Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 396 от 26.10.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 546/2023
Вид
Решение № 396
Подписан
26.10.2023
В сила
16.04.2024
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Перник, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500546 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 616 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 5552/2022 г., Районен съд Перник е отхвърлил предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, срещу Р. Ю. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 327,63 лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги в периода от 30.08.2013 г. до 04.01.2022 г. за имот с адрес ***, както и на сумата от 78,45 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази главница за периода от 30.09.2013 г. до 16.06.2022 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Р. Ю. К., в която последният твърди чрез назначения му особен представител адвокат К., че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Иска обжалваното решение да бъде обезсилено.

Подадена е въззивна жалба и от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, с която жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Заявява, че е доказано от представената в хода на съдебното дирене пред РС Перник справка от Агенция по вписванията, че ответникът е собственик на имота, за който се претендират процесните суми. Предвид това поддържа, че Р. К. е потребител на ВиК услуги за същия имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това исковете 1 му да бъдат уважени. Претендира сторените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият оспорва въззивната жалба с отговор в законоустановения срок. Иска решението на РС Перник да бъде потвърдено.

По допустимостта на подадените въззивни жалби:

Решението на районния съд е постановено изцяло в полза на ответника, като са отхвърлени предявените срещу него искове. Предвид това, жалбата му е подадена при липса на правен интерес, тъй като с решението на втората инстанция не би могъл да постигне поблагоприятен процесуален резултат. Ето защо, неговата жалба следва да бъде оставена без разглеждане с настоящото решение, и производството по делото да се прекрати в тази част (Изрично в този смисъл е и Опр. № 60521 от 28.09.2021 г. по т.д. № 1532/2020 г. на ВКС, I ТО, в което е разгледан въпросът за допустимостта на въззивна жалба с доводи за недопустимост на обжалваното решение, подадена от страна, в чиято полза е постановено това решение).

Жалбата на ищеца е допустима, подадена е при наличие на правен интерес от обжалването на решението, с което са отхвърлени предявените от него искове.

По валидността и допустимостта на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно.

То е и допустимо - налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск по предявените претенции, като контролираният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в допустимата му част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата - чл. 269, изр. 2 ГПК, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Предвид това, въззивният съд е обвързан от фактическите констатации и правните изводи на контролирания съд, спрямо които не са наведени конкретни оплаквания за неправилност. Те обаче следва да бъдат допълнени с обсъждане на релевираните с исковата молба и отговора относими доводи и възражения, които са останали извън обсега на мотивите на районния съд (Р. № 42 от 03.06.2020 г. по т.д. № 1680/2019 г. на ВКС, II ТО).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на определение на първоинстанционния съд е била изготвена съдебноикономическа експертиза (СИЕ), чието заключение (л. 90-93) се кредитира от настоящия състав на въззивния съд като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на това заключение се установява, че през периода от 30.08.2013 г. до 04.01.2022 г. в процесния имот са доставени ВиК услуги на стойност 327,63 лв., както и че законната лихва върху тази главница за периода от 30.09.2013 г. до 16.06.2022 г. възлиза на 78,45 лв. Издадени са общо 12 фактури в периода от 12.02.2019 г. до 14.01.2022 г.

2

Ищецът е представил справка чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 30.06.2022 г. в персоналната партида на ответника при Служба по вписванията, гр. Перник (л. 75-76). От нея е видно, че на 12.05.2003 г. Р. Ю. К. е придобил процесния имот чрез покупко-продажба. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че посредством това доказателство не се установява пълно и главно кому принадлежи правото на собственост върху имота.

Приложената по делото справка чрез отдалечен достъп представлява възпроизведен на хартия електронен документ – извлечение от персоналната партида в книгата по чл. 36, ал. 1 ПВ на Р. Ю. К. при Служба по вписванията, гр. Перник. Това извлечение не е официален удостоверителен документ по чл. 179 ГПК, но възпроизвежда въведени в софтуерна програма данни от такива документи при вписването им по реда на ПВ. Тази техническа дейност се извършва от специализирана администрация в съответната служба по вписвания, поради което извършените записвания притежават необходимата доказателствена стойност, която да създаде вътрешно убеждение относно принадлежността на правото на собственост по спорове, по които самото то не е предмет на иска. Ето защо, настоящият съд дава вяра на съдържанието на обсъдената справка и приема за установен по делото факт, че ответникът е собственик на процесния имот.

