Решение № 106 от 27.07.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Търговище, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Е.Ив. Д. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20263530200280 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Т. Г., ЕГН ********** от гр. Варна против Наказателно постановление № 25 - 1292 – 002119 от 05.01.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, сектор ПП – Търговище. Считайки същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, жалбоподателят желае НП да бъде отменено.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник, който прави и искане за присъждане разноските по делото. Представя и допълнителни писмени бележки с доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, включително поради наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, в с.з. излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 20.11.2025 г. св. Д. В. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе при НТУ изготвил докладна записка до началника на сектора, в която посочил, че на същата дата – 20.11.2025 г. около 12:30 ч. на път I–4, при км.224, осъществявайки контрол върху заплащането на такси по чл.10, ал.1 от ЗП, в присъствието на свидетеля Ю. Б. – също инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе, е подал сигнал за спиране на ППС - марка „Опела“, модел „Астра“ с рег.№ *******, чийто водач не спрял за извършване на проверка. Докладната записка била изпратена от началника на сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе при НТУ до директора на ОДМВР Търговище по компетентност - на основание чл.6, ал.1, т.9 от ЗМВР. В резултат на това била образувана преписка № 363000 -36383/27.11.2025 г. по описа на ОДМВР – Търговище. В хода на работата по преписката било установено, че автомобилът с рег. № ******** е собственост на жалбоподателя, чийто постоянен адрес бил в гр.Варна. Поради това, чрез 01 РУ - Варна, на същия била предоставена за попълване декларация по чл.188 от ЗДвП относно извършено нарушение на ЗДвП на I–4, при км.224, на 21.11.2025 г. около 12:30ч. На 08.12.2025 г. жалбоподателят попълнил декларацията по чл.188 от ЗДвП, като декларирал, че не си спомня да е управлявал личния си автомобил с рег. № ********** на 21.11.2025 г. в 12:30 ч. На същата дата – 08.12.2025г. на жалбоподателя лично била връчена покана – да се яви в седмодневен срок в с-р ПП в гр.Търговище за съставяне на АУАН.

В посочения срок лицето се явило и св.Д.Й. – младши автоконтрольор в с-р ПП при ОДМВР - Търговище му съставил АУАН № AД 447664/09.12.2025 г. за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражение, че не е съгласен с констатациите и че не е извършил Д.ието, за което е съставен акта. Въз основа на съставения АУАН, Началник група към ОДМВР – Търговище, сектор ПП – Търговище издал Наказателно постановление № 25 - 1292 -002119 от 05.01.2026 г., с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя “глоба” в размер на 102,26 евро (200 лв.) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите 2

Д.Й., Дж.А. и Ю.Б. и писмените доказателства по делото.

Констатира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Същите са издадени по предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма и съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. При съставяне на АУАН не са допуснати нередовности, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Макар и не съвсем прецизно, описанието, съдържащо се в НП дава достатъчно яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и спорът следва да бъде разгледан по същество.

С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Сигналът за спиране със стоп–палка следва да е ясен и да е подаден своевременно от контролния орган, респ. у водача на ППС да е формирано убеждение, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен именно за него, след което следва и задължението, съобразно конкретните пътни условия да спре най-вдясно на пътното платно или на посочено от контролния орган място.

В случая от показанията на свидетелите А. и Б. се установи, че при осъществяване на служебните им задължения на посочения в НП пътен участък, на водача на автомобил с рег. №******** е бил подаден сигнал за спиране със стоп – палка. Сигналът бил подаден от св.А. - инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе при НТУ т.е. от надлежен контролен орган, действащ в рамките на предоставените му от закона правомощия, съгласно чл.167а, ал.2, т.1 от ЗДвП и приложената заповед № РД -111322/17.10.2025г. на председателя на УС на АПИ. Същите свидетелски показания установяват, че сигналът за спиране е бил подаден ясно и своевременно от униформения служител и същият е бил възприет от водача на автомобила, който в нарушение на чл.103 от ЗДвП, не спрял за проверка.

3

Относно датата и момента на извършване на въпросното нарушение обаче, нито един от разпитаните свидетели не предостави конкретни данни.

От показанията на актосъставителя - св.Й. се установи, че същият не е очевидец на нарушението, а е съставил АУАН въз основа на докладната записка, изготвена от контролния орган от НТУ и приложена към преписката.

Св.Б. – очевидец на нарушението, заяви, че не помни на коя дата е извършено деянието, но за случая е била изготвена докладна записка от неговия колега – св.А.. Последният също посочи, че не помни на коя дата е извършено нарушението, но заяви, че датата е записана в докладната записка, която е изготвил. След предявяване на последната /л.14/ св.А. потвърди, че датата, която е записал в докладната записка е датата на нарушението.

При тази данни и с оглед показанията на тримата свидетели, съдът приема за установено, че нарушението на чл.103 от ЗДвП е извършено на 20.11.2025г., както е посочено в докладната записка, изготвена от св.А. и приложена към делото. Не са налице доказателства, които да разколебават този извод. С НП обаче жалбоподателят е санкциониран за нарушение, извършено на 21.11.2025г., което по изложените съображения се явява недоказано.

Датата на нарушението е съществен елемент от обективната страна на нарушението и от административнонаказателното обвинение, която индивидуализира нарушението по време на извършване. Поради това не би могло да се приеме, че при изписването й в НП е допусната техническа грешка, която да се санира в съдебната фаза на производството. Приемането на обратното би довело до недопустимо изменение на фактическото обвинение и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което е организирало защитата си срещу обвинение за нарушение, извършено на 21.11.2025 г., а не на 20.11.2025 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид този извод и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 460,16 евро. Посоченият размер е над минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.2 от 4

Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и съдът намира, че се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът, съгласно Решение от 25.01.2024г. по делото С- 438/22 г. на СЕС, не е обвързан от размерите, предвидени в посочената наредба, но настоящият състав намира, че визираният в нея минимум следва да се приеме като ориентир, спрямо който да се преценява дължимия размер на разноските.

В случая минимума, визиран в наредбата е 204, 52 евро /400 лв./ и съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и размера на отменените санкции и осъщественото процесуално представителство по делото, по което бе проведено едно съдебно заседание, именно посочената сума следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателното постановление № 25 - 1292 – 002119 от 05.01.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, сектор ПП – Търговище, с което на С. Т. Г. от гр. Варна, ул. ************, ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 102,26 евро (200 лв.) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати на С. Т. Г. от гр. Варна, ул.

*********, ЕГН ********** сумата от 204, 52 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5