Решение № 34 от 06.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. ХАСКОВО, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235600600461 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 15/06.06.2023г. постановена по НОХД № 734 /2022г. по описа на РС – Свиленград, подсъдимия С. А. М. с ЕГН ********** от гр.Х., е признат за виновен в това, че на 19.06.2022г. в с.М., общ.С., обл.Х., като подбудител умишлено склонил чрез обещание за помощ по време на извършване на деянието и обещание за материална облага и като помагач умишлено улеснил извършителя А. М. Р. от гр.Х., да извърши престъплението по чл.281 ал.2 т.1 и т.5, вр. ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, а именно на 19.06.2022г. в с.М., общ.С., обл. Х. като извършител с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал М. А., М. А., Р. Б. и М. С. – всички граждани на С., да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ – „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуването, както и виза когато такава е необходима“ съгласно Приложение I на Регламент /ЕС/ № 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета, като деянието е извършено чрез използване на МПС – лек автомобил „Киа Сиид“ с рег. № ******** и по отношение на повече от едно лице, чрез даване на съвети и разяснения относно достигане до мястото от 1 което следва да бъдат взети чуждите граждани и от където да бъдат извозени до крайната точка на пътуването си, чрез съпровождането им до там с л.а.“ Порше Кайен“ с рег. № *******, поради което и на осн. чл.281 ал.2 т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.3 и ал.4, вр. чл. 54 от НК, е осъден на 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн. чл.

66 ал.1 от НК е отложено за срок от 4 години и на наказание „глоба“ в размер на 5000 лв.

Със същата присъда, подсъдимия Р. С. М., с ЕГН ********** от гр.Х., е признат за виновен в това, че на 19.06.2022 г. в с.М., общ.С., обл.Х., като помагач умишлено улеснил извършителя А. М. Р. от гр.Х. да извърши престъплението по чл.281 ал.2 т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, а именно на 19.06.2022 г. в с.М., общ.С., обл.Х., като извършител с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал М. А., М. А., Р. Б. и М. С.

– всички граждани на С. да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ – „ Чужденец който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуването, както и виза когато такава е необходима“ съгласно Приложение I на Регламент /ЕС/ № 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета, като деянието е извършено чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Киа Сиид“ с рег. № ******** и по отношение на повече от едно лице, чрез осигуряването на личния си автомобил “Порше Кайен“ с рег. № ******* за съпровождането на чуждите граждани със същия, поради което и на осн. чл.281 ал.2 т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. чл.54 от НК е осъден на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и на наказание „глоба“ в размер на 5000 лв.

С присъдата, на осн. чл.53 ал.1 б. „А“ от НК, са отнети в полза на държавата два мобилни телефона - „IPRO A25“ и „ Самсунг SM- J 320 FN“, с карта памет „Тошиба“ и сим - карта на мобилен оператор „**“, собственост на А. М. Р. На осн.чл.189 ал.3 от НПК, всеки от двамата подсъдими е осъден да заплати сумата от по 180.34 лв. представляващи разноски за съдебното производство и по 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволни от така постановената присъда са останали двамата подсъдими, които чрез защитникът си я обжалват в срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност изразяващи се в недоказаност на обвинението. С жалбата се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани.

Окръжна Прокуратура Хасково изпраща представител, който намира жалбата за неоснователна. Прокурорът счита обжалваната присъда за правилна, законосъобразна и иска да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимите С. М. и Р. М. редовно призовани се явяват лично и със защитникът си адв.П., който в пледоарията си поддържа доводите за недоказаност на обвинението и иска подсъдимите да бъдат оправдани.

В личната си защита и последна дума, подсъдимите също искат да бъдат оправдани.

2

Пред настоящата инстанция не са допускани и събирани нови доказателства.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и изцяло служебно, на осн. чл.314 от НПК намира, че жалбата е основателна но не по изложените в нея съображения, а присъдата следва да бъде отменена изцяло без настоящата инстанция да разглежда делото по същество, поради следното:

Съдебното производство по НОХД № 734/2022г. по описа на РС- Свиленград, е образувано по обвинителен акт на РП Хасково - ТО Свиленград, изготвен по ДП № 135/2022 г. по описа на ГПУ – Свиленград. С диспотизитива на обвинителният акт, на двамата подсъдими е повдигнато обвинение, което е идентично по словната и цифровата си квалификация, с диспозитива на атакуваната присъда. По същия начин двамата подсъдими са привлечени като обвиняеми и на досъдебното производство. По това досъдебно производство, св.А. М.

Р. е бил също привлечен като обвиняем за престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5, но вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено от него като извършител, в съучастие с двамата подсъдими - М. като подбудител и помагач, а М. – като помагач. За Р. наказателното производство явно е приключило с одобрено споразумение преди внасянето на обвинителния акт, каквито са и твърденията в самия обвинителен акт, доколкото споразумението не е приложено по настоящото дело.

Така повдигнатото на двамата подсъдими М. и М. обвинение обаче, за което са признати за виновни и осъдени с обжалваната присъда, е изключително неясно, до степен правеща го невъзможно да бъде разбрано. Известно е от правната теория, че при съвместната престъпна дейност каквото е съучастието по чл.20 от НК, отговорността на съучастниците е за извършеното от извършителя престъпление и именно за това е възможна наказателната отговорност на подбудителя и помагача. Те отговарят за това за което са подбудили или подпомогнали извършителя, но престъплението е извършеното от последния, защото без изпълнително деяние от извършителя, отговорността на подбудителя и помагача е невъзможна освен когато самото подбудителство или помагачество представлява самостоятелно престъпление. В този смисъл са разпоредбите на чл.21 ал.1 и ал.2 и чл.22 от НК. В настоящия случай, така както е структуриран диспозитива на обвинението, за престъплението в чието извършване са обвинени двамата подсъдими, именно това не става ясно. До тази неяснота се е стигнало поради ненужното излагане в диспозитива на обвинението, на фактическите обстоятелства в които според прокурора се е изразявало самото подбудителство и помагачество по чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, на двамата подсъдими. На следващо място, пак в диспозитива на обвинителният акт и за двамата подсъдими липсва думата „съучастие“. Същевременно от прочитът на формулираното им обвинение, за което са предадени на съд и осъдени се стига до извод, че всеки от тях - М. и М., действал самостоятелно при съответната си съучастническа форма, с извършителя Р., но не и двамата да са действали в съучастие по между си. Такава конструкция при съучастието по чл.20 от НК е принципно възможна, но не и в настоящия случай доколкото при излагането на фактите в обстоятелствената част на обвинителният акт, липсват фактически твърдения 3 подсъдимите М. и М. да не са знаели за взаимното си участие в престъплението, наред с извършителя. Посочено е точно обратното, като е описана една съвместна на тримата престъпна дейност, включително наличие на общност на умисълът им, както и, че всеки от тях съзнавал участието на другия в престъплението. По нататък, с посоченото в обвинението досежно помагачеството по чл.20 ал. 4 от НК за подс. М. – че се изразявало в осигуряване на лекият си автомобил „Порше Кайен“ за съпровождане на чуждите граждани с него, а за подс. М. и чрез съпровождането им до крайната точка на пътуването им, с въпросния автомобил, е създадено противоречие относно вменената на подс.М. форма на съучастие, защото описаното за него в диспозитива на обвинителният акт е практически втората алтернатива на изпълнително деяние на престъплението по чл.281 ал.1 от НК, което според обвинението на извършителя за което явно е и осъден, е за противозаконно подпомагане на чужденците да преминават в страната, в нарушение на закона. За подс. М. противоречието с обстоятелствената част на обвинителния акт е възникнало с твърдението в нея, че той управлявал въпросния автомобил „Порше Кайен“, а в диспозитива на обвинението е посочено, че единствено го осигурил.

Съдът не може да дава указания на прокурора какво обвинение и против кого да повдигне.

Обвинителният акт обаче очертава фактическите рамки на обвинението и определя предмета на доказване, като в обстоятелствената си част съгласно чл.246 ал.2 от НПК следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на фактическите обстоятелства, свързани с времето, мястото, начина на извършване на престъплението и участието на обвиняемия в него, обуславящи обективните и субективни елементи от състава на конкретното престъпление по НК. Правната квалификация на деянието според чл.246 ал.3 от НПК, се дава в заключителна част на акта и това е неговия диспозитив. Наличието на неясноти или противоречия, между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителният акт, засягащи основните съставомерни елементи от състава на престъплението и формата на участието на обвиняемия в него, или липсата на факти от посочената категория, е винаги съществено отстранимо процесуално нарушение засягащо правото на защита, защото така се създава неяснота до степен правеща невъзможна, обвинението да бъде разбрано. В този смисъл са и указанията на Т.Р. № 2/02г. на ОСНК на ВКС, което не е загубило актуалността си. Именно това в настоящия случай е допуснато, което представлява и съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 пр.1 от НПК, засегнало правото на защита, на двамата подсъдими. Посоченото нарушение е представлявало основание за връщане на делото на прокурора по реда на чл.248 ал.1 т.3 от НПК, за отстраняването му.

Вместо да стори това, първоинстанционния съд провел разпоредителното заседание в което не забелязал служебно допуснатите в обвинителният акт и на досъдебното производство нарушения, неправилно приел липсата на такива, а след проведеното съдебно следствие, постановил присъдата предмет на настоящата проверка в която, както и в мотивите към нея, допуснал същите нарушения довели до противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата и до ограничаване процесуалните права на двамата подсъдими и правото им на защита. Това е и касационното основание по чл.348 ал.3 т.1 от НПК, налагащо отмяна на присъдата изцяло и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг 4 състав, от фазата на разпоредителното заседание, защото посочените нарушения са отстраними, но не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.

Водим от горното и на осн.чл. 335 ал.2 ,вр. чл. 334 т.1 от НПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 15/ 06.06.2023г. постановена по НОХД № 734 / 2022г., по описа на Районен съд Свиленград.

Разпечатката съдържа 29 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4bda257-498b-4159-ac6f-8e1ae1887c3a