Определение № 2212 от 19.08.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1874/2026
- Вид
- Определение № 2212
- Подписан
- 19.08.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- Величка Белева, Матей Тодоров, Радослав Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2212 гр. Пловдив, 19.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Белева
Членове:
Радослав Радев
Матей Тодоров като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20265300501874 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба подадена от адв. Е. Т., процесуален представител на Ц.
И. Б. против Определение № 7608 от 18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 12947/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 2486 от 20.05.2026 г., постановено по гр. дело № 12947/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта за разноските. Излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че с решението съдът е осъдил ответника да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер на 204,52 евро, като е намалил претендирания минимален размер от 567,65 евро. Също така, съдът е пропуснал да се произнесе по направения разход за държавна такса в размер на 15,34 евро. Иска да бъде присъдена заплатената държавна такса, а адвокатското възнаграждение – увеличено на 567,65 евро. Излага твърдения, че е налице неправилна преценка за липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Първоинстанционният съд не е съобразил практиката на СЕС по Решение на СЕС по дело С438/22. Моли решението да бъде изменено в частта за разноските на посочените в частната жалба основания.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, чрез пълномощника си юрк. Г. С. С-К Излага съображения за неоснователност на жалбата и моли определението да бъде потвърдено като правилно.
Частната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на обжалване, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяването за нищожен Договор за потребителски кредит № 40025015913/16.04.2024 г., сключен между страните. С Решение № 2486 от 20.05.2026 г., постановено по гр. дело № 12947/2025 г., съдът е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 21 от ЗПК, договорът за потребителски кредит № 40025015913/16.04.2024 г., сключен между Ц. И. Б. и „Профи Кредит България“ ЕООД, осъдил е ответната страна да заплати по сметка на ПРС, в полза на Бюджета на съдебната власт, държавна такса и 204,52 адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Срещу решението в частта за разноските е била подадена молба по чл. 248 от ГПК от адв. Е. Т.. Съдът с Определение № 7608 от 18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 12947/2025 г. е оставил без уважение молбата за изменение на Решение № 2486/20.05.2026 г. в частта му за разноските. Съдът е приел, че Б. е била освободена от внасянето на държавна такса и такава не й се следва, а по отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид формулираното искане в молбата за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение, следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл.
633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК.
Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Макар предметът да е свързан със Закона за потребителския кредит и практиката на ВКС и СЕС, подобни спорове са трайно застъпени в съдебната практика и сами по себе си не обуславят фактическа и правна сложност. Правилно районният съд е отчел, че производството е приключило в едно съдебно заседание, доказателствата са основно писмени, не е бил налице усложнен доказателствен процес и не са извършени множество процесуални действия, които да 2 обосноват претендираното възнаграждение. Неоснователен е доводът, че съдът е бил длъжен да присъди възнаграждение в размер, изчислен по Наредба №1/2004 г. Практиката на СЕС приема, че националният съд не е обвързан механично от минималните размери по наредбата и разполага с правомощие да определи справедлив размер съобразно конкретните особености на делото.
Неоснователно е и искането за присъждане на сумата 15.34 евро за държавна такса.
По този въпрос съдът правилно е приел, че ищцата е освободена от държавни такси и не следва да й бъдат присъждани такива.
Настоящият състав счита, че определението на Районен съд – Пловдив е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжен съд – Пловдив,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7608 от 18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 12947/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3