Решение № 147 от 10.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пазарджик, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220100677 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от "Първа инвестиционна банка" АД срещу В. Й. Р. от гр. Септември за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумата 7000 лв. главница, 8045,38 лв. лихва за периода 19.12.2020 г. - 11.03.2024 г., наказателна лихва 5695,91 лв. за периода 08.12.2020 г. 11.03.2024 г., законна лихва, дължима на основание ТР на ВКС от 27.03.2019 г., разноски за връчване на покана от 24 лв. и законната лихва, считано от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането.

Заявява се, че сумите се дължат на основание договор за издаване на кредитна карта, сключен между банката и ответницата на 20.12.2005 г., изменен с два анекса от 30.10.2007 г. и 04.12.2007 г. Кредитният лимит е 7000 лв. и е усвоен изцяло договорът се подновява автоматично, а ответницата е в просрочие от 08.12.2020 г.

Искът е с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ.

Ответницата е представила отговор, с който оспорва иска. Не отрича, че е сключила първоначалния договор, но твърди, че е погасила задължението си напълно в края на 2007 г. и отрича да е подписвала последващи споразумения, да е получавала нови пластики (карти), да е ползвала кредитна карта, да е теглила или внасяла нови суми по този кредит. Твърди, че подписите върху двата анекса не са положени от нея и прави искане за представяне на оригиналите на анексите. Оспорва да е запозната с общите условия на банката от 2007 г.

Позовава се на погасителна давност. Заявява, че банката не е изпълнила задължението си да 1 предостави на картодържателя извлечение за всеки отчетен период, така е въвела ответницата в заблуда, че кредитният лимит е погасен изцяло, а в същото време автоматично е усвоявала суми от лимита за погасяване на кредита, докато е усвоила лимита изцяло; не е ясно от извлечението кои усвоявания са извършени автоматично от банката и кои - от картодържателя. Оспорва като неравноправна клаузата за автоматично подновяване, като заявява, че единственият смисъл на такава клауза е възможността за начисляване на лихви при автоматично подновяване. Счита я и за противоречаща на добрите нрави - води до движение по сметки и карти, за които кредитополучателят не подозира, и предотвратява прилагането на погасителна давност. Сочи, че от самото извлечение от счетоводни книги на банката се вижда, че последното изтегляне на суми е от 26.04.2008 г., а след тази дата няма данни за ползване на картата. Прави възражение за нищожност на клаузата за лихви в т. 6 и т. 6.1. от анекса от 04.12.2007 г. поради противоречие с добрите нрави - лихвата надхвърля в пъти главницата. Заявява, че не е дадено абсолютно никакво обяснение защо просрочието е прието с начална дата 08.12.2020 г. - ако изобщо е налице просрочие, то следва да е настъпило най-късно през май 2014 г., след последната погасителна вноска.

В хода на делото страните, представлявани от адвокати, поддържат становищата си.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 20.12.2005 г. между ищеца ПИБ АД и ответницата В. Р. бил сключен договор за издаване на кредитна карта "MasterCard Стандартна", по силата на който банката издавала на Р. кредитна карта и отпускала кредит овърдрафт с кредитен лимит от 7000 лв. и срок от две години, считано от сключването на договора. Ако срокът не бъде продължен, с изтичането му следвало да се погаси кредитът. За отношенията между картодържателя (Р.) и банката се прилагали общите условия на банката за този вид кредити, към които договорът изрично препраща и с които картодържателят декларира, че е запознат.

Не са представени общите условия, действали към 2005 г.

С анекс от 30.10.2007 г. към договора срокът му е продължен до 20.12.2009 г., като в анекса се декларира, че картодържателят е запознат с измененията и допълненията на общите условия на банката от 24.07.2007 г., които са неразделна част от договора и уреждат отношенията на страните. На 04.12.2007 г. е подписан втори анекс към договора, преуреждащ и уточняващ размера на лихвите за забава при неплащане на минималната погасителна вноска или надвишаване на кредитния лимит, гратисния период на ползвания овърдрафт и други подобни условия. Той преурежда в точки 6. и 6.1 - атакувани от ответницата като нищожни - и лихвата по договора, като предвижда, че върху неплатеното дебитно салдо след първите три отчетни периода се дължи годишна лихва в размер 16 на сто за трансакции на ПОС-устройство, съответно 18 на сто - за всички други трансакции, а върху просрочените минимални месечни вноски се дължи годишна наказателна лихва в размер договорения лихвен процент с надбавка от 12 пункта.

По оспорването от страна на ответницата на автентичността на подписите от нейно име в двата анекса е изслушана съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е, че подписите са положени от нея - оспорването не е успешно.

2

Препис от общите условия, приети от банката на 17.04.2007 г. и изменени от 24.07.2007 г., е представен по делото. Те предвиждат автоматично продължаване на срока на договора за кредит с една година при всяко изтичане на предходния срок, ако не бъде поискано прекратяване с 60-дневно предизвестие от картодържателя или с 30-дневно - от банката. С предизвестие за същия срок се предвижда възможност за прекратяване на договора и по всяко друго време.

Общите условия от 2007 г. в чл. 18 предвиждат заплащане на минимална месечна погасителна вноска с ежемесечен падеж. Понятието отчетен период и начинът на определяне на падежа са уредени в общите условия, като за този вид карти падежът е на пето число на месеца, съответно в първия работен ден след него. Размерът на всяка минимална погасителна вноска се посочва в извлечението по картова сметка, като начинът на изчисляването и е определен в раздела "Определения" на общите условия: 5 на сто от дебитното салдо по сметката (общата сума за погасяване над наличността по разплащателната сметка) към последния ден на отчетния период, но не по-малко от 10 лева.