Предвид изложените във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност, следва да бъде извършена проверка за съответствието на правните изводи с материалния закон в обжалваната част на решението.

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за доставка на ВиК услуги в процесния имот, количеството предоставени ВиК услуги през периода, тяхната стойност, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Не е спорно, че ищецът има качеството на ВиК оператор на територията, на която се намира процесният водоснабден обект с адрес ***.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а също и съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците на водоснабдени имоти или лицата, на които е учредено вещно право на строеж по отношение на тези имоти.

Не е спорно пред въззивния съд, че процесният имот е водоснабден и за него е открита партида с абонатен № ***. Предвид обстоятелството, че ответникът е собственик на този имот, по силата на посочените разпоредби между страните е налице договорно правоотношение на доставка на ВиК услуги.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдържанието на облигационното отношение между клиент/потребител и ВиК оператор се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един местен и в един централен ежедневник. Предвид тази норма, за периода от 20.08.2013 г. до 21.09.2014 г. приложими между страните са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-021 от 09.06.2006 г. на ДКЕВР, в сила от 23.07.2006 г., а за периода от 22.09.2014 г. до 04.01.2022 г.

– общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 22.09.2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от първите общи условия и съгласно чл. 33, ал. 2 от вторите, потребителите следва да заплащат дължимите суми за предоставените ВиК услуги 3 в 30-дневен срок от тяхното ежемесечно фактуриране. В случая първата фактура за исковия период е издадена на 12.02.2019 г. и вземането по нея е падежирало на 14.03.2019 г., а последната – на 14.01.2022 г., и вземането по нея е падежирало на 13.02.2022 г. Предвид това, цялата претендирана в настоящото производство главница в общ размер от 327,63 лв. се явява изискуема. Частично основателно обаче се явява наведеното в срока по чл. 131 ГПК от ответника възражение за изтекла погасителна давност. При съобразяване на нормите на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД към датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г., е била изтекъл тригодишният давностен срок по отношение на главницата за потребени ВиК услуги в периода от 30.08.2013 г. до 03.09.2019 г. при издадена за последния от тези месеци фактура на 13.09.2019 г. Непогасена по давност е останала главницата за периода от 03.09.2019 г. до 04.01.2022 г. в размер от 75,62 лв. Тъй като ответникът е изпаднал в забава за заплащането на всички главни задължения, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съобразно чл. 119 ЗЗД върху непогасената по давност главница му се следва законна лихва за периода от 15.11.2019 г. (деня, следващ изтичането на 30-дневния срок по фактурата за първото непогасено по давност месечно задължение) до 16.06.2022 г., която е в размер на 8,92 лв.

С оглед на изложеното искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 75,62 лв. и за периода от 03.09.2019 г. до 04.01.2022 г., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 8,92 лв. и за периода от 15.11.2019 г. до 16.06.2022 г. Ето защо, поради несъвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която процесните искове са били отхвърлени за основателната им част и вместо това същите да бъдат уважени в посочения размер. В останалата част решението следва да бъде потвърдено, макар и с други мотиви – поради изтекла погасителна давност.

По разноските:

При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. Пред РС Перник жалбоподателят като ищец е сторил разноски в общ размер от 825 лв., от които 25 лв. държавна такса, 400 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. възнаграждение за особен представител и 200 лв. възнаграждение за изготвяне на експертиза. От тях, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 20,82 % или 171,75 лв.

Във въззивното производство жалбоподателят е сторил разноски в общ размер от 325 лв., от които 25 лв. държавна такса, 200 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 20,82 % или 67,66 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 616/15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 5552/2022 г. на Районен съд Перник в частта, в която са отхвърлени предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК 823073638, срещу Р. Ю. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 75,62 лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги в периода от 03.09.2019 г. до 04.01.2022 г. за имот с адрес ***, както и на сумата от 8,92 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главница за периода от 15.11.2019 г. до 16.06.2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: