Решение № 72 от 18.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Велико Търново, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Търговско дело №

20224100900146 по описа за 2022 година

Установителен иск по реда на чл.464 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът „Ф.К.“ ЕООД(чрез адв.Л. М. от ВТАК) твърди, че бил взискател по изп.дело№861/2020г. на ЧСИ С.Косева, а длъжник бил „А.“ЕООД за вземане с общ размер 911544.77лв. Ответникът „А.“ЕООД бил присъединен с разпореждане на ЧСИ Косева от 18.10.2022г. по изп.дело№861/2020, изп.дело№569/2022 и изп.дело№333/2021г. по чл.456 ал.2 от ГПК, като взискател на „А.“ЕООД за сумите 250000лв. - главница по запис на заповед от 11.01.2022г.(с падеж 29.06.2022г.) с лихва за забава от 5694.44лв. за периода: 28.07.2021г.18.10.2022г. и разноски, за които суми били издадени заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело№ 225/2022г. на РС-Елена. Длъжникът не възразил в срок против заповедта за изпълнение. Ищецът твърди, че „А.“ЕООД бил привиден кредитор и вземането по издадения изп.лист по ч.гр.дело№225/2022г. на РС-Елена, не съществувало, тъй като „А.“ЕООД било регистрирано на 03.12.2021г. и управителят П. Б. подала декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч., че предприятието не е осъществявало дейност през 2021г. В същото време, записът на заповед бил издаден на 11.01.2022г. - един месец след учредяване на дружеството, при което не било възможно сумата 250000.00лв. да е била от управителя на „А.“ ЕООД на „А.“ ЕООД задължително по банков път. И двете дружества се представлявали от адв.Ал.Ч. от ВТАК, който бил пълномощник на заявителя „А.“ЕООД и пълномощник на „А.“ЕООД в производството по изп.дела на ЧСИ С.Косева. Въпреки размера на задълженията на „А.“ ЕООД по изп.дела от 911544.77лв., будело недоумение пасивността му и неподаването на възражение. Според ищеца, при разпределението на сумите щяла да бъде намалена частта на всеки от кредиторите по изп.дело, за сметка на привидния взискател - ответника „А.“ЕООД. Моли да се приеме за установено по отношение на „Ф.К.“ЕООД, че „А.“ЕООД е привиден кредитор на “А.“ЕООД и вземането, присъдено с изп.лист от 29.07.2022г., издаден по ч.гр.д.№225/2022г. на РС-Елена, присъединено по изп.дело№861/2020г., 1 изп.дело №569/2022 година и изп.дело№333/2021гл по описа на ЧСИ С.Косева - №809 с район на действие ВТОС, в размер на главница 250000.00лв., със законна лихва 5694.44лв. за периода:

28.07.2021г.-18.10.2022г.; разноски по гр.дело за държавни такси и адв.възнаграждение – 6200.00лв.; разноски по изпълнително дело за заплатено адвокатско възнаграждение – 3400.00лв. и разноски по изпълнително дело, заплатени от взискателя 216.00лв. - общо 265 510.44лв., не съществува. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците „А.“ЕООД и „А.“ЕООД(двете дружества чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК) оспорват иска. Искът бил недопустим, тъй като нямало все още разпределение на сумите по изп.дело.

Нямало забрана адвокат да представлява две дружества. Молят съда да отхвърли иска.

Претендират направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено, че „Ф.К.“ЕООД е взискател по изп .дело№... по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, за вземане в размер на 513215.93лв. против ответникадлъжник „А.“ЕООД, както и срещу Д. З. Т., „С.С.“ЕООД, М.Т.М., Д.Т.М., които са осъдени солидарно да заплатят посочените в изп.лист суми. След връчването на ПДИ на длъжниците на 31.12.2020г., в хода на делото са предприети действия по налагане на запори и възбрани на имущество, собственост на длъжниците по делото(възбранени, описани и оценени са недвижими имоти, собственост на длъжника „С.С.“ЕООД. На приключилата с Протокол от 09.02.2022г. за отваряне на наддавателни предложения публична продан, за купувач е било обявено физ.лице, което е довнесло предложената от него сума в срок. След влизане в сила на Постановлението за възлагане на недвижими имоти е изготвено Постановление за разпределение на суми от 13.09.2022г. По жалба от страна на „С.С.“ЕООД против Постановление за разпределение на суми от 13.09.2022г. по изп.дело№... по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС е било образувано в.ч.гр.дело№843/2022г. на ВТОС. Съдът с Решение№114/13.03.2023г. е отхвърлил жалбата на „С.С.“ЕООД Постановление за разпределение на суми от 13.09.2022г. по изп.дело№... по описа на ЧСИ Силвия Косева, с искане за неговата отмяна. Срещу решението на ВТОС е подадена жалба, като делото е изпратено за разглеждане по компетентност на ВТАп.С(до момента липса произнасяне). Видно от Удостоверение с изх.№36655/21.12.2022г., издадено от ЧСИ Силвия Косева, общият размер на задълженията на „А.“ЕООД по изп .дело№... по описа на ЧСИ Силвия Косева са в размер на 911544.77лв., към представляваното от „Ф.К.“ЕООД и присъединени кредитори, вкл. и към ответника „А.“ЕООД.

С Удостоверение по изп.дело№333/2021г. на ЧСИ Силвия Косева, на основание чл.456 ал.2 от ГПК, ответникът „А.“ЕООД е присъединен като взискател с Разпореждане от 18.10.2022г. на ЧСИ Силвия Косева по изп.дело№861/2020г. и с Разпореждане от 18.10.2022г. на ЧСИ Силвия Косева по изп.дело№569/2022г., за посочените в него суми по отношение на длъжника „А.“ЕООД, а именно: 250 000.00лв. – главница, 5694.44лв. - законна лихва за периода: 28.07.2021г.18.10.2022г; 6200.00лв. - разноски по гр.дело(за ДТ и адв.възнаграждение); 3400.00лв. - разноски по изп.дело(за заплатено адв.възнаграждение); 216.00лв. - разноски по изп.дело, заплатени от взискателя.

Присъединеното вземане на ответник „А.“ЕООД, поизтича от

Заявление с вх.

№2440/28.07.2022г. по реда на чл.417 от ГПК - подадено в РС-Eлена и и издадени 2

Заповед№109/29.07.2022г. за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело№225/2022г., с която на основание чл.418 ввр. чл.417 т.9 от ГПК е разпоредено длъжникът „А.“ЕООД да заплати на кредитора „А.“ЕООД, сумата 250000.00лв., представляваща дължима сума по Запис на заповед от 11.01.2022г.(с падеж 29.06.2022г.), ведно със законна лихва, считано от 28.07.2022г. до окончателното и изплащане, сумата 5000.00лв.(разноски – ДТ); сумата 1200.00лв.

(адв.възнаграждние).

Призовка за доброволно изпълнение, с указване на правата по чл.428 ал.1 от ГПК, е връчена на ответника-длъжник „А.“ЕООД от ЧСИ Силвия Косева по изп.дело№333/2021г. лично на управител Д. З. на 22.08.2022г. В указания законов срок, длъжникът не е възразил, че не дължи сумата по вземането по издадения изп.лист в полза на „А.“ЕООД за сумата 250000.00лв., представляваща дължима сума по Запис на заповед от 11.01.2022г.(с падеж 29.06.2022г.), ведно със законна лихва, считано от 28.07.2022г. до окончателното и изплащане, сумата 5000.00лв.

(разноски – ДТ); сумата 1200.00лв.(адв.възнаграждение).

Според приложеното

Актуално състояние от

ТРРЮЛНЦ

„А.“ЕООД е регистрирано/вписано в ТР при АВ на 03.12.2021г., с капитал в размер на 100.00лв., като на 30.06.2022г.(според достъпната партида на дружеството в ТР), управителят П. Б. е подала Декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч., че представляваното от нея предприятие не е осъществявало дейност по смисъла на §.1 т.30 от ДР на ЗСч. през отчетния период 2021г. и съответно не е обявяван ГФО за 2021г. в ТР.

По реда на чл.176 от ГПК П. М.Б. - управител на „А.“ЕООД заявява, че Записът на заповед от 11.01.2022г.(с падеж 29.06.2022г.) е „издаден по повод нейна застраховка“, за да и бъдат върнати защото дала тези пари(250000.00лв.). Не били ходили при нотариус да правят заверка на документа. Парите били предадени „на ръка“, тъй като на „А.“ЕООД били блокирани банковите им сметки. Направила го, за да помогне от човешка гледна точка(от колегиалност). „А.“ЕООД развивало дейност - с производство на зърнени култури, обработка, арендуване на земеделска земя. Признава, че упълномощавала адв.Ал.Ч. от ВТАК да представлява „А.“ЕООД пред РС-Елена по производства(не може да каже конкретно по кои дела).

По реда на чл.176 от ГПК Д. З.Т.(управител на „А.“ЕООД) заявява, че д ружеството натрупало задължения във връзка с производство на зърнени култури. Споделила на П. М.Б.

(управител на „А.“ЕООД), че няма възможност и средства да продължи да се занимава със зърно производство). Уточнява, че между двете дружества не съществуват търговски взаимоотношения.

П. М.Б. и предложила да и помогне с пари - общо 250000.00лв.(„на ръка“, поетапно, като последната сума и дала през м.януари.2022г.). Уговорката била парите да се върнат „по жътва“. П.

М.Б. дошла с готов запис на заповед и Д. З.Т. го подписала. Д. З.Т. се разплащала с парите(в т.ч. за ремонти, части за машини и др.). Признава, че не била върнала напълно задължението си. Д. З.Т. твърди, че не знаела дали П. М.Б. била „извадила изпълнителен лист за тази сума – 250000.00лв.).

Признава, че е упълномощавала съм адв.Ал.Ч. от ВТАК да представлява „А.“ЕООД по производства(не може да каже конкретно по кои дела), като по изп.дела била ангажирала друг адвокат.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За оспорване на вземането на присъединен взискател, на първоначалния взискател е предоставен отрицателния установителен иск по реда на чл.464 от ГПК. Предметът на спора по този иск е отричаното от ищеца съществуване на правото на вземане на присъединения кредитор спрямо длъжника. Чрез предявяването на иска се препятства разпределението на средствата набрани в резултат на изпълнението и предназначени да бъдат предадени от съдебния изпълнител на кредитора с оспорено вземане. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от 3 спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Предвидената в чл.464 ал.1 от ГПК защита на взискателя, възниква от момента на присъединяване на друг взискател по изп.дело(Определение№756/22.12.2011г. по ч.гр.дело№641/2011г.

IVг.о.

ВКС;

Определение№350/07.05.2012г. по ч.гр.дело№270/2012г. ВКС; Определение№498/19.11.2019г. по ч.т.дело№2437/2019г. ВКС). В настоящия случай за „Ф.К.“ЕООД съществува правен интерес от иска по чл.464 от ГПК, тъй като присъединилият се взискател „А.“ЕООД има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател и извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател - чл.457 ал.1 от ГПК. С присъединяването на кредитор с изп.лист или удостоверение, че изпълнителният лист е приложен по друго дело, във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, се цели удовлетворяването на встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението във висящия изпълнителен процес. Защитата на конкуриращия взискател е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.464 от ГПК срещу длъжника и привидния кредитор, като с него се оспорва съществуващото между тях правоотношение и се атакува привидното изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на последния.

Предявяването на установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес да се отрече със сила на присъдено нещо съществуването на вземането на конкуриращия го при удовлетворяване на вземането му друг взискател. Исковата защита е допустима и то независимо дали длъжникът разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на конкуриращите се взискатели. В конкретния случай и двамата взискатели са хирографарни кредитори. Правият интерес от иска възниква още от момента на присъединяването на новия взискател, а не от момента на разпределението, поради което искът може да се предяви и преди да е извършено разпределението(както е в конкретния случай). Не са налице и доказателства, че към момента на подаване на исковата молба – 21.12.2022г. постановлението на ЧСИ за разпределение от 13.09.2022г. е влязло в сила. При това положение съдът счита, че предявеният иск по чл.464 от ГПК е предявен в предвидения преклузивен едномесечен срок. Този срок има значение с оглед вида на предявявания иск, който до изтичане на едномесечния срок от разпределението следва да бъде установителен, а след изтичането му – осъдителен, тъй като след изтичането на този срок съдебния изпълнител изплаща сумата, предназначена за удовлетворяване на присъединения взискател. Именно влизането в сила на разпределението по смисъла на чл.462 ал.2 от ГПК, респ. чл.463 ал.3 от ГПК е моментът, от който започва да теча срокът за предявяване на иска по чл.464 от ГПК, тъй като с оглед смисловото му тълкуване, предявяването на иска „спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспорено вземане“, а предаване може да има единствено при окончателно разпределение. Срокът по чл.464 от ГПК е краен, преклузивен срок, като интересът от предявяване на иска възниква от момента на присъединяване на взискателя със спорното вземане. Ето защо съдът намира, че искът е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.