Решение № 406 от 08.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Перник, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720103124 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Милена Трохарова, срещу ЕМ. Л. В., с ЕГН: ********** и З. Л. В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно, всеки по ½ от сумата от общо 512.01 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 16, находящ се в *****, от които главница в размер на 450.01 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.вкл,, и 62 лева – обезщетение за забава за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата – като се иска спрямо ответника ЕМ. Л. В. да бъде признато за установено, че дължи сумата от 225 лева главница / ½ от 450.01 лева/ и сумата от 31 лева – обезщетение за забава / ½ от 62 лева/, а спрямо ответницата З. Л. В. В. да бъде признато за установено, че дължи сумата от 225 лева главница / ½ от 450.01 лева/ и 31 лева – обезщетение за забава / ½ от 62 лева/. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с 1 потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г., препис извлечение от акт за сключен граждански брак и писмо от Община Перник, ведно с декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника З.

Л. В. е постъпил писмен отговор. В същия се посочва, че липсвало основание за солидарно осъждане на ответниците за сумите, претендирани по делото. В тази връзка се твърди, че между ответниците е допуснат развод още през 2001 г. – с решение по гр.д. № 487/2000 г. по описа на СГС. Поради това ответницата твърди, че не е обитавала процесния имот през процесния период.

На последно място ответницата посочва, че е заплатила на 30.09.2021 г. претендираните от нея суми – за ½ част от задълженията за процесния имот.

По тези съображения и се иска делото да бъде прекратено спрямо З. Л. В. евентуално исковете спрямо нея отхвърлени.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника ЕМ. Л. В. е постъпил писмен отговор. В същия на първо място се твърди, че действително ответникът сключил договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г.

Последният обаче не породил окончателно действие, доколкото ответникът напуснал ЗТМ-Радомир през 1995 г., поради което и не бил работил там 10 години след сключване на договора за продажба. По тези съображения и ответникът счита, че имал качеството наемател на имота, а не собственик. В тази връзка се поддържа, че ангажираните от дружеството доказателства не доказвали качеството собственик на процесния имот на ответника.

На следващо място се твърди, че ответникът действително бил в брак с лицето З. Л. В., но двамата отдавна били разведени като бившата му съпруга пребивавала в Черна гора. В тази връзка се твърди, че между З. Л. В. и ЕМ. Л.

В. било образувано дело за делба – гр.д. № 1256/2017 г. по описа на Пернишкия РС. Последното приключило със съдебно решение като процесният имот бил изнесен на публична продан. Поради това и ответникът напуснал същия.

Излагат се подробни доводи, че ответникът бил във влошено здравословно състояние, а освен това получавал и много ниска пенсия, което не му позволявало да заплаща задължения към ищеца. В тази връзка ответникът посочва, че през годините ищецът е водел срещу него множество дела, но по всяко от тях съдебното решение било различно. Излага и 2 подробни негодувания срещу това обстоятелство. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

С отговора е представено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г., както и разпореждане на НОИ за размер на пенсия.

В съдебно заседание, проведено на 15.11.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете срещу ответника. Поддържа, че от представените по делото доказателства се установявало, че ответникът бил собственик на ½ идеална част от имота като договорът за покупко продажба не бил развален. По отношение на ответницата З. В. се твърди, че същата действително е заплатила своята ½ част от задълженията. Уточнява се, че това станало след образуване на исковото дело, но ответницата била заплатила и дължимите от нея разноски.

С тези аргументи се иска претенциите спрямо ответницата да бъдат отхвърлени поради плащане като същата не бъде осъждана за разноски.

Ответникът Е.В. не се явява в насроченото открито съдебно заседание, за което е редовно призован. Не изпраща представител и не изразява становище по делото.

От своя страна процесуалният представител на ответницата З. В. изразява становище за отхвърляне на исковете респ. прекратяване на делото спрямо същата с оглед извършеното плащане.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260738/18.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1213/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника Е. В. лично, а на длъжника З. В. чрез пълномощник.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, че относно процесния имот на ответниците са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 450.01 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 62 лева – лихва за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., като същите не са заплатени. Посочените суми кореспондират и на представеното по делото извлечение от сметка. От страна на никого от ответниците не се излагат възражения срещу реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна енергия.

От представено по делото копие от Договор за продажба на държавен 3 недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г. се установява, че на 06.04.1990 г. ответникът ЕМ. Л. В. е придобил собствеността върху имот – ****. Договорът, видно от съдържанието на същия, е сключен въз основа на заповед № 693/27.03.1990 г. на председателя на ОбНС. Адресът на посочения имот се различава от адреса на топлоснабдения имот по исковата молба, а именно апартамент № 16, находящ се в *****. По делото обаче е представено и копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 17.02.1998 г., подадена лично от ответника ЕМ. Л. В.. С нея последният изрично е декларирал, че е собственик на ½ част от следния имот апартамент № 16, находящ се в *****. Другият собственик на останалата ½ част съгласно декларацията е втората ответница З. Л. В.. От декларацията е видно също, че ответникът Е. В. е посочил като документ, въз основа на който е придобит имота, именно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г., сключен въз основа на заповед № 693/1990 г. В тази връзка и се налага изводът, че имот:

**** и имот: апартамент № 16, находящ се в ***** представляват един и същи имот, по отношение на който е извършена промяна в административния адрес. По тези съображения и съдът намира, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия.

На следващо място видно от препис извлечение от акт за сключен граждански брак ответниците З. Л. В. и ЕМ. Л. В. са сключили граждански брак на 03.11.1974 г. В тази връзка предвид датата на сключване на граждански брак и датата на придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот следва извод, че последният е придобит от ответниците по време на брака им. Освен това и съгласно преписа извлечение от акт за сключен граждански брак съпрузите нямат вписан режим на имуществени отношения. Бракът на ответниците е бил прекратен с развод по силата на съдебно решение № 134/21.05.2001 г.

Нито от процесуалния представител на ответницата, нито от ответника са са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след придобиването му с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г. и в частност такива промени, касаещи процесния период. В тази връзка следва да се отбележи, че твърденията на ответника от отговора са единствено за неизпълнение от негова страна на задълженията му по договора за продажба на държавен недвижим имот, свързани с продължителността на трудовото правоотношение. Няма данни, нито твърдения обаче договорът за продажба на имота да е развален от правоимащото лице. Следва да се съобрази и изминалия период от време от над 20 години от твърдяното напускане от страна на ответника на предприятието ЗТМ Радомир, което същият твърди, че препятства пораждане вещно правния ефект на договора. Не може да се пренебрегне и фактът, че през 1998 г. ответникът е декларирал имота като собствен, видно от декларацията по ЗМДТ. Относно твърдението, че имотът е изнесен на публична продан след делба между ответниците, то от страна на последните не се представиха доказателства такава публична продан да е 4 действително проведена. Поради това и съдът намира, че ответниците все още притежават собствеността върху имота при съответните си идеални части.

По делото липсва спор, а и от представени платежни нареждания се установява, че на 30.09.2021 г. ответницата З. В. е заплатила на ищеца претендираните от нея ½ част от процесните задължения, както и припадащата й се част от разноските на ищеца.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 260738/18.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1213/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, като в срока по чл. 414 от ГПК последните са депозирали възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.