Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 27.03.2023, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 510/2022
Вид
Решение № 64
Подписан
27.03.2023
В сила
21.04.2023
Състав
МАРИЯ ДИМЧЕВА ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ *4 гр. Харманли, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.ЕВА при участието на секретаря ИВ.А АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.ЕВА Гражданско дело № 20225630100510 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя О. Ц. К., действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Н. против Г. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Р.“ № **, ет. *, ап. *.

В исковата молба ищецът посочва, че ответникът бил потребител на ВиК-услуги за битови нужди, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4 от 14.09.2004г./, тъй като бил собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „Р.“ № **, ет. *, ап. *.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Ответникът бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № 0101069428. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

По силата на възникналото между страните облигационно правоотношение ищецът изпълнявал своите задължения за предоставяне на посочените ВиК услуги за имот с адрес гр. П., ул. „Р.“ № **, ет. *, ап. *, но ответникът не изпълнил паричните си задължения за периода от 31.10.2019г. до 27.09.2021г., за които ежемесечно били издавани фактури - 24 броя на обща стойност от 677,27 лева с ДДС за главница и 49,57 лева за обезщетение за забава за периода от 31.12.2019г. до 30.09.2021г. Фактурите били съставени в съответствие с нормативните изисквания.

Отчетът в имота на ответника бил извършван по показанията на монтираното в имота измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството 00101077281, номер посредством който потребителят се индивидуализирал като такъв в картотеката на 1 дружеството. Отчетените количества вода били нанесени в карнетите, като фигурирали подписи на потребителя, респективно негов представител.

Ищецът твърди, че с оглед настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията му против ответникът били ликвидни и изискуеми, а тъй като ответникът не ги погасил в уговорения срок дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, начислена върху формираните за всеки отчетен период главници.

Съгласно чл. 33(2) и чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. П., одобрени o r КЕВР на дата 11.08.2014 г. и аналогичните разпоредби на предходно действащите Общи условия (съответно чл. 31, ал. 2 и чл. 42, посочени в исковата молба), при неспазване на срока за плащане /30 дневен след датата на фактуриране/ потребителите дължали законна лихва по реда на чл.86 ал.2 от ЗЗД, поради което на ответникът били издадени фактури за лихви, тъй като същият не бил спазил установения в действащите между страните срок за заплащане на предоставените му ВиК услуги.

За неплатените по горепосочените фактури суми ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 1166 по описа за 2021г. по описа на Районен съд - Харманли, като за процесните суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 437 от 24.11.2021г. по ч.гр.д. № 1166 по описа за 2021г. на РС-Харманли, с която било разпоредено Г. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Р.“ № **, ет. *, ап. * да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Шести септември“ № 250 сумата в размер на 677,27 лева за главница с 49,57 лева за обезщетение за забава върху нея за периода от 31.12.2019г. до 30.09.2021г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (23.11.2021г.) до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева, представляваща платена държавна такса и сума в размер на 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.

415, ал. 1, т. 3 от ГПК на ищеца били дадени указания по реда на чл. 415 от ГПК, което обуславя правния му интерес от завеждане на настоящите установителни искове.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение № 437 от 24.11.2021г. по ч.гр.д. № 1166 по описа за 2021г. на РС-Харманли, а именно сума в размер на 677,27 лева за главница за ползването на ВиК услуги за период от 31.10.2019г. до 27.09.2021г., и сума в размер на 49,57 лева за обезщетение за забава върху нея за периода от 31.12.2019г. до 30.09.2021г.

Претендират се направените съдебни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В съдебно заседание, ищецът не се представелява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител. Депозирана е молба, с която исковите претенции се поддържат и се моли за постановяване на решение, с което същите да бъдат уважени.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от назначения на ответника особен представител. Не се оспорва допустимостта на предявените искове, а единствено тяхната основателност, доколкото било недоказано твърдението за качеството на потребител на ответника. Изрично се заявява, че не се оспорва размерът на исковете.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения му особен представител адвокат В. А.. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е 2 необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането на съда е получено от ищеца на 11.03.2022г., следователно последният ден от срока е бил 11.04.2022г. Исковата молба е подадена на 06.04.2022г., поради което следва да се приеме, че едномесечният срок е спазен.

Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.

За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/ - съществуване на облигационно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него за процесния период, изискуемостта и размера на претендираното вземане за главница и за обезщетение за забава.

От представените и приети по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на облигационно правоотношение между страните. Този вид правоотношения последователно са регламентирани в нормативни актове от различен вид, а именно: Закон за водите /ЗВ/, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на съответния оператор на ВиК услуги.

Страни по договора за предоставяне на ВиК услуги са операторът на ВиК услуги и потребителят. Съгласно чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и н а Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги . Няма спор по делото, че ищецът е ВиК оператор по смисъла на цитираната разпоредба.

Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на § 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗРВКУ и на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕООД – гр. П..

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 78, том 26, дело 7480 от 16.05.1994г. на П.ския районен съд ответникът Г. М. А. е придобил правото на собственост върху апартамент № *, вх. *, находящ се на втори етаж от жилищен блок № ***, на ул. „Р.“ № **, комплекс „Х. С.“ – гр. П.. От представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ № 030230144 от 30.03.1998г. на ответника се установява, че същият се е декларирал като носител на правото на собственост върху процесния имот.

Следователно за процесния период ответникът е бил собственик на имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. П., ул. „Р.“ № **, ет. *. Ето защо следва да се приеме за безспорно доказано качеството на потребител на ВиК услуги на ответника по делото.

3

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи получаването на услугите ВиК се осъществява при публично извести общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулатор.

Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник.

Представените общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕООД – гр. Хасково са били одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. Същите са били надлежно приети и оповестени.

Потребителите на ВиК услуги имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия, като предложените и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения, а при непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. По делото страните не са навели твърдения за постигането на различни условия на съществуващия между тях договор от публично обявените общи такива.

Предвид всичко изложено съдът намира, че при условията на пълно и главно доказване се установява наличието на първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно - съществуване на облигационно правоотношение между страните с твърдените от ищеца права и задължения, обективирани в представените от него общи условия.