Решение № 750 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20255300501289 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. И. М., ЕГН ********** от гр. ***** против Решение № 218 от 17.01.2025 г., постановено по гр.д. № 15975/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните, че В. И. М., ЕГН ********** дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***** следните суми: 1 000 лева – главница по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ***** г.; 30,91 лева – договорна лихва за периода от 22.09.2020 г. до 31.07.2022 г.; 189,73 лева – обезщетение за забава за периода от 22.09.2020 г. до 16.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 16.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5848/17.08.2022 г. по ч.гр.д. № 11844/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че съдът неоснователно е отказал да спре производството по делото поради образувано ДП № ***** г. по описа на 2-ро РУ при ОДМВР **** против лицето Д. М. за престъпление по чл. ***** във връзка със сключване на процесния договор за кредит. Иска се обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото на 1 първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност – отмяна на решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Еос Матрикс“ ЕООД чрез пълномощника адвокат Д.

П., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Поддържа се, че ответницата е признала сключването на договора, личното подаване на документи за кредит, усвояването на сумата по кредита и доброволното й разпореждане с нея чрез предаването й на трето лице. Счита се, че отношенията на ответницата с третото лице М. във връзка с връщане на предоставената в кредит сума, не са предмет на делото, както и че не са налице основания за спиране на производството. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава размера по Наредба № 1/2004 г.

Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Исковото производство е образувано след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 11844/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., в което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД против В. И. М. за заплащане на сумата от 1 000 лева главница, 30,91 лева договорна лихва за периода от 22.09.2020 г. до 31.07.2022 г., и 189,73 лева лихва за забава за периода от 22.09.2020 г. до 16.08.2022 г., дължими по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ****, вземанията по който са прехвърлени на заявителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на вземането.

Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, с оглед на което по реда на чл. 422 от ГПК заявителят е предявил искове за съществуване на вземанията по заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е признал сключването на договора за кредит, но е оспорил размера на претенциите за главница и лихви, като е направил възражение за изтекла давност.

По фактите страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 22.07.2020 г. между „Обединена българска банка“ АД и В. И.

М. е сключен Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ****, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта Visa Classic в общ размер на 1 000 лева, при ГПР в размер на 20,63 %, променлив ГЛП в размер на 16,9 % по редовен 2 дължи, формиран от покупка/плащане на ПОС-устройства, и 18,9 % по редовен дължи, формиране от теглене на суми в брой от АТМ/ПОСустройства. Общо дължимата сума към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 1 105,31 лева, а срокът на договора – 24 месеца.

На 15.12.2021 г. между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на парични вземания, предмет на който са и вземанията по процесния договор за кредит съгласно Приложение № 1А към договора за цесия.

За извършената цесия кредитополучателят е уведомен на 07.06.2022 г.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза по процесния договор е усвоена сума в общ размера на 930 лева.

По сметките на цедента и цесионера не са отразени постъпили суми от кредитополучателя по кредита. Непогасената главница към 15.08.2022 г. е в общ размер на 1 047,30 лева, формирана от усвоените суми от кредитния лимит и начислените такси при теглене на суми в брой и за поддържане на кредитната карта. Договорната лихва за периода от 22.09.2020 г. до 31.07.2022 г. в размер на 148,46 лева. Лихвата за забава за периода от 22.09.2020 г. до 15.08.2022 г. е в общ размер на 24,88 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове по чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредитен лимит, предоставяне на заемните средства на кредитополучателя, настъпване на изискуемостта и валидно извършено прехвърляне на вземанията по договора в полза на ищеца.

Сключването на процесния договор за кредитен лимит се установява от представения по делото договор, съставен в писмена форма, имащ необходимото съдържание и носещ подписите на страните в правоотношението.

При извършена от съда служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, дължима на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, такива не са констатирани. Не се установява, също така, нищожност на договора за кредит или на отделни негови клаузи, която да произтича от съдържанието на договора или от събраните по делото доказателства по смисъла на ТР № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК.

Съдържащото се във въззивната жалба оплакване, което може да бъде квалифицирано като възражение за унищожаемост на договора за кредит 3 поради измама, осъществена от трето за правоотношението лице, е преклудирано съгласно чл. 133 от ГПК и не може да бъде обсъждано в настоящото производство, тъй като е направено след изтичане на срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК за подаване на отговор на исковата молба.

Не е налице соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, свързано с отказа на първоинстанционния съд да спре производството по делото до приключване на ДП № ***** г. по описа на 2-ро РУ на ОДМВР ****, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на престъпни обстоятелства по смисъла на чл. 229, т. 5 от ГПК, от установяването на които да зависи изходът на гражданския спор.

По останалите правнорелевантни факти, касаещи усвояването на кредита от кредитополучателя, размера на задълженията, легитимацията на ищеца като кредитор на основание договор за цесия и неоснователността на иначе своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност, във въззивната жалба не са наведени оплаквания, а и те се установяват от събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение.

С оглед успешно проведеното от ищеца доказване на относимите юридически факти, исковете се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковите претенции, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Разноски в полза на въззиваемата страна не се присъждат, тъй като нито има искане за това, нито доказателства за направата на такива.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК с оглед цената на исковете решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 218 от 17.01.2025 г., постановено по гр.д.

№ 15975/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4