Решение № 300 от 06.03.2026, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Велико Търново, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110102621 по описа за 2025 година

Ищецът А1 България ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на договор за далекосъобщителни услуги ********* от **.**.****г. е предоставил на ответника мобилни услуги. За срока на действието на договора ищецът е издал описаните в исковата молба фактури за доставените услуги в периода 28.2.2024г. – 27.1.2025г. на стойност 3905.74 лв., които ответникът не е заплатил. По договора са начислени и неустойки от 2878.19 лв. за неизпълнение на договора от абоната, както и 485 лв. мораторна лихва върху горните вземания. Ищецът твърди, че договорът бил прекратен поради неизпълнението му и по вина на абоната. Предявени са искове с правно основание чл.415 от ГПК за установяването на вземането на ищеца против ответника за сумата от 3905,74 / три хиляди деветстотин и пет лева и 74 ст./ представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор *********/**.**.**** г. за периода 28.02.2024 г.- 27.01.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 25.06.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 2878,19 / две хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и 19 ст./ - неустойка за неизпълнение на договор ********* от **.**.**** г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението- 25.06.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 485,09 / четиристотин осемдесет и пет лева и 9 ст./ мораторна лихва върху вземанията от първия ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща подаване на заявлението- 24.06.2025 г., от които 296,03 лева мораторна лихва върху сумата от 3905,74 лева за периода 2.05.2024 г.- 24.06.2025 г. и 189,06 лева мораторна лихва върху вземането от 2878,19 лева за периода 14.09.2024 г.- 24.06.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2130/2025г. на ВТРС.

Ответникът Р.К.Р. в качесството му на ЕТ „КАЛИ 89 Р.Р.“ гр.В.Търново оспорва 1 предявения иск. Твърди, че фактурирените услуги не били предоставени реално от ищеца.

Оспорва дължимостта на неустойката и нейната валидност. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:

Предявените установителни искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника, постъпило е възражение от него, като са дадени указания на заявителя да депозира искове за взиманията си по заповедта. По отношение на местната си компетентност да разгледа настоящото производство, съдът намира, че е родово и местно компетентен да се произнесе със съдебен акт.

По основателността на установителния иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД:

За уважаването на исковете ищецът следва да докаже наличие на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника; изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния размер.

По делото се доказа наличието на облигационни отгонения между страните, по силата на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги. В случая обаче, ищецът не доказа изпълнение на задълженията си по договорите за предоставяне на ответника на посочените там услуги.

Според заключението на изслушаната по делото СТЕ, услугите са предоставяни и отчитани по три партиди - пapтидa 102372389, пapтидa 110201104 и партида 110477669.За посочения период услугите по партида 102372389 са били активни, но e имало определено orpaничaвaнe npu използването им - чacт от ycлyrитe ca прекратени на 25.11.2024 r., a другите нa 14.02.2025 г. Хронология на ограничаването нa ycnyra *** (прекратена на 25.11.2024 г.) е: 22.07.2024 г. — suspend (cпиpaнe). Пopaди напичие нa фaктypи с изтекъл срок нa плащане, временно ce спира услугата, но договорът остава валиден (Manual Deactivation); 25.11.1014 г. — Cancled (прекратяване). Автоматично прекратяване нa ycлyгaтa. Зa посочения период услугата по партида 110201104 е била aктивнa, но e имало определено ограничаване при използването им. Услугата е прекратена на 25.11.2024 г.

Хронология на ограничаването нa услуга 301003794468 е: 22.07.2024 г. — Suspend (спиране). Поради наличие нa фактури C изтекъл срок на плащане, временно ce спира услугата, нo договорът остава валиден (Manual Deactivation); 25.11.2024 г. — Cancled (прекратяване). Автоматично прекратяване нa услугата. Зa посочения период услугите по партида 110477669 ca били активни, но e имало опредепено ограничаване при използването им. Услугата е прекратена нa 13.09.2024 г. Хронология нa ограничаването нa yслуга 301005637195 е: 23.04.2024 г. — suspend (спиране). Поради наличие нa фактури с изтекъл срок нa плащане, временно се спират услугите, но договорът остава валиден (Manual 2

Deactivation); 24.04.2024 г. — Активиране нa услугите. 10.05.2024 г. — suspend (спиране).

Пopaди наличие нa фактури с изтекъл срок нa плащане, временно се спират услугите, но договорът остава валиден; 22.07.1024 г. — Suspend (спиране). (Manual Deactivation);

13.09.2024 г. —Cancled (npeкpaтявaнe). Автоматично npeкpaтявaнe нa услугата.

Вещото лице посочва, че всяка услуга e активна до дaтa нa пpeкpaтявaнe. При ограничен достъп нa услугата /спрени изходящи oбaждaния/, тя пpoдължaвa дa бъде aктивнa, мaкap и в oгpaничeн обем. До дaтaтa на прекратяването нa дoгoвopa, услугите ca aктивни в системата, независимо от oгpaничaвaнeтo/частично или напълно спрени/, т.е. всеки момент тя може дa бъде възстановена в пълeн обем спрямо договорените условия. B пepиoдa нa ограничен достъп може дa бъде изпопзвана възмoжнoсттa зa нaбиpaнe нa безплатни номера (Haпp. 112, •77, 131, 0800 и дp.).

С оглед заключението на СТИ и показанията на разпитаните свидетели Ц.С. и А.Р., съдът приема, че със спирането на услугите от ищеца, ответникът е бил лишен от възможността да ги ползва. Не беше доказано и основанието за временното спиране на услугите за процесния период – неизпълнение на задължението на абоната да ги заплаща в срок.

Поради това и съдът намира, че предявеният установителен иск за заплащане на сумата 3905,74 / три хиляди деветстотин и пет лева и 74 ст./ представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор *********/**.**.**** г. за периода 28.02.2024 г.- 27.01.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 25.06.2025 г. до окончателното изплащане следва да се бъде отхвърлен, като неоснователен.

По установителния иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД:

В случая ответника притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Според чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като се изброяват примерно такива в точка 1-19. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В случая, с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца – търговец, то ответника не е имал възможност да изрази волята си и съгласието си по отношение на клаузата за неустойката, поради което и може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза. В настоящия случай процесната клауза за неустойка във всеки един от процесните договори осъществява съставите на чл. 143, т. 5, т. 6 и т. 14 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя изпълнение да заплати абонаментните такси до края на действието на договора, без доставчикът на практика да предоставя услугите по него, тъй като е прекратил едностранно същия. Така мобилния оператор получава имуществена облага от насрещната страна – потребител в размер, какъвто би получила ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя своята насрещна престация 3 във формата на мобилни услуги. С това уговорената в Договорите неустойка излиза много извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. При това положение клаузата на основание чл. 143, т. 5 и т. 6 и т. 14 от ЗЗП е нищожна. За нищожността на такава клауза съдът следи служебно и без да е наведено възражение от ответника.

Освен това, неустойката се дължи при прекратяване на договора, като обаче в конкретния случай доказателства, че другата страна по договора е узнала за неговото прекратяване, както и за датата на прекратяването му, не са представени по делото. От друга страна няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите на неизпълнението, но същата противоречи на добрите нрави тъй като е обвързана с размера на абонаментните вноски за пълния срок на договора, по който едната страна не изпълнява задълженията си, а другата следва да заплаща цената на непредоставените услуги. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не се е ползвал от правото си да прекрати договора с ответника, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка.

Поради изложените мотиви искът за сумата от 2878,19 /две хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и 19 ст./ - неустойка за неизпълнение на договор ********* от **.**.**** г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението- 25.06.2025 г. до окончателното изплащане е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид неоснователността на главните искове акцесорните искове за сумата от 485,09 / четиристотин осемдесет и пет лева и 9 ст./ мораторна лихва върху вземанията от първия ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща подаване на заявлението- 24.06.2025 г., от които 296,03 лева мораторна лихва върху сумата от 3905,74 лева за периода 2.05.2024 г.- 24.06.2025 г. и 189,06 лева мораторна лихва върху вземането от 2878,19 лева за периода 14.09.2024 г.- 24.06.2025 г., се явяват неоснователни и недоказани.

При този изхода не делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени и сторените разноски в настоящото производство размер на 766.94 евро, съобразно приложения за това списък.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.415 от ГПК от "А1 България" ЕАД, с ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.София, ***, против ЕТ „КАЛИ 89- Р.Р.“ с ЕИК 104117824 , седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“ Христо Смирненски“ № 2А, за установяване дължимост на сумата от 3905,74 / три хиляди деветстотин и пет лева и 74 ст./ представляваща месечни такси и потребление за 4 предоставяне на услуги по договор *********/**.**.**** г. за периода 28.02.2024 г.27.01.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 25.06.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 2878,19 / две хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и 19 ст./ - неустойка за неизпълнение на договор ********* от **.**.**** г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението- 25.06.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 485,09 / четиристотин осемдесет и пет лева и 9 ст./ мораторна лихва върху вземанията от първия ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща подаване на заявлението- 24.06.2025 г., от които 296,03 лева мораторна лихва върху сумата от 3905,74 лева за периода 2.05.2024 г.- 24.06.2025 г. и 189,06 лева мораторна лихва върху вземането от 2878,19 лева за периода 14.09.2024 г.- 24.06.2025 г.