. и същата е предадена на съд за престъпление по чл. 343 ал.3 пр.5-то, б„б“ пр.1-во вр. ал. 1 б.„в“ вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на 04.09.2020 г. в землището на с. Куртово, обл. Пловдив, на път I-6 гр. София – гр. Бургас, при км. 265+600 м, при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с ДКН-*** е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:

Чл.16 (1) от ЗДвП: На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне;

Чл. 20 (1) от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движение.

Чл.21 (1) от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:

-

Категория „В“, извън населено място – 90 km/h; и по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице, а именно: Л.Л.Л. ЕГН: ********** от гр. Пловдив и на Р.Г.Ц. ЕГН: ********** от гр. Казанлък.

Производството по делото е протекло по общия ред, предвид обстоятелството, че настоящото разглеждане на делото е второ по ред пред ОС- Пловдив, след като с Решение № 78/13.05.2024г. по ВНОХД № 105/2024г. по описа на ПАС е отменена постановената присъда по НОХД № 1141/2023г. и делото е върнато за ново разглеждане, и задължителните указания дадени в т.3 на ТР №1/06.04.2009г. по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК, че:“ след започване на съдебното следствие по общия ред е недопустимо да се преминава към провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.373 ал.2 във вр. с чл.372 т.4 от НПК“, макар и подс.С. да е признала изцяло фактите и 1 обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и да е изразила желание делото да се разглежда по диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Пред съдът са депозирани писмени молби от пострадалите лица: Б. В. Р. лично и като законен представител на Л. Л. и Д. Л., Л. Л. Г., И. В. Г., В. Л. Л., Ц. П. Л. и В. И. Б. с искане същите да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители по делото. С определение на съда, исканията им са уважени.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

Излага съображения, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.2 от НК, като наказанието бъде определено съобразно предвидената санкция на правната норма към датата на деянието. Пледира се наказанието да бъде определено в размер под минималния, с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и 4 години лишаване от право да управлява МПС. Излагат се съображение, че така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим с оглед постигане целите на чл.36 от НК. Предлага се вариант, по който съдът да са разпореди с веществените доказателства по делото и се пледира подсъдимата да се осъди да заплати направените по делото разноски.

Частните обвинители чрез повереника си – адв. И., поддържат обвинението и пледират на подс. С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 9 години и лишаване от право да управлява МПС в размер на 5 години. Излагат се обстойни съображения относно високата степен на обществената опасност на деянието и подсъдимата, както и непоправимите вреди причинени от деянието й, а именно причинената смърт на Л.Л..

Частният обвинител Б. Р. – Л. поддържа обвинението и моли на подсъдимата да бъде наложено справедливо наказание съобразено с тежестта на престъплението й и настъпилия резултат.

Защитниците на подс.С. С. - адв.К.Н. и адв.А. пледират, че на подсъдимата следва да й бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, в размера предложен от прокурора, но изпълнението на същото следва да бъде отложено за максимален изпитателен срок, което се твърди, че ще изпълни целите на чл.36 от НК. Навеждат се доводи, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства настъпилата смърт и на майката на подсъдимата; тежкото психиатрично и физическо състояние на подсъдимата след настъпилото ПТП, породило необходимост от оказване на психиатрична помощ; изразеното от подс.С. желание делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, предвид направеното от нея признание на фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обв.акт, което не е уважено от съдебния състав, признанието на вината, изразеното 2 съжаление за извършеното. Излагат се съображения, че подс. С. не може да бъде упрекната, че не е оказала съдействие на органите на разследването, доколкото не си спомня фактите и обстоятелствата свързани с механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие. Адв.Н. сочи, че не може да се приеме тезата на частното обвинение, че тя се е укривала и е бавила своевременното приключване на делото, тъй като същата винаги се е явявала пред съда.

Подсъдимата С. С. твърди, че няма спомен за случилото се, но изразява съжаление за настъпилото пътно транспортно произшествие, признава вината си за него и заявява, че тежко изживява настъпилата смърт на Л.Л. и майка си.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. Ц. С. е родена на *****г. в гр.К., б., българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, пребиваваща в Кралство Великобритания на адрес: гр.Лондон *****, с постоянен адрес в България - гр. *****, с ЕГН: **********. Правоспособен водач на МПС за категория „B“ и „АМ“ с издадено и чуждестранно свидетелство за управление на МПС.

На 18.08.2018г. подс.С.С. регистрирала на свое име в ОД на МВР-Стара Загора лек автомобил марка „Хонда“ модел „Акорд“ с ДК № ******, който управлявала, докато пребивавала на територията на Р.България. Автомобилът бил с дясна дирекция за управление, като поради тази причина позиционирането на водача на МПС било на предна дясна седалка.

На 04.09.2020г. сутринта подс. С. С. потеглила от гр.Казанлък с посочения автомобил марка „Хонда“ Акорд“ с ДК № ******, заедно с майка си - Р.Г.Ц. към Летището в гр.София, за да посрещне сина си – свид.Р. К. П., който пристигал в страната от Великобритания. Подсъдимата управлявала горепосочения автомобил по Републикански път I – 6, в посока София, като около 09 часа наближили с майка й гр.Карлово.

