Решение № 110 от 10.03.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

N110 гр.Русе, 10.03.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ВЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

ЗОРНИЦА

ТОДОРОВА, мл. съдия при секретаря АНЕЛИЯ ГАНЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА

В. гр. дело N39 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.Г.Й. против решение №2043 от 04.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4562/2017 г. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по предявеният от него иск за прогласяване на недействителност на договор с правно основание чл.26 от СК и е отхвърлен предявеният от него ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се реши спора по същество като се уважат предявените от него искове.

Ответницата по жалбата Д.Г.А. не е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание процесуалния й представител взема становище за неоснователност на жалбата и иска обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Претендира разноски за производството.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по предявените от жалбоподателя обективно кумулативно съединени иск за прогласяване недействителност на сделка с правно основание чл.26 от СК и иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС.

От събраните по делото писмени доказателства е установено, че жалбоподателят и П. Л. П., поч. на 19.04.2017 г., са били съпрузи от 23.04.1985 г. Гражданският брак е бил прекратен със смъртта на съпругата на 19.04.2017 г. като жалбоподателят е неин единствен наследник по закон.

С нотариален акт

№83/23.10.1985 г., т.V, дело № 2900/1985 г. на РН П. Л. Й. е призната за собственик по наследство и завещание на недвижим имот- апартамент №*** на *** етаж в бл.“К***“-Р***. С договор за дарение, сключен с нотариален акт-вх.рег.№ 8559/24.06.2016 г., акт № 199, т.22, дело №4490/2016 г. П. Й. е дарила на Д.Г.А. недвижим имот- лична нейна собственост, съставляващ апартамент №*** в бл.“ К***“ - гр.Р*** с административен адрес: гр.Р***, ул.*** като прехвърлителката си запазила правото на ползване върху имота.

Договорът за дарение е сключен по време на брака на жалбоподателя и прехвърлителката и е бил тяхно семейно жилище, което той продължавал да обитава и до момента. Безспорно е по делото, че при сключване на договора за дарение жалбоподателят не е дал съгласие за разпореждане със семейното жилище- лична собственост на съпругата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е прекратил производството по иска за прогласяване на недействителността на договора за дарение по съображения, че искът е предявен след смъртта на съпругата и жалбоподателят няма качеството на съпруг-несобственик, а е трето на сделката лице, което не е обосновало правен интерес от претендираната защита и е отхвърлил предявеният ревандикационен иск по съображения, че жалбоподателят не е придобил права върху апартамента, а и жилището било в негово владение и до момента.

Въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за правилен като краен резултат по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.26 от СК , респ.чл.23 от СК /отм./, когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие с разрешение на районния съд. Съгласието, визирано в цитираната правна норма на СК не е елемент от фактическия състав на сделката, а изискване, което обуславя правното действие на сделката.

Поради това при липса на съгласие от страна на съпруга- несобственик, съответно до оспорване на сделката чрез иск, договорът не е нищожен поради противоречие на закона или липса на съгласие, а е относително недействителен доколкото е непротивопоставим на съпруга- несобственик.

Предвиденото с нормата на чл.26 от СК, респ.чл. 23 от СК (отм.) изискване за наличие на съгласие е гаранция срещу накърняване интересите на семейството. С това правило обаче се ограничава правото на лична собственост и затова то не може да се тълкува разширително.

Разпоредбата на чл.26 от СК определя и процесуалната легитимация на страните. Иск за обявяване на недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот на основание чл.26 от СК / чл.23 от СК /отм./ може да бъде предявен само от лице, което има качеството на съпруг-несобственик, но не и от лице, което има качеството на преживял съпруг.

Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в решение №385/24.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№96/2011 г., решение №307/17.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 295/2012 г. , решение № 98 /15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 659/2010 г., решение

№ 644 /10.07.2000 г. На ВКС по гр. д. № 38/00 г. на ВКС, II г. о., със смъртта на единия от съпрузите бракът се прекратява поради което, когато е починал съпругът, който е собственик на жилището, което до момента е било семейно, другият дотогавашен съпруг, който не е собственик, вече няма качеството на съпруг, а е наследник на починалия, жилището, което до момента на смъртта е било "семейно", вече не е "семейно" и със смъртта на собственика и прекратяването на брака правата на другия дотогавашен съпруг (вече наследник) по отношение на жилището се погасяват. Затова преживелият съпруг не е процесуално легитимиран да предяви иск за прогласяване на недействителността на договора на специалното основание, визирано в СК.

В настоящият случай жалбоподателят е предявил иска по чл.26 от СК след смъртта на съпругата си. С нейната смърт бракът им е прекратен, поради което същият няма качеството на съпруг, а на преживял съпруг-наследник. С оглед на това същият не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл.26 от СК, което обуславя неговата недопустимост.

Жалбоподателят не е навел други основания за недействителност на договора за дарение, извън специалното основание, визирано в СК, поради което доводите за допустимост на иска поради обстоятелството, че има качеството на наследник са неотносими към предмета на спора и изцяло неоснователни.

Жалбоподателят няма качеството на съпруг и не е легитимиран да предяви иска по чл.26 от СК. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и нейната липса обуславя недопустимост на производството. С оглед на това в частта, с която производството е прекратено по отношение на иска по чл.26 от СК решението, имащо характер на определение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е правилно.

Искът за собственост, регламентиран в чл.108 от ЗС, е способ за правна защита на невладеещия собственик срещу владения несобственик. За да бъде уважен иска, в доказателствена тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав на правната норма, а именно: че има качеството на собственик на вещта- предмет на иска, че вещта се владее от ответника и че владението е без основание.

В настоящият случай жалбоподателят не е установил правото си собственост върху процесния апартамент.

Жилището- предмет на иска е било еднолична собственост П. Л. Й., починала на 19.04.2017 г. Същата с договор за дарение, сключен на 24.06.2016 г. във формата на нотариален акт- вх.рег.№ 8559/24.06.2016 г., акт №189, т.22, дело № 4490/2016 г. на СВ-Русе е прехвърлила правото на собственост върху жилището на ответницата Д.Г.А.. Предвид извършената разпоредителна сделка процесният имот към момента на откриване на наследството не е бил в патримониума на наследодателя, поради което жалбоподателят не е придобил права върху процесния имот в резултат на настъпило наследствено правоприемство.

Същият няма самостоятелни права върху вещта, тъй като имотът е бил лична собственост на съпругата му. Доводите, че същият има личен принос в придобиването на имота са изцяло неоснователни. Процесният недвижим имот е придобит от наследодателката му преди сключването на гражданския им брак по наследство и завещание съгласно удостовереното в н.а.83, т.V, н.д.№ 2900/1985 г. на РН, който факт изключва възможността същият да е вложил лични средства към момента на придобиване на апартамента. Обстоятелството, че след сключването на брака е погасявал с лични средства заемът, с който е платена цената на имота към момента на неговото придобиване от праводателя на покойната му съпруга, не създава вещни права, а само облигационни правоотношения.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят няма качеството на собственик на недвижимия имот, същият продължава да е във владение на апартамента, което обуславя неоснователност на иска за собственост и правилно същият е отхвърлен.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производтво са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски в размер на 600 лв., платено адв. възнаграждение съгласно удостовереното в договора за правна защита.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2043 от 04.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4562/2017 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА К.Г.Й. *** да заплати на Д.Г.А. *** сумата в размер на 600 лв. разноски за въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: