Решение № 254 от 22.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20248002901421 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Билдинг Груп“ ЕООД, гр.

Бургас срещу решение № 267 от 22.04.2024 г. по в. т. д. № 551/2023г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 553 от 26.04.2023 г. по т. д. № 484/2023 г. в обжалваната му осъдителна част, предявеният от дружеството-касатор срещу „Галчев Инженеринг“ ООД, гр.

София иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 125 239.90 лв. – част от възнаграждение по договор за изработка от 24.10.2019 г. за извършени строително-монтажни работи на обект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в Зимница, община Стралджа“, описани и приети с актове обр.19 в периода 04.12.2019 г. - 05.08.2020 г. и допълнително възложени по приемо-предавателни протоколи от 01.04.2020 г., 22.06.2020 г. и 05.08.2020 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода за недължимост на исковата сума, аргументиран с това, че процесните СМР не са приети от 1 ответника-възложител, че част от тях не са били възложени и че изпълнението им не отговаря на одобрените инвестиционни проекти за обекта. Според касатора, този извод е резултат от: неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и несъобразяване практиката на ВКС по приложението й, съгласно която приемането на работата може да се извърши и с конклудентни действия, каквито в случая представляват осчетоводяването на данъчните фактури от страна на възложителя и ползването на данъчен кредит по тях в пълен размер, предаването на работите от ответника на неговия възложител по договора за обществена поръчка Община Стралджа, приемането им без възражения и пълното им заплащане на ответника; неправилното прилагане на императивната разпоредба на чл. 301 ТЗ по съображения, че същата е относима само към сключването на търговски сделки, но не и към начина на приемане на извършената работа, което е в разрез с константната практика на ВКС; индиректното признаване на правото на ответното дружество да предявява претенции по чл. 265 ЗЗД за некачествено изпълнение на процесните СМР, които са преклудирани съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД; неправилното прилагане на чл. 20 ЗЗД при тълкуване клаузите на процесния договор във връзка с възлагането на допълнителните работи по ремонт и полагане на бетонови бордюри (налице ли е писмено възлагане с тристранните приемо-предавателни протоколи от 01.04.2020 г., 22.06.2020 г. и 05.08.2020 г.) и във връзка с приемането на работите предвид липсата на представени ситуационни схеми и сертификати за качество съгласно чл. 6, ал.

3 от процесния договор. В касационната жалба са изложени подробни оплаквания и за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – незачитане материалната доказателствена сила на представените по делото две разрешения за ползване на обекта като официални свидетелстващи документи съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 176 ЗУТ при преценката дали са налице недостатъци в изпълнените работи; липса на анализ на правнозначими за спора доказателства (двете разрешения за ползване) и на задълбочено обсъждане на събраните в процеса доказателства в тяхната съвкупност (заключението на техническата експертиза, свидетелските показания, представените от Община Стралджа по реда на чл. 186 ГПК документи и др.).

С определение № 428 от 10.02.2025 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по 2 материалноправните въпроси: „1. Какви са правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит и осчетоводяването на фактурите от страна на ответника, както и разглеждано в кумулация с ползването на данъчен кредит по тях, представлява ли това осчетоводяване признание за дължимостта на сумите по тези фактури; Съответно, осчетоводяването на задълженията на длъжника и ползването на данъчен кредит по фактурите, конкретизиращи задължението, макар и работата по договора да не е приета лично от управителя на дружеството, води ли до извод за приложимостта на разпоредбата на чл. 301 ТЗ; 2. Какви са предпоставките за приложение на законовата презумпция, предвидена в разпоредбата на чл.

301 ТЗ, както и прилага ли се същата по отношение на действия по приемането на извършена работа по договор за изработка (строителни и монтажни работи) от страна на възложителя; 3. Какво е доказателственото значение на двустранно подписания протокол образец 19, установяващ извършването на възложени с договор за изработка строително-монтажни работи, както и съставлява ли на практика такъв двустранно подписан акт приемо-предавателен протокол за реално и конкретно извършени работи“.

Ответникът по касация – „Галчев Инженеринг“ ООД, гр. София – моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 27.06.2024 г.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: На 24.10.2019 г. между страните по настоящото дело е бил сключен договор за изработка, с който „Галчев Инженеринг“ ООД е възложило на „Билдинг Груп“ ЕООД да изпълни със свои сили и средства строително-монтажни работи на обект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в Зимница, община Стралджа“, свързани с доставка и полагане на бетонови бордюри и изграждане на сградни водопроводни отклонения (СВО), срещу заплащане на възнаграждение в размер на 416 000 лв., без ДДС; Дейностите по този договор са част от предмета на договор за възлагане на обществена поръчка № 569/04.07.2019 г., сключен между 3

Община Стралджа и „Галчев Инженеринг“ ООД; За изпълнените от „Билдинг Груп“ ЕООД работи по процесния договор в периода 04.12.2019 г. - 05.08.2020 г. са съставени 8 броя приемо-предавателни протоколи акт обр. 19 с приложени към седем от тях количествени сметки и са издадени шест броя фактури общо за сумата 207 315.10 лв., като по една от тях - фактура № 809 от 23.06.2020 г. - са извършени частични плащания в общ размер на 70 000 лв.;

Фактурите са осчетоводени и от двете страни по договора, като по тях ответникът-възложител е ползвал и данъчен кредит, след като ги е включил в дневника си за покупки за съответните периоди и в справките декларации по ЗДДС; Годността за приемане на строежа, в който са изпълнени и дейностите по процесния договор, е установена с два броя констативен акт обр. 15;

Издадени са две разрешения за ползване на обекта от 13.05.2021 г. от РДНСКЯмбол; С обявление за приключване на обществена поръчка № ТСУИЕ- 1485/ 19.08.2021 г. Община Стралджа е обявила, че договорът е изпълнен в пълен обем и по него не се дължат неустойки.

Като спорни по делото съдебният състав е посочил въпросите за изпълнението на възложената на ищеца работа в съответствие с уговорените в договора обем и качество; за приемането на работата от ответникавъзложител и за наличието на възлагане на допълнителни работи във връзка с ремонт на бордюри, които са били повредени след тяхното поставяне, но преди полагането на асфалтовата настилка.

За да отмени първоинстанционното решение в неговата осъдителна част и да отхвърли предявения иск за присъждане на незаплатеното възнаграждение по процесния договор за СМР, въззивният съд е приел, че същото е недължимо.

На първо място, съдебният състав е счел, че изпълнените от „Билдинг Груп“ ЕООД работи не са били приети от възложителя по начина, уговорен в договора, тъй като не са представени доказателства за надлежното им отчитане в съответствие с чл. 3, ал. 1, препращащ към чл. 6, ал. 3, а именно – не са представени протоколи за реално изпълнени работи, подписани от упълномощени от страните представители; документи, удостоверяващи качеството на вложените в обекта материали, както и схема с нанесено местоположение на новоизградените СВО. В тази връзка не е споделил извода на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 301, ал. 1 ТЗ. Застъпил е 4 становището, че посочената разпоредба е приложима за сключването на търговските сделки, но не и за приемане на възложената работа.

Отделно от това, според въззивния съд, независимо от установения по делото факт, че Борислав Воев е лицето, подписало актовете обр. 19 и че през релевантния период същият е бил в трудово правоотношение с възложителя, както и независимо от показанията на свидетелите, че именно той е подписвал всички актове, свързани със строителството на процесния обект, не може да се направи извод, че това е лицето, упълномощено/натоварено от възложителяответник да подписва протоколи за реално изпълнени работи, съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, респективно да приема изработеното.

На следващо място, решаващият състав е приел, че отразяването на процесните фактури в счетоводството на възложителя и ползването на данъчен кредит, което само по себе си представлява извънсъдебно признание на задължението чрез конклудентни действия, в случая следва да бъде преценявано с оглед всички доказателства по делото и установени други обстоятелства, поради което тези фактури не са основание за плащане на сумите по тях, доколкото не са издадени в съответствие с условията на договора, каквото е изискването по чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 3 от същия.

По отношение претенцията за заплащане на допълнително извършени работи съдът е счел същата за неоснователна предвид липсата на подписано от страните допълнително споразумение (анекс) съгласно уговорката в чл. 2 от договора.

Освен това, въззивната инстанция е аргументирала недължимостта на исковата сума и с наличието на недостатъци в изпълнената от ищеца работа, установени от заключението на съдебно-техническата експертиза, изразяващи се в неспазване на геометрията на положените бордюри, влагането на бордюри, които са обрушени и напукани, както и в липсата на подложен бетон, закрепващ бетон и на кофраж.

Поради изложените съображения, е направен извод, че ищецът не е доказал нито, че е изпълнил възложените му СМР качествено, срочно и в количествено отношение, нито че същите са приети съгласно уговореното в чл. 3 във вр. чл. 6, ал. 3 от сключения между страните договор от 24.10.2019 г.

Ето защо, искът е преценен за неоснователен и след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен.

5

С оглед неоснователността на иска, не е разглеждано направеното от ответника възражение за прихващане с вземане за неустойка за некачествено изпълнение съгласно чл. 16, ал. 2 от договора в размер на 41 600 лв., без ДДС (10% от стойността на договора).

Обжалваното решение е неправилно.

По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване:

Отговор на тези въпроси е даден във формираната по реда на чл. 290 ГПК последователна практика на Върховен касационен съд, съответно:

По първия въпрос – в решение № 65 от 16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на II т. о., решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г. на I т. о., решение № 138 от 17.10.2011г. по т. д. № 728/2010г. на II т. о., решение № 42/15.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на II т. о., решение № 166/26.10.2010г. по т. д. № 991/2009г. на II т. о. и мн. други, в които е прието, че: Ако възложителят е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените СМР, фактурата е отразена в счетоводните му регистри и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.

По втория въпрос – в решение № 118 от 05.07.2012 г. по т. д. № 491/2010 г. на II т. о., решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на II т. о., решение № 154 от 30.09.2013 г. по т. д. № 1263/2011 г. на II т. о., решение № 57 от 11.09.2017 г. по т. д. № 3444/2015 г. на I т. о. и др., съобразно които: