Решение № 3754 от 20.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3754 гр. Варна, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110106550 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявен ВРС 25.05.2023 г. от С. Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес : ***, чрез процесуалния представител - адв. П. Р. от АК Варна, със съдебен адрес: ***, пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, против ответното дружество „Д. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.

Искът е предявен като частичен, с цена от 50 лв. от общо 1 770.00 лв.

В проведеното по делото на 20.10.2023 г. открито съдебно заседание на осн. чл.214 ,ал.1 ГПК съдът е допуснал исканото от ищцата изменение на иска, като същият се счита предявен в окончателен размер, считано от датата на сезиране на съда 2261 лв.

Отправеното до съда, с исковата молба , искане по см. на чл.127, ал.1, т.5 ГПК е : да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, частичен иск от общо 1 770 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - „тотална щета“ на л.а. „***“ с рег. № ***, в следствие на ПТП настъпило на 07.02.2023 г. , причинено с л.а.

*** с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност „ по полица № BG/08/122002932880 издадена на 06.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а.

„***“ с рег. № *** , до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 07.02.2023 г. в гр. Варна, по булевард „Осми приморски полк“, до номер 331 възникнало ПТП между л.а. „***“ с рег. № *** и л.а. „***“ с рег. № ***.

Във връзка с ПТП бил издаден Протокол за ПТП № 1867053 по описа на Пето РУ ОД 1

- МВР Варна, от който протокол било видно, че причината за възникване на инцидента била навлизане на насрещно движещия се л.а. „*** „ с рег.№ *** в лентата за движение на л.а.“***“ с рег. № ***, в следствие на което възникнал челен удар , при който били причинени щети и по двата автомобила .

Л.а. на виновния водач - л.а. „***“ с рег. № *** се твърди в исковата молба, че е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от „Д. З.“ АД, ЕИК *** , по полица № BG/08/122002932880, издадена на 06.10.2022 г.

На 22.02.2023 г. пред застрахователя била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с посоченото ПТП и нанесените щети по л.а. „***“ с рег. № ***, като била образувана щета № 211416327.

С писмо от 07.03.2023 г. ответното дружество - застраховател уведомило собственика на л.а. „***“ с рег. № ***, че след преглед на ликвидационната преписка по щета № 211416327/8.2.2023 г. били налице основанията на чл.390, ал.1 КЗ за определяне на щетата като „тотална“, поради което и застрахователното обезщетение следвало да се изплати след представяне на доказателства за прекратена регистрация на увреденото МПС.

Твърди се от ищцата , че по застрахователната преписка били представени копие от Свидетелство за регистрация част I за прекратена регистрация на л.а. „*** „ с рег. № *** поради тотална щета и удостоверение № 230819000147 на Сектор ПП Варна при ОД - МВР Варна . Във връзка със заведената щета , на собственика на увредения л.а. „***“ с рег. № ***, сочи ищцата, че била изплатена сумата от 2 630 лв.

На следващо място в исковата молба ищцата посочва, че при настъпване на покрито по договора застрахователно събитие за застрахователя възниквало задължение съгласно чл.

386, ал. 1 КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение, в размер определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не можело да надвишава действителната /при пълна увреда/ стойност на застрахованото имущество или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго, със същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число и всички присъщи разходи за доставка на строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка /чл.400,ал.2 КЗ/.

Съгласно чл.390, ал.2 КЗ, сочи ищцата, че тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. При тотална щета, застрахователят изплащал застрахователно обезщетение, но такова не повече от действителната стойност на застрахованото МПС, към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на годните за използване части.

След направена справка, твърди ищцата, че установила, че към датата на настъпване на процесното събитие действителната стойност на увреденото МПС - л.а. „***“ с рег. № *** е 4 400 лв. От посочената сума в размер на 4400 лв. следвало да се приспадне 2 заплатената в хода на ликвидационната преписка по щета № 211416327/08.02.2023 , а разликата от 1770 лв. счита за дължима от ответника - застраховател. Във връзка с изложеното по-горе, ищцата е обосновала правния си интерес от завеждането на иска.

Ищцата изрично се е позовала на нормите на чл.113 ГПК, чл.2 , ал.2 КЗ за да обоснове избора на РС Варна като местно компетентен да се произнесе по иска.

Ищцата желае съдът да уважи иска й ведно с присъждане на сторените по делото разноски , на осн.чл. 78 ГПК.

В подкрепа на твърденията и исканията си, ищцата е направила и искания за събиране на доказателства.В изпълнение на задължението по чл. 127, ал. 4 ГПК на страница последна от исковата молба е посочена банкова сметка, по която желае изплащане на паричното обезщетение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Д. З.“ АД, чрез процесуален представител юрисконсулт И. Г. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен, като го оспорва по основание и по размер.

