Решение № 261220 от 23.02.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 23. 02. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева

2. младши съдия Любомир Игнатов при участието на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 9586 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, служебен адрес и адрес за призоваване град София, ул. „********(въззивник) чрез процесуалния представител адвокат С.Г. срещу решение № 106443 от 03. 05. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 68-и състав, по гр. д. № 64460 по описа за 2016 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил регресен иск с правно основание чл. 411, изр. второ от Кодекса за застраховането (КЗ) за сума в общ размер на 2481 лева и 41 стотинки, от които 2466 лева и 41 стотинки заплатено застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд са били, че ищецът не е доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и делинквента.

Въззивникът оспорва обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и непълно. Твърди, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Поддържа, че по делото е било установено наличието на всички елементи от пораждащия регресното право фактически състав.

Заявява, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност. Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -

ЗАСТРАХОВАНЕ"“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Възраждане“, ул. “********(въззиваемо дружество). С писмено изявление за хода на устните състезания оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е правилно, обосновано, справедливо и законосъобразно. Твърди, че ищецът (въззивникът) не е провел пълно и главно доказване на иска.

Иска от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба, а ако не я отхвърли, то да уважи предявените искове в намален размер. Претендира разноски пред настоящата инстанция: юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК относно претендираните разноски от насрещната страна.

Въззивният съд, след като прецени становищата на страните и събраните пред първата инстанция доказателства, направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно правилността му намира следното.

На 02. 02.

2016 г. въззивникът (ищецът) е сключил застрахователен договор с третото лице „М.“ ООД (полица № 440116213012512), по силата на който било застраховано следното имущество: моторно превозно средство марка „Скания“, модел „R 143/420“, рег. номер *******(застраховано моторно превозно средство). Периодът на застрахователното покритие е бил от 02.

02. 2016 г. до 24, 00 час‚ на 01. 02. 2017 г.

На 05. 08.

2016 г. свидетелят Я.Г.Я.е управлявал застрахованото моторно превозно средство.

Спрял е на паркинга на сервиз „Диана“ в град Бургас, намиращ се на изхода на града в посока към град София. Докато той е бил в сервиза С.М.е управлявал друго моторно превозно средство на паркинга (марка „Волво“, модел „FH 12“, рег. номер ******, в композиция с ремарке с рег. номер ******). При извършване на маневра и движейки се на заден ход С.М.е ударил застрахованото моторно превозно средство. Вследствие на удара е била увредена предната част на застрахованото моторно превозно средство „Скания“, в частност са били увредени предният капак, предното огледало, левият струйник и дясната чистачка, решетката и гредата под челното стъкло и таблото. Размерът на претърпените имуществени вреди по средни пазарни цени е общо 2 704 лева и 84 стотинки. Отчитайки овехтяването на увредените части и разходите за подменяването им, размерът на вредите е 1 183 лева и 30 стотинки.

След като чул удара, свидетелят Я.Г.Я.е излязъл от сервиз „Диана“ и се е обадил на телефон 112. Заедно със С.М.започнали да попълват протокол. Впоследствие пристигнали служители на Министерството на вътрешните работи, под чиито указания протоколът е бил съставен. Въззивникът (ищецът) е бил уведомен за настъпилото увреждане същия ден по телефона от свидетеля Я.Г.Я., вследствие на което била заведена щета № 44010211605469. Застрахованото моторно превозно средство било ремонтирано (от ЕТ „Б.Д.Б.– Л.Н.“), като на 16. 09. 2016 г. въззивникът (ищецът) е заплатил стойността на ремонта в размер на 2 466 лева и 41 стотинки по банков път. Въззивникът (ищецът) е изпратил регресна покана до въззиваемото (ответното) дружество за заплащане на сумата от 2 466 лева и 41 стотинки, както и 15 лева ликвидационния разходи, като регресната покана е била получена от въззиваемото (ответното) дружество на 28. 09. 2016 г. То не заплатило посочените суми.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: застрахователна полица № 440116213012512, двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, свидетелските показания на Я. Г.Я., уведомление за щета, нареждане за групово плащане с приложен опис, регресна покана и пощенски плик и експертното заключение по съдебната автотехническа експертиза. Изброените доказателства са хармонични и еднопосочни. Чрез тях гореизложената фактическа обстановка се доказва напълно. Двустранният констативен протокол е съставен по законоустановения образец и съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд

(Наредбата). Той има поставен номер 02845 и е датиран към 05. 08. 2016 г.

Информацията за настъпилото пътнотранспортно произшествие в такъв случай не се подава до Гаранционния фонд от органите на Министерството на вътрешните работи, а от застрахователя (чл. 5, ал. 4 от Наредбата). Възражението на ответното (въззиваемото) дружество, направено с отговора на исковата молба, че двустранният протокол е бил съставен като неистински документ с цел да бъде използван за носенето на облаги, е неоснователно. Застрахователят е длъжен да предостави безплатно два екземпляра на бланката за попълването на подобен протокол при сключването на договора, както и при поискване (чл. 5, ал.

4 от Наредбата). В разглеждания случай попълнената бланка е била предоставена от въззиваемото дружество (видно от търговското означение в горния десен ъгъл) и протоколът носи подписите на две лица, за които няма данни да са заинтересовани от изхода на делото.

От така установената фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи. Първата инстанция правилно е приела, че приложимият във времево отношение закон е КЗ (в сила от 2016 г.) предвид датата на застрахователна полица № 440116213012512 и въз основа на пар. 22 от

Преходните и заключителните разпоредби към КЗ. Ищецът (въззивникът) е станал страна по валидно застрахователно правоотношение с обект застрахованото моторно превозно средство. Пътнотранспортното произшествие е настъпило в периода на застрахователното покритие, поради което е налице застрахователно събитие (макар и по делото да не са били представени общите условия към застрахователния договор, страните не спорят, че пътнотранспортно произшествие е един от покритите рискове). Въззивникът

(ищецът) е заплатил застрахователно обезщетение, с което е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите (делинквента), съответно спрямо застрахователя на гражданската му отговорност. Елементите на фактическия състав (валидно застрахователно правоотношение, неправомерно поведение, вреди, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите, наличието на вина на делинквента) са доказани, следователно в правната сфера на ищеца (въззивника) е възникнало правото по чл. 411 КЗ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Районният съд обаче е приел, че въззиваемото (ответното) дружество не е пасивно материалноправно легитимирано, тоест че то не е носител на съответното юридическо задължение за обезвреда.

Пред въззивния съд страните спорят относно правилността на този извод.

Във връзка с възражението на въззивника, че въззиваемото дружество всъщност е застраховало гражданската отговорност на делинквента, въззивният съд намира следното. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка (чл.

286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 6 от Търговския закон). За нея се прилагат особените правила за търговските сделки независимо от качеството на страните. В отклонение от принципа за липса на форма на търговските сделки, законът предвижда форма за действителност за застрахователния договор (чл. 293, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 344, ал. 1, изр. първо КЗ). Дори и така обаче правилото, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3 КЗ), следва да намери приложение.

По делото е представена застрахователна полица № BG/23/116000778572 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (л. 46 от първоинстанционното дело). Като страни по нея са посочени въззиваемото

(ответното) дружество и „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ КЛОН БУРГАС“. Във връзка с предмета на договора е индивидуализирано следното моторно превозно средство: марка „Волво“, модел „FH 12“, рег. номер ******. За период на застрахователно покритие е посочено от 02. 05. 2016 г. до 01. 05. 2017 г.

Застрахователната полица е неподписана, поради което изискуемата от закона писмена форма не е била спазена. Въпреки това по делото са налице данни, от които може да бъде направен извод, че въззиваемото (ответното) дружество не е оспорило действителността на изявленията. Така от бланката на двустранния констативен протокол личи, че тя е била предоставена от въззиваемото дружество във връзка с договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (чл. 487, ал. 4 КЗ във връзка с чл. 5, ал. 2 от Наредбата).

Също така от приложената справка от Гаранционния фонд е видно, че въззиваемото дружество е отразило застрахователния договор в своята информационна система (чл. 8, ал. 2 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистър на Гаранционния фонд за обмяна и защита на информация и за издаване и отчитане на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от КЗ). При това положение ответното дружество не е можело да се позове на нищожността на застрахователната полица на л. 46 от първоинстанционното дело. Всъщност, страната не го е и направила с отговора на исковата молба. При това положение мотивите на районния съд за нищожност на този застрахователен договор поради липса на форма са неправилни. Съответно, становището на въззиваемото дружество за правилност на извода на районния съд е неоснователно.

От двустранния констативен протокол се установява, че вредите са настъпили при движение на заден ход, следователно поради сблъсък на ремаркето в застрахованото моторно превозно средство марка „Скания“. Въпреки това, от протокола и свидетелските показания може да се направи извод, че ремаркето е било функционално зависимо от влекача, поради което неподписаният застрахователен договор, в който е посочен само влекачът (не и ремаркето) все пак следва да бъдат покрити от въззиваемото дружество въз основа на чл. 479, ал. 1 КЗ. Поради изложените съображения наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховане на гражданската отговорност на делинквента от въззиваемото

Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4c13a18-ed41-4d56-80e8-9892e9774e47