Определение № 41 от 17.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20233001000594 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на Г. Т. Д. от гр.********* срещу определение № 1350 от 29.09.2023г. по търг.дело № 376/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, Добрич, с което е отменено определение № 1027 от 18.07.2023г., с което е освободен от заплащане на дължима по делото държавна такса.

В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага че с определение № 1027 от 18.07.2023г. съдът след множество извършени служебни справки е приел, че са налице предпоставките по чл.83 ал.2 и искането му за освобождаване от държавна такса и разноски е уважено. Излага че при повторната преценка за имущественото му състояние, след депозирания от ответника отговор на исковата молба, съдържащ възраЖ.е за платено обезщетение в размер на 63 830.35лв., съдът неправилно е приел, че той разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса в размер на 8 168.17лв., като по този начин отнема обезщетителната функция на плащането, извършено от страна на застрахователя за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Твърди че полученото от него обезщетение има за цел да го възмезди за тежките телесни и психически увреждания и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята 1 цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания. Твърди че съдът е пререшил въпроса за дължимостта на държавната такса, като е взел предвид обстоятелства, за които е уведомен с отговора на исковата молба, но след постановяване на определението по чл.83 от ГПК, с което вече е бил освободен от държавна такса и разноски. Сочи че полученото от него застрахователно обезщетение е несеквестируемо по закон и има за цел репариране на вредите от настъпило застрахователно събитие, което налага извод, че не следва да бъде вземано предвид при преценка за освобождаването му от държавна такса. Твърди също така, че след получаване на обезщетението продължава своето лечение и е претърпял две сериозни операции.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

Насрещната страна по частната жалба ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 376/23г. по описа на ВОС е образувано по осъдителни искове на Г. Т. Д. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата 200 000лв., претендира като обезщетение за претъпени неимуществени вреди и сумата 4 204.22лв., претендирана като претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 14.03.2022г., причинено виновно от водача на лек автомобил, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. С определение № 1027 от 18.07.2023г. първоинстанционният съд след преценка на обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК е уважил молбата на ищеца и го е освободил от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

В отговора на исковата молба от ответното застрахователно дружество е направено възраЖ.е за плащане, преди завеждане на исковата молба в съда, съответно на 04.11.2022г. и на 30.11.2022г. на сумите 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3 383.35лв. обезщетение за имуществени вреди.

След депозиране на допълнителната искова молба първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което 2 позовавайки се на признания от ищеца факт на получаване на застрахователно обезщетение в размер на общо на 63 830.35лв. е приел, че дължимата държавна такса в размер на 8 168.17лв. е във възможностите на ищеца а бъде заплатена, отменил е първоначално постановеното от него определение за освобождаване от държавна такса и е дал възможност на ищеца да я заплати.

Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му полоЖ.е, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задълЖ.е за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.

В настоящия случай дължимата държавна такса е в размер на 8 168.17лв.

Установено е по делото, че ищецът на 23г. е в лошо здравословно състояние след ПТП и получените травми, неженен, живее с родителите си, не притежава недвижими имоти и МПС, няма доходи, от НОИ са му изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност от 01.01.2022г. Не е спорно получаването на 04.11.2022г. и на 30.11.2022г. от застрахователя на сумите 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3 383.35лв. обезщетение за имуществени вреди. Видно от изисканата от настоящата инстанция декларация за материално състояние жалбоподателят Д. е декларирал, че от полученото от него обезщетение към момента е налична само сумата 2 000лв.

На първо място съставът на въззивния съд намира, че към датата на постановяване на обжалваното определение – 29.09.2023г. не и налице 3 промяна във фактите и обстоятелствата, относими към молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса, обективирана в исковата молба, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 1027 от 18.07.2023г. Получаването на доброволно изплатеното обезщетение от застрахователя и неговият размер са признати от ищеца с исковата молба и е следвало да бъдат съобразени от първоинстанционния съд при произнасянето по искането на страната, включително и при необходимост да бъдат изискани допълнително доказателства. Действително няма пречка при промяна на факти и обстоятелства, настъпили след първоначално произнасяне по молба по чл.83 ал.2 от ГПК, съдът да измени своето определение по чл.83 ал.2 от ГПК. Но в случая предпоставки за това не са били налице след постановяване на определението от 18.07.2023г.

Независимо от това, съставът на въззивния съд намира, че с оглед на събраните от първата инстанция доказателства и изисканата от него декларация от 01.12.2023г., наличните данни за имуществено състояние, семейно полоЖ.е, възраст, здравословно състояние, трудова заетост сочат че за ищеца Г. Д. е налице невъзможност за изпълнение на законоустановеното задълЖ.е за внасяне на пълния размер на дължимата по делото държавна такса. Наличните към момента парични средства, остатък от изплатено обезщетение и получавано обезщетение за временна неработоспособност са недостатъчни да покрият и задоволяват всички негови нужди и от тях да остане достатъчна сума за заплащане на дължимата по делото държавна такса.

Правилото на чл.83 ал.2 от ГПК задължава съда да прецени дали задълженото за такси и разноски в производството физическо лице притежава средства да ги заплати, като преценката следва да бъде извършена към момента на подаване на молбата за освобождаване от заплащане на такси и разноски.

Поради което и съставът на въззивния съд се съобразява с декларацията на ищеца за липса на парични средства към момента, а не с предходно получени суми от него, вече изразходвани, без твърдения за трансформацията им в друго имущество.

Предвид на така изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено. Ново определение по чл.83 ал.2 от ГПК не следва да бъде постановявано, тъй като след отмяната на определение № 1359 от 29.09.2023г. действа определение № 1027 от 18.07.2023г., с което ищецът Д. е освободен от заплащане на държавна такса.

4

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 1350 от 29.09.2023г. по търг.дело № 376/23г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отменено определение № 1027 от 18.07.2023г. за освобождаване на Г. Т. Д. от задълЖ.ето му за заплащане на държавна такса.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5