Решение № 24 от 26.01.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. П., 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600821 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Б.

П., подадена чрез защитника му - адвокат А. К. от АК-П., срещу Присъда № 141 от 18.10.2022 година, постановено по НОХД № 899/2022г. по описа на Районен съд – П..

С атакуваното решение РС-П. е признал подсъдимия П. Б. П., роден на 11.08.1967 година в град П., живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 19.10.2021 година, в град П., причинил на Х.Б.К. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в дислоцирана многофрагментна фрактура на лява улна в дисталната трета на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК и във вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е отложил ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия П. наказание с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П. Б. П.

1 да заплати сумата от 90.00 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице, в полза на Районен съд – П..

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П. Б. П. да заплати сумата от 370.50 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица, в полза на ОД на МВР-П..

Във въззивната жалба се изразява становище, че в постановената първоинстанционна присъда са допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Алтернативно се поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.

В допълнението към въззивната жалба се уточнява, че, при постановяването на обжалваната присъда, първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 и 2 от НПК, което довело до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материални закон. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила относно съпоставката на събраните по делото доказателства, тяхната достоверност и безпротиворечивост, с което съдът е нарушил разпоредбата на чл.105, ал.2 от НПК, и е ограничил процесуалните права на подсъдимия. Правят се възражения, че решаващият съд е подходил едностранчиво и без задълбочена преценка на събраните доказателства, доколкото безкритично е възпроизвел изцяло описаното в показанията на свид.К., свид.К. и техния син - свид.Х., а всички останали оборващи ги доказателства са напълно игнорирани или невярно интерпретирани от съда. Жалбоподателят намира, че първоинстанционният съд избирателно, възпроизвеждайки частично свидетелските показания, е оставил без коментар същите в друга част, превратно е изтълкувал или изопачил доказателства, което е в разрез с разпоредбата на чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК. Твърди, че съдът изобщо не е отговорил на доводите на защитата относно съществените противоречия в показанията на свид.К. и съпругата му относно описаната обстановка. Изобщо не били обсъждани обясненията на подсъдимия. Твърди също, че съдът е приел неизяснена фактическа обстановка, липсвало описание на механизма и средствата, с които било причинено увреждането на свид.К.. Намира съдебния акт за немотивиран – не били анализирани и съпоставени всички събрани в процеса доказателства, липсвал и конкретен и аргументиран отговор на възраженията на подсъдимия, касаещо несъставомерност на деянието. Счита, че не са налице доказателства за умишлено нанесена средна телесна повреда, а че се касае за непредпазливото й причиняване. Прави се възражение, че първоинстанционният съд не е отговорил на възраженията на защитата, изложени в с.з., а именно, че СМЕ не е доказателствено средство или доказателство, поради което не може да бъде източник на доказателствени факти и не може да въвежда нови доказателства. Твърди се, че липсва обсъждане и на съдържанието на телефонните разговори по тел.112 от двете страни, които внасяли допълнителни детайли.

2

В законовия срок не са постъпили възражения от Окръжна прокуратура-гр.П..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - П. оспорва жалбата. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, както и че първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Посочва, че присъдата съдържа изложение на конфликта по начина, по който съдът го е възприел и си е изградил убеждение за фактите по делото, въз основа на доказателствата, които е обсъдил и кредитирал. Намира, че са анализирани доказателствата по делото, както и обясненията на подсъдимия. Намира за изяснен механизма на причиняване на деянието, както и неговото авторство. Счита, че първоинстанционният съд е отговорил на всички необходими въпроси, а именно има ли извършено деяние, от кого в извършено, виновно ли в извършено, какъв е механизма на извършване на престъпното деяние.

Предлага на въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди, като правилно и законосъобразно, решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия – адв.К. поддържа подадената жалба и допълнението към нея.

Пред съда представя същите доводи и възражения, изложени в подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения относно съпоставката и преценката на всички събрани по делото доказателства – тяхната достоверност, безпротиворечивост и обективност, че е налице липса на мотиви, липса на отговор на всички възражения, направени от защитата. Счита, че първоинстанционният съд, в нарушение с практиката на ЕСПЧ и ВКС, е ценил свидетелски показания, в които се представят „слухове“. Моли съда, ако приеме, че подс.П., с действията си е причинил средна телесна повреда, да приеме също, че се касае за причинена телесна повреда по чл.133 от НК – по непредпазливост и ако бъде признат за виновен, съдът да му наложи наказание „пробация“, като съобрази чистото му съдебно минало, изрядното му поведение като гражданин, добрите характеристични данни, доброто процесуално поведение и утежненото му семейно положение, с оглед тежкото страдание на сина му.

