Определение № 1853 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1853 гр. София, 14.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500934 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.1,т.1 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх. №9574/27.01.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от И. И. С., чрез адв. Е. С. и адв. П. С., против определение № 17669 от 05.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 12124/2024г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-А, с което е оставена без разглеждане частната жалба от 12.03.2024г. на длъжника И. И. С. срещу разпореждане № 135088/ 30.10.2023г., постановено по гражданско дело № 33118/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав, с което съдът е оставил без разглеждане подаденото от нея възражение по реда на чл.414 ТПК срещу издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение като сочи, че при преценката за наличие на правен интерес от обжалване на разпореждането първоинстанционният съд неправилно е съобразил и се е позовал на разясненията, дадени в т.5а от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че същите са отнасят единствено и само за заповедта за незабавно изпълнение, тъй като според чл. 418, ал.5 ГПК същота са връчва от съдебния изпълнител- по заповедното производство няма доказателства за връчване на заповедта. В тази връзка навежда, че в настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена на основание чл.410 ГПК, поради което приетото с посоченото тълкувателно решение се явява неотносимо и тя има правен интерес от самостоятелно обжалване на акта, с който заповедният съд не е приел възражението й. Излага и подробно становище за спазване на преклузивния срок за подаване на възражението по чл.414 ГПК и иска от настоящия съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по същество.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателката и събраните по делото доказателства, установи следното:

По заявление на „Софийска вода“ АД пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.д.№33118/2023г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу И. И. С.. Заявлението е уважено и въз основа на него е издадена заповед за изпълнение № 18611 от 27.06.2023г. като на 02.10.2023 г. /съобразно пощенското клеймо, поставено на пощенския плик/И. И. С. е подала възражение по реда на чл. 414 ГПК.

С разпореждане № 135088 от 16.10.2023г. / неправилно посочено от 30.10.2023г./ заповедният съд е оставил без разглеждане възражението като е приел, че същото е 1 просрочено. Разпореждането е редовно връчено на страната на 06.03.2024г.

На 12.03.2024г. - в законоустановения срок, И. И. С. е подала частна жалба срещу посоченото разпореждане, въз основа на която е образувано ч.гр.д.

№12124/2024г. по описа на СГС. След анализ на събраните по делото доказателства, с определение № 17669 от 05.11.2024г. съставът на Софийски градски съд е оставил частната жалба без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес, като е приел, че в конкретния случай защитата на жалбоподателката срещу издадената заповед за изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл.407 ГПК, а не по реда на чл.274 ГПК. В тази връзка съдът се е позовал на разясненията, дадени с

Тълкувателно решение № 4/2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Определението е връчено на страната на 21.01.2025г.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

При преценка на събраните по делото доказателства и направените твърдения от страна на жалбоподателката, съдът намира, за неоснователни възраженията й за неотносимост на разясненията, дадени с т. 5. а от Тълкувателно решение № 4/2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС към настоящата хипотеза. В тях изрично е проведено разграничение на защитата на длъжника срещу акта на заповедния съд, с който е прието за просрочено подадено възражение по реда на чл.414 ГПК в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и в това, осъществено по реда на чл.410 ГПК. Прието е, че този акт подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.274 ГПК само в случаи на издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл.414, ал.2 във връзка с чл.418, ал.5 ГПК. Изрично е посочено, че липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита, а именно обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по реда на чл.407 ГПК.

При съобразяване на горното и на факта, че процесната заповед за изпълнение е издадена по реда на чл.410 ГПК, следва изводът, че първоинстанционният съд правилно е приел, че в настоящия случай жалбоподателката няма правен интерес от самостоятелно обжалване на разпореждането, с което заповедния съд е приел, че подаденото от нея възражение по чл.414 ГПК е просрочено, като може да осъществи защитата си по предвидения за това ред, а именно по чл.407 ГПК като обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение /чл. 407ГПК/.

Останалите направени от жалбоподателката възражения са свързани със твърденията и за спазването на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, предвид което са ирелеванти за настоящето производство и биха могли да бъдат предмет на разглеждане в евентуално производство по реда на чл.407 ГПК.

При съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17669 от 05.11.2024г., постановено ч.гр.д.№ 12124/2024г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-А Определението не подлежи на обжалване.

2 по

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3