В отговора на искова молба ответникът, от своя страна, сочи че от фактическа страна, са били осъществени следните правно-релевантни факти: На 08.02.2023 г. от страна на С. Г.

И. - Н. било предявено искане за оценка на вреди на имущество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претенцията била предявена във връзка с настъпило на 07.02.2023 г. в гр. Варна на бул. „***“ ПТП между л.а. „***“ с рег.№ *** и л.а. „***“ с рег.

№ ***. При подробно разглеждане на така отправеното искане, след остойностяването на констатираните увреждания, съгласно извършения оглед на МПС от страна на ответното дружество, било установено наличието на „тотална щета“, съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ, на процесното МПС, с оглед което било изплатено обезщетение в размер на 2660 лв. на дата 10.03.2023 г., което представлявало действителната (пазарна) стойност на автомобила, след приспадане на размера на запазените части, както и на този, който би бил реализиран при предаването на автомобила за скрап. При така изложеното по-горе, от правна страна ответното дружество е направило следните оспорвания, възражения и правни изводи:

Оспорва претендирания от ищеца размер на застрахователно обезщетение, като счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди - вследствие на процесното събитие. В изпълнение на задълженията си по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на 10.03.2023 г., твърди ответното дружество, че изплатило на ищеца обезщетение от 2660 лв. за настъпилата „тотална щета“ на МПС по смисъла на закона. Твърди, че с изплащането на гореописаното обезщетение ищецът е обезщетен в пълен размер относно причинените му имуществени вреди. Твърди, че при определяне действителната стойност на МПС към датата на събитието, въз основа на която е изчислено изплатеното от дружеството - ответник застрахователно обезщетение за „тотална щета“, ответникът спазил стриктно указанията на ВКС (напр. : Решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК; Решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 156/2009 г., I т.о., ТК; Решение № 37/23.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 667/2008 г„ I т.о., ТК и др.), съгласно които същата е равна на средната 3 пазарната цена на имуществото. Тази цена на имуществото била установена от експерти на дружеството - ответник при обективно, коректно и всеобхватно отчитане на всички основни ценообразуващи фактори, оказващи влияние върху стойността на МПС, а именно: дата на първа регистрация, реален пробег на автомобила, вид на двигателя и оборудването на МПС и др. Направено било задълбочено проучване на автомобилния пазар и след разглеждане и сравняване на множество действителни оферти на идентични или сходни по характеристики автомобили била определена средна пазарна цена на процесното МПС.

С оглед изложеното по-горе , ответното дружество счита, че претендирания от ищеца размер на обезщетение е значително завишен спрямо стойността, която следва да бъде определена в хипотезата на „тотална щета“. В тази връзка, ответникът намира за известно на съда, че при наличието на „тотална щета“ реалната увреда за собственика на процесното МПС (респективно дължимото от застрахователя обезщетение) е равна на действителната (пазарна) стойност на автомобила към датата на процесното ПТП, намалена с размера на прихода, получен при реализиране на запазените части на МПС и при предаване увредените такива за скрап (така в Решение № 65 от 09.07.2013 г. по гр.д. № 865/2012 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК; Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК и др.)

При настъпване на покрито от договора за застраховка „Гражданска отговорност„ застрахователно събитие , сочи и ответника , че за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахователно обезщетение за претърпените при същото вреди. Обезщетението трябвало да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължало обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, но при съобразяване на стойността на запазените части и ограниченията за редуциране на размера на обезщетението с императивни материално-правни норми. При частична и при пълна увреда на имущество, обезщетението не можело да надхвърли действителната стойност на вредите към момента на увредата, нито действителната стойност на самото имущество, към този момент. При пълна увреда - релевантна била действителната стойност на имуществото, към момента на застрахователното събитие, но следвало да се съобразят и императивните материално-правни норми на чл. 390 от КЗ, на чл.

22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006 г., отменена), която била приложима в случая съгласно изричната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от Наредба 49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и злополука на пътниците в средствата за обществен превоз.

Полученото застрахователно обезщетение с размер на 2660 лв. твърди ответника, че съставлява реалния размер на дължимото от него обезщетение, определен в пълно съответствие с нормативните правила и условията на застрахователния договор. Предвид 4 изложеното счита, че не дължи плащане на твърдяната сума от ищеца сума, тай като същия вече бил обезщетен за претърпените в резултат на застрахователното събитие вреди.

Доколкото претенцията на ищцата била удовлетворена в размер, съобразен със законовите разпоредби, намира предявеният главен иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Неоснователността на главната претенция водела и до неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва.Относно претенцията за разноски - ответника намира и тази претенция за неоснователна.