В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател П. Б. П., редовно призован, се явява лично, поддържа казаното от неговия защитник. В последната си дума моли за справедливост. Бил нападнат и само искал да отблъсне нападателя.

П.ският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

П.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от 3 тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери, че жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П. Б. П. е роден на 11.08.1967 година в град П., живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият П. П. и свидетелката В. П.а - негова съпруга обитават жилище, находящо се в град П., ул.“***“ № ***, бл.“***“, ап.***. В едно домакинство с тях живее техният син – Б. П.ов П./понастоящем на 31 години/, който страда от параноидна шизофрения, датираща от преди 12 години.

Съседите му го възприемали като конфликтна личност, бил във влошени взаимоотношения с повечето от тях, защото постоянно пускал жалби, особено срещу тези, които обитавали жилището над него - ап.***.

Свидетелите С.Т.,А.И. и В. Я. също живеят в блок „***“ на улица „***“ в град П., познават подсъдимия от дълги години и са съседи. Свидетелят С.З. обитава имот, находящ се под този на подсъдимия. Понастоящем не подържат каквито и да е отношения. Комуникацията между тях била прекратена преди няколко години, когато имали проблем във връзка с теч и наводнение на жилището на Златев, който не бил разрешен с разбиране между двете страни.

А.И. пък живее в жилище на същия етаж, на който е това на подсъдимия, но не подържат някакви особени близки отношения. Свидетелката Я. е домоуправител на блока. Я. често променяла в домовата книга имената на собствениците и/или обитателите на апартамент № ***, находящ се над този на подсъдимия, които не се задържали дълго. Причината за това винаги била една и съща – проблеми между семейството на подсъдимия и новодомците.

Свидетелите Х. К. и М.К. са семейство. Техен син е свидетелят Х. К..

През 2019 година, същите закупили апартамент № ***, находящ се в град П., ул.“***“ №***, ет.***. Техен съсед бил подсъдимият П. П., чието жилище се помещавало един етаж под това на пострадалия К..

От самото начало на настаняването на семейството на К. на адреса, започнали проблеми със съседа П.. Последният и съпругата му твърдели, че К. и неговата съпруга М.К. били цигани. Подсъдимият и съпругата му В. П.а непрекъснато се оплаквали, че им се вдига невъобразим шум от съседите отгоре. В изблик на яд и в знак на това, че са обезпокоявани, подсъдимият и съпругата му ежедневно хлопали с предмети по своя таван, респ. по пода на семейството на К., за да ги накарат да спрат дори да се движат в помещенията на жилището си.

4

При непосредствените срещи между двете семейства в общите части на кооперацията, на площадката във входа на жилищен блок „***“, в асансьора и около него, подсъдимият и съпругата му не пропускали възможността да изразят негодуванието си от семейството на К., като проявявали вербална агресия. Сипели обиди по техен адрес, в това число и по адрес на сестрата на М.К., която в този момент живеела с тях, като ги наричали „цигани“, “боклуци“, „курви“. Освен обидни думи и изрази по адрес на пострадалия К. и неговото семейство, П. П. на висок глас отправял и закани, че щял да ги убие, да ги изсели, ако не престанели да му тропат. Демонстративно подсъдимият показвал пред входа на блока и служебният спрей, с който разполагал, тъй като работел в Община П., Дирекция „Обществен ред и сигурност“.

На третия ден от установяването на семейство К.и в жилището им в блок „***“ на улица „***“ № ***, подсъдимият П. започнал с писането на жалби против тях.

За периода от началото на 2020 година до 26.02.2021 година, в Първо РУ при ОД на МВР-П. били депозирани, от страна на П. П. следните жалби:

1. № 177200-3210/27.03.2020 година - против Х. К. и Р.К. за отправени заплахи;

2. № 177200-8438/27.08.2020 година - против Х. К. и Р.К. и М.К. за тормоз;

3. № 177200-10066/15.10.2020 година - против Х. К. с твърдение, че му бил спукал гумите;

4. № 177200-11805/7.12.2020 година - против съседите от апартамент 46 за вдигане на шум умишлено;

5. № 177200-197/7.01.2021 година - против Х. Х.ов К. за отправени заплахи;

6. № 177200-297/11.01.2021 година - против Х. Х.ов К. за отправени заплахи;

7. № 177200-943/29.01.2021 година - за извършена щета – счупени стъкла на МПС;