Времето било слънчево и сравнително топло, с добра видимост, като пътното платно било с равна, но все още мокра асфалтова настилка, тъй като малко преди това бил валял дъжд, а движението в посока към гр. Карлово не било натоварено.

Преди отбивката за с.Куртово, находяща се на км.265+600 в ляво по посочения главен път спрямо посоката на движение на подсъдимата, тя настигнала лекотоварен автомобил марка „Форд Транзит“ с ДК № ***, който бил управляван от свид. Т. К. М. и в който като пътник се возил свид.С. Л. Л..

Лекотоварният автомобил, се движел със скорост от около 80км/ч. и подс.С. С. предприела изпреварване на него и на движещия се пред него друг автомобил, като със значително по-висока от тях скорост успяла да ги изпревари. Непосредствено след това следвал десен по посоката на движението на подсъдимата остър завой, сигнализиран с пътни знаци указващи острия завой и това, че изпреварването в района е забранено, като 3 подсъдимата предприела маневра да се върне в своята пътна лента.

Вследствие на все още мократа настилка и високата й скорост на движение от 136км/ч., много близка до критичната за възможното преодоляване на този завой от 137км/ч., подсъдимата загубила контрол над автомобила си, той изгубил сцепление с пътната настилка, вследствие на което и странична устойчивост, задницата му поднесла в лява посока и той отново навлязъл в насрещната лява /южна/ пътна лента.

В същото време, в нея се движел Л.Л.Л., който управлявал леко-товарен автомобил марка „Шкода Рапид“ с ДК № ****** със скорост от около 72км/ч.

Движейки се в лентата си, той наближил находящата се вдясно по посоката му на движение отбивка за с.Куртово и с.Ведраре, но тъй като пътувал за село в близост до гр. Павел Баня, продължил по основното направление на пътя.

Зад него на разстояние, равняващо се на дължините на две-три коли със същата скорост, се движел лек автомобила марка „БМВ 325 Хi“ с ДК № ***, управлявал от свид.К. В. В. от гр.Пловдив. В него на предна дясна седалка била свид.М. Н. И., която си пишела по телефона с нейна приятелка и не следила внимателно движението. Когато автомобилите управлявани от Л.Л. и този на свид.В. наближили левия по посоката си на движение завой на пътя, сигнализиран като опасност от двата му края с предупредителен знак „А1“/опасен завой на ляво/ и забранителен „В-24“/забранено изпреварването на МПС…/, внезапно от завоя с висока скорост изскочил насрещно движещ се автомобил марка „Хонда Акорд“, управляван от подс.С.. Задната му лява част поднесла странично в същата посока, при което преминала през очертания на пътното платно остров за безопасност и след това навлязла в лентата на движение на Л. и свид.В.. Последвал почти мигновен удар в лявата /южната/ пътна лента между леките автомобили „Хонда Акорд“ и „Шкода Рапид“, който удар бил в лявата странична част на първия автомобил и в предната лява част на втория. Същият бил изключително силен и двата автомобила получили деформации и се завъртели като се установили в напълно различно от първоначалното на сблъсъка си положение. Лекият автомобил „Хонда Акорд“ се позиционирал в двете насрещни пътни ленти, почти напълно в тази за движение направо, но с направление запад-изток /обратно на първоначалното си/, а лекият автомобил „Шкода Рапид“ излязъл в дясно на банкета на двете ленти в посоката си на движение, като обаче бил с точно обратното на първоначалното си преди сблъсъка направление /изток-запад/.

Свид.М. И., която си пишела на телефона със своя приятелка не видяла движението на управлявания от подсъдимата лек автомобил и настъпването на самата катастрофа. Вниманието й било привлечено от рязкото задействане на спирачките от страна на приятеля й, п р и което тя видяла как двата автомобила след удара се отделят един от друг, завъртат се и автомобила “Шкода“, който преди това се движел пред тях се обърнал с предницата си към тях и се движи към тях, като за да избегне удар с него, приятеля й- свид. К. В. навил волана на дясно, а след като спрял, слязъл и тръгнал към двата катастрофирали автомобила.

4

В последствие от свид.В. , свид.М.И. разбрала, че лекия автомобил „Шкода“ бил ударен от насрещно движещата се друга кола, която навлязла в тяхната лента за движение. В 09.11.21ч. свид. М.И. позвънила на „НСТ-112“, където подала сигнал за настъпилото ПТП на Дежурния оператор.

Междувременно свид.С. Л. и свид. Т. М., които пътували в лекотоварния автомобил „Форд Транзит“, поради завоя не успели да видят настъпването на ПТП-то. Пристигайки на местопроизшествието, те възприели позиционирането на двата участващи автомобила вече след нея. Виждайки силно деформираните автомобили свид.Л. в 09:11:12ч. се обадил на „НСТ112“, като съобщил за настъпилата катастрофа. След това двамата със свид. М. отишли на място, където видели, че лекия автомобил марка „Хонда“ е с десен волан и в него са пътували две жени, по-младата от които го управлявала.