При невнасяне на минималната погасителна вноска кредитополучателят дължи на банката наказателна лихва в уговорен фиксиран размер за дните на просрочието, с която банката задължава сметката му ежемесечно.

Съобразно чл. 14.2 от ОУ банката има право да капитализира начислените лихви, като ги прибавя към главницата на овърдрафта, съобразно условията, определени в наредба 9/2003 на БНБ, за което титулярът дава своето изрично съгласие.

По сметката, обслужваща кредита, са усвоявани суми с различна периодичност и размер, като последната усвоена сума е 299 лв. от 26.04.2008 г. - на ПОС-устройство. Правени са погасявания чрез вноски на каса, правени от самата В. Р. и от Н.арени за това от нея други физически лица, също с различен размер и периодичност - последната от тях е за сумата 84 лв. на 04.04.2014 г. След тази дата е отразено още едно погасяване от дата 10.02.2015 г. за сумата 12,93 лв., което представлява автоматичен банков трансфер от друга сметка на В. Р. в същата банка. Тези данни се установяват от двете изслушани заключения на вещото лице, като съвпадат и с твърденията на банката в исковата молба.

След 2015 г. единствените движения по сметката са периодични отчитания от банката на непогасени лихви, начислени за съответния период, като кредитно салдо (главница по кредита) съобразно условията на договора. Тези начислени лихви са добавени от банката към главницата по кредита в рамките на кредитния лимит от 7000 лв. и се претендират по делото като главница. При тези добавяния на начислени лихви кредитното салдо е достигнало лимита от 7000 лв. на дата 08.12.2020 г. Това е датата, която банката определя като дата, от която кредитът е в просрочие. Лихвите, начислени след достигането на лимита, се претендират вече като лихви. Вещото лице обяснява в съдебното заседание, че "Лихва кредитна карта/дебитно салдо е единствено колоната, която образува сумата от 5695,91 лв. В сумата от 8045,38 лв. договорна възнаградителна лихва за периода, в нея са включени лихвите - 0,75 %, лихва 1,5 %, наказателна лихва/надвишен лимит и наказателна лихва/ 3 минимална вноска".

На 09.02.2024 г. на В. Р. е връчена покана от банката, с която банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, ако в 7-дневен срок не бъзде платен пълният му размер от 17875,36 лв.

Видно от таблицата към основното заключение на вещото лице, изслушано в заседанието на 26.09.2025 г., към дата 04.04.2014 г., когато е направено последното плащане по договора, наредено от титуляра, салдото по картата е било в размер 1337,96 лв. задължение за плащане, като не е ясно дали в него са включени предходни капитализирани лихви.

Размерът на възнаградителната лихва върху дебитно салдо от 1337,96 лв. в този период е било в размер 24,21 лв. месечно. Допълнително е начислена наказателна лихва върху първата минимална месечна вноска, дължима към м. май 2014 г., в размер 0,24 лв.

Към 10.02.2015 г., датата на автоматичния превод, салдото, съобразно отразеното от банката, е било 1595,77 лв.

По заявление на банката по чл. 417 от ГПК, въз основа на извлечение от сметки, по образуваното ч.гр.дело 1181/2024 г. на РС - Пазарджик, служебно известно на съда, била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу В. Р. от 26.03.2024 г. за сумата 7000,00 лева (седем хиляди лева), представляваща непогасена просрочена главница за период от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 8 045,38 лева (осем хиляди четиридесет и пет лева и 38 стотинки), представляваща непогасена договорна лихва за период от 19.12.2020 г. до 11.03.2024 г., сумата 5 695,91 лева (пет хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и 91 стотинки), представляваща непогасена наказателна лихва за период от 08.12.2020 г. до 11.03.2024 г., сумата 18,77 лева (осемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща законна лихва за период от 12.03.2024 г. до 18.03.2024 г., сумата 24,00 лева (двадесет и четири лева), представляваща разноски за връчване на покана, вреда за банката, както и държавна такса в размер на 353,33 лева (триста петдесет и три лева и 33 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Тя подала възражение срещу заповедта, което довело до предявяването на настоящия установителен иск, както и обжалвала разпореждането за незабавно изпълнение пред окръжния съд, който го потвърдил с неподлежащо на обжалване определение от 10.06.2025 г.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Неоснователно е възражението на ответницата за неравноправност на клаузата, която предвижда автоматично подновяване на срока на договора, доколкото той не бъде прекратен изрично. Наистина чл. 143, ал. 2 от ЗЗП изрично обявява за неравноправна всяка клауза, която "предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор", но в конкретния случай договорът може да бъде прекратен по всяко време с 60-дневно предизвестие. Сам по себе си този срок е сравнително дълъг, но не е ограничен от датата, на която изтича предходният срок.

4

Смисълът на тази норма на ЗЗП е да не бъде задължаван потребителят с нов пълен срок, ако пропусне възможността достатъчно рано да отправи предизвестие. При процесния договор той остава обвързан от договора в продължение само на 60 дни от предизвестието, независимо в кой момент го отправи. По тази причина не следва клаузата да се счита за неравноправна.

Няма основание да се считат за нищожни и уговорките от анекса от 04.12.2007 г. относно размера на лихвата от 16/18 на сто и увеличение при просрочие с 12 на сто - този размер не е прекомерен, съответства на практиката и икономическите условия и не накърнява добрите нрави. Надвишаването над размера на законната лихва е с около 50 на сто, а не както твърди ответницата - неколкократно.

Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4c02be2-9873-449c-8937-19bd633998ee