Решение № 2374 от 13.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2374 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110156610 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

299606/25.09.2024 г. , о т „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу С. В. М. с ЕГK:**********, с адрес: гр.

София, п.к. 1463, обл. София, общ. Т*, ж.к. „**", *, вх. А, ет.3, ап.33 /абонат 1/, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 188.75 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., изчислена върху главница от 1552.88 лева

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 7.17 лева лихва за периода 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г., изчислени върху главница от 34.31 лева за които суми има издадена Заповед № 16983/05.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 30869/2024 по описа на СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот гр. С* /абонат 1/,

1

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Твърди, че ответникът е заплатил сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, съгласно издадената заповед, но не е заплатил сумите за мораторна лихва за тях.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответника подава отговор. Оспорва исковете по основание, но не и размер. Твърди, че като ОУ са приложими други правила и ответникът изпада в забава след покана, а такава не е направена. Ето защо твърди, че лихва върху главница не се дължи. По отношението на лихва върху дялово разпределение също не се дължи, тъй католипсва покана по чл.84, ал.2 ЗЗД. Моли да не се допускат експертизи, тъй като няма спор по отношение на размера, а по отношение на правото. Счита, че експертизите не са необходими.

Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски по чл.38 ЗА. Представя списък.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът изцяло признава дължимостта на сумите по главници за топлинна енергия (ТЕ) и дялово разпределение (ДР). Оспорват дължимостта на сумите за топлинна енергия. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з. В писмени бележки твърди, че претенцията за мораторна лихва е недължима, тъй като няма 2 покана, кога фактурата е връчена на ответниците. Позовава се на съдебна практика. Твърди, че няма уговорка за зачисляване на суми за дялово разпределение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 1538/13.01.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 66-72 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 1538/13.01.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 66-72 от делото).

Не се спори, че за процесния имот и период, ищцовото дружество е доставяло топлоенергия на ответника. Не се спори по посочените количества топлоенергия и техният размер. Не се спори по сумите, определени по тарифа, както и за изискуемостта на вземанията. Не е спорно и обстоятелства за сключен договор с топлинен счетоводител. Не е спорно и по размера на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, тяхната изискуемост. Не се спори, че ответникът е собственик и има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот и процесния период. Не се спори по размера на мораторните лихви.

Спорно остава дали претендираните суми за мораторни лихви са дължими – изискуеми.

Спорно остава дали ответникът е заплатил процесните в срока преди исковата молба.

След като се дължат главниците (топлинна енергия и дялово разпределение), то се дължи и мораторните лихви върху тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се 3 заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Найкъсното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2023 г.

Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва се дължи.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При това положение искът за мораторна лихва върху главница за ТЕ е основателен, а искът за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение не е дължимо.

По разноските

Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

ПО ЗАПОВЕДНОТО

Ищецът претендира 35.52 лева (държавна такса, л.10 от делото) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Последното е законовия предел по чл.26 НЗПП. Общият размер разноски, които следва да се признаят на ищеца е 85.52 лева.

Заповедта е влязла в сила за сумата от 1552.88 и 34.31 лева. С това решение се признава вземането в размер на 181.58 лева. Заявлението е за суми в общ размер 1 775.94 лева. Заповедта е влязла в сила за сумата от 1857.19 лева и сега е признато за установено за 181.58 лева. Следователно общият размер, за който е установено вземането е 1768.77 лева.

При това положение ищецът има право на разноски, пропорционално на уважената част, а именно 85.17 лева (85.52 х 1768.77/1775.94).

Ето защо С. В. М. с ЕГK:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1463, обл.

София, общ. Т*, ж.к. „**", *, вх. А, ет.3, ап.33 /абонат 1/ следва да бъде осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 85.17 лева, представляващи разноски по ч. гр. д. № 30869/2024 г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

4

Ответникът претендира разноски в заповедното. Съгласно представен списък претендира сумата от 450.00 лева адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът приема, че възражението на ищеца е основателно. Делото не е сложно от фактическа и правна страна. С оглед характера на заповедното производство и извършената работа съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 10.00 лева.

При определяне размера на възнаграждението съдът прие, че дейността не изиска никакъв интелектуален умисъл, а само волеви. Не е необходимо мотивиране на възражението.

При положение, че ответникът е материално затруднено лице, то следва да се прилага ЗПП и НЗПП. Размерът е съобразен с практиката, обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС. Още повече настоящият съд се солидализира с мотивите, изложени в цитираните актове, досежно критериите за определяне на възнаграждение, че за подаване на възражение (подаване на документ) следва да се присъжда сума по ЗПП.

Повече от присъдените суми за подаване на бланкетни молби, несъобразени с фактите по делото, не следва да се присъжда, тъй като ще се стигне до неоснователно обогатяване.

Следва да се отбележи, че възнаграждението от 10.00 лева е присъдено, тъй като ответникът е материално затруднено лице (по чл.38, а не роднина или колега) и като нормативна уредба за регулиране на този вид отношения е ЗПП и Наредбата за заплащането. При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентиран. При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и поставяне в по-неблагоприятно положение на адвокати, които са вписани в регистъра на правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38 ЗА, а именно размер за договорно възнаграждение. Затова за определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не договореностите. Ето защо съдът е приложил Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.