Решение № 73 от 23.01.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1170/2024
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 23.01.2025
- В сила
- 14.02.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.17 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171, т.2, б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.461 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Варна, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110201170 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Хоум Сити Рент“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 204970168, срещу Електронен фиш серия Г, №0053491, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 КЗ.
Въззивникът моли, издадения ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че процесуалния ред за установяване на нарушение по чл.638, ал.1, т.2 КЗ е посредством съставяне на АУАН и издаване на НП, както и че неправилно е посочено основанието за налагане на административно наказание. Твърди се също, че за периода от 04.04.2023 г. до 10.04.2023 г. срещу въззивника са съставени три електронни фиша за едно и също нарушение, с констатиране на няколко нарушения през различни интервали от време, не може да се направи извод, че са извършени отделни, самостоятелни административни нарушения и с издаване на процесния ЕФ е нарушена забраната за повторно санкциониране на едно и също административно нарушение, както и че липсата на наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2, б.“в“ ЗДвП, което било задължително, е попречило да се възпрепятства възможността за управление на автомобила.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2023 г. в 12:56 ч. в гр. Варна, на бул. „Първи май“ до БАН, посока кв.
1
„Галата“, било установено с автоматизирано техническо средство/система №120cc8e, управление на л. а. „Мерцедес Е200“, рег.№В9189ВТ, регистриран в Република България и не спрян от движение, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При тази констатация на въззивното дружество „Хоум Сити Рент“ ЕООД, ЕИК 204970168, в качеството на собственик на л. а. „Мерцедес Е 200“, рег.№В9189ВТ, бил издаден ЕФ, серия Г №0053491, за допуснато нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ с наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства: ЕФ сер.Г, №0053491 от 10.04.2023 г., 1 бр. снимка на МПС, протокол от проверка №036-СГ-ИСИС от 24.03.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 11.04.2023 г., часови график от Четвърто РУ, ОД МВР Варна от 07.04.2023 г., справка от АИС АНД, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.04.4812 и справка от „Гаранционен фонд“ от 10.04.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ОД МВР Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.
Процесното НП съдържа всички законово изискуеми реквизити и отразените фактически констатации изцяло кореспондират с твърдяната като нарушена правна норма на чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
Санкцията е наложена за това, че е установено управление на МПС, за което няма сключен договор "ГО", а не за това, че не е сключен такъв договор, затова и дата на нарушението е именно датата, на която по време на проверката е засечено управлението на такова МПС, поради което са спазени сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. Предвид фактическото описание на нарушението в АУАН и НП съдът намира, че волята на АНО е ясна и категорична, като фактите напълно кореспондират с приложената санкционна норма.
Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са датата на извършване, мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което не е било ограничено по никакъв начин правото на защита на нарушителя и възраженията в тази насока не се споделят.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Не е спорен между страните и е установен по несъмнен начин от приобщените документи, факта на липсваща регистрирана и валидно действаща към 10.04.2023 г. застраховка „Гражданска отговорност“ за притежавания от въззивното дружество автомобил.
Липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставено на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи.
2
Разпоредбата на чл.461 КЗ подробно визира всички задължителни застраховки, като в т.1 като такава е включена именно застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т.10.1, раздел II, б."А" от приложение №1, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. В този смисъл правилно нарушението е било устновено и квалифицирано като такова по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, а санкцията е била наложена на основание чл.638, ал.1, т.2 КЗ, която норма предвижда съответното наказание за юридическо лице, което не е изпълнило задължението си по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, кога е възникнало задължението за сключване на ГО, по какви причини е било преустановено действието на вече сключена застраховка (които биха могли да се дължат включително на неплащане на дължима вноска), тъй като към 24.01.2021 г. безспорно е видно, че това задължение не е изпълнено.
С оглед на това съдът счита, че законосъобразно е ангажирана административнонаказтелната отговорност на въззивника като при определяне на размера на наказанието наказващият орган е съобразил вида и характера на нарушението и е наложил санкция в регламентирания абсолютния размер 2000.00 лв съобразно чл.638, ал.1, т.2 КЗ.
Съдът счита за напълно неоснователни отправените от въззивника възражения за неправомерна липса на наложена ПАМ по чл.171, т.2, б.„в“ ЗДвП спрямо незастрахованото МПС при предходно установяване на същото административно нарушение. Съгласно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б"а", т.6 и т.7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, а съгласно чл.172, ал.4 ЗДвП в случаите по чл.171, т.2, б."в", б."к", б."л", б."м" и т.2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство. В процесния случай административното нарушение – управление на МПС, което не е спряно от движение, без сключена задължителна застраховка „ГО“ е констатирано при заснемане с АТС, в отсъствие на контролен орган, въз основа на което е издаден процесния ЕФ по реда на чл.648, ал.3 КЗ, чиято разпоредба не съдържа задължително прилагане на ПАМ временно спиране от движение на МПС.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.17 ЗАНН. В конкретния случай се установява, че спрямо въззивника са съставени ЕФ серия Г, №0053355 за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, извършено на 04.04.2023 г. в 15:19 ч. и ЕФ, серия Г, №0053356 за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, извършено на 04.04.2023 г. в 15:41 ч., а нарушението, предмет на настоящото дело, е извършено на 10.04.2023 г., т.е. налице са отделни административни нарушения, извършени по различно време и в различни дни.
Съдът счита, че не са налице условия за квалифициране на случая като маловажен, доколкото участието на всяко едно МПС в движението по пътищата е потенциална предпоставка за пътни инциденти, при които евентуалните щети за трети лица, задължително следва да се обезщетяват по реда на застрахователен договор за "Гражданска отговорност" и неизпълнението на съответното задължение може пряко да засегне всеки един участник в движението по пътищата. При това, нарушението е формално, а не резултатно и защитения от закона обществен интерес е бил засегнат към момента на констатиране на нарушението в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид.
3
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че процесния ЕФ следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ОД на МВР Варна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер 80.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, №0053491, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на „Хоум Сити Рент“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 204970168, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.
ОСЪЖДА „Хоум Сити Рент“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 204970